Решение № 907 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000502946 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 260227/16.06.2025 г., постановено по гр. д. № 3813/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 12 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на И. И. Т., сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) от смъртта на сина й П. Л. Т., която е настъпила на ******** г. вследствие на ПТП, настъпило на същата дата, около 18.45 ч. в гр. София, , на ул. „Околовръстен път“, в спомагателно платно с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Сливница“, при което С. Д. П., като водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел А3, рег.

№ ********, в нарушение на правилата за движение, блъснал велосипед, управляван от П. Л. Т., за което е образувано НОХД № 1488/2022 г. на СГС, приключило с влязла в сила присъда, с която С. Д. е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.3, предл. предпоследно, б.“б“ вр. ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 вр. с чл.63, ал.2, т.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, като за лек автомобил марка „Ауди“, модел А3 имало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника към датата на ПТП, ведно със законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата по пълния предявен размер от 200 000 лв. ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 350 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на адв. Я. Д. Д., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ, както и да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2 400 лв. – държавна такса. Ищцата е осъдена за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 420 лв. – 1 разноски по съразмерност по производството. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника С. Д. П..

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 60 000 лв. до 126 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищцата И. И. Т.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че решаващият съд неправилно е определил размерът на съпричиняване от страна на пострадалия от 2/3. Поддържа, че поведението на виновния водач е много по – укоримо, с оглед възможните последици от нарушението на правилата за движение За водача на автомобила е действал знак В26, който ограничава скоростта до 40 км/ч. Макар знакът да е поставен след мястото на инцидента, то съгласно експертното заключение при движение със скорост от 76 км/ч. водачът не е могъл да намали до 40 км/ч. след знака, а е могъл да намали до 60, 63 км/ч. Към момента на ПТП водачът на лекия автомобил се е движил с несъобразена скорост. Водачът на автомобила е можел да възприеме велосипедиста от разстояние от 260 м. и ако е намалил скоростта до 40 км/ч., е могъл да спре преди мястото на удара спрямо момента, в който велосипедистът е започнал да завива и става явна опасност за него. Счита, че избраната от водача на лекия автомобил скорост от 84, 60 км/ч. е несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Водачът на автомобила го управлявал без свидетелство за управление. Неправилно решаващият съд е приел, че предприетата от велосипедиста маневра е самостоятелно нарушение на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП, тъй като вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че ако велосипедистът се е движил в близост до десния бордюр, без да се отклони в ляво, то с лекия автомобил щели да се разминат, макар страничното разстояние не осигурява безопасно разминаване, доколкото водачът на автомобила не е оставил достатъчно разстояние за велосипедиста до бордюра, за да може да продължава праволинейното си движение. По тази причина е започнал спасителната маневра в ляво, макар и закъсняла и поставила го в опасност. Същевременно автомобилът е можел да спре и да предотврати настъпването на ПТП, както и е можел да остане встрани от велосипедиста и той да продължи праволинейното си движение, без рисковано разминаване с автомобила. счита, че неправилната водача на лекия автомобил е предизвикал неправилната маневра на велосипедиста. С оглед на това счита, че съпричиняването от страна на велосипедиста е най-много 30 %. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск за сумата от 126 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Счита, че решаващият съд е възприел законосъобразно обстоятелства, от значение за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съобразно приложимата практика към 2019 г. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ответника С. Д. П., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и 2 законосъобразно. Счита, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилно определяне приноса на пострадалия. В конкретния случай не е била налице опасност до момента, в който велосипедистът е предприел внезапна промяна на посоката си на движение, довела до навлизането му в непосредствено в коридора, заеман от приближаващия се срещу него автомобил. С оглед на това счита, че решаващата и основна причина за ПТП е поведението на велосипедиста. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба от третото лице – помагач срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 30 000 лв. до 60 000 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно съдът е определил размера на дължимото обезщетение от 180 000 лв., което счита, че е в разрез с критерия за справедливост. Счита, че по делото не са доказани неимуществени вреди над обичайните. Поддържа, че съдът не е съобразил и формираната съдебна практика по сходни случаи. Излага съображения, че неправилно е определен приноса на пострадалия в размер на 2/3. Решаващият съд не е отчел действителното значение на допусканите от велосипедиста нарушения, който преди и по време на настъпване на произшествието е управлявал велосипеда по път, предназначен единствено за движение не превозни средства, движел се е в противоположна на тяхната посока за движение, вдясно от левия край на спомагателното платно, считано за посоката на движение на автомобила, предприел е внезапна промяна на посоката си на движение, което е довело до навлизане непосредствено в коридора, заеман от приближаващия се срещу него лека автомобил. Счита, че тези нарушения са основна причина за настъпилото ПТП. Решаващият съд не е съобразил, че от момента на предприемане на навлизането на велосипедиста пред автомобила, водачът не е разполагал с техническа възможност за предотвратяване на удара посредством аварийно спиране. Неправилно съдът е приел, че не е доказана връзката между допуснатото от пострадалия нарушение на чл.80 ЗДвП да ползва свотлоотразителна жилетка при управление на велосипеда и настъпването на вредоносния резултат. Носенето на такава жилетка прави велосипедистите лесно разпознаваеми на пътя от останалите участници в движението. Също така процесното ПТП е настъпило минути преди залеза на слънцето, поради което видимостта е била намалена. С оглед на това счита, че решаващият съд е следвало да определи по – висок принос от страна на пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Не претендира разноски за настоящата съдена инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че размерът на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение правилно е определен на 180 000 лв., съобразно съдебната практика към 2019 г. С влязлата в сила присъда на наказателния съд е установена вината на виновния водач. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че нарушението на чл.80 ЗДвП не е пряка причинна връзка с вредоносния резултат. По делото липсват данни водачът на автомобила да не е могъл да наблюдава велосипедиста. Времето е било ясно, а видимостта - значителна, 3 което прави обектите по пътното платно лесно разпознаваеми. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с обективно и субективно съединени искове съответно с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че на ******** г. в гр. София, около 08.45 ч. лек автомобил марка „Ауди“, модел А3, рег. № ********, управляван от С. Д. П., се е движил по ул. „Околовръстен път“ в спомагателното платно, с посока на движение от бул. „Ломско шосе“, към бул. „Сливница“. В района на първи километър, поради несъобразена скорост и невнимание към пътната обстановка, навлиза в лентата за насрещно движение и участва в ПТП със срещуположно идващия велосипедист П. Л. Т..

В резултат от инцидента е починал велосипедиста – син на ищцата. счита, че вина за настъпилото ПТП имал водача на лекия автомобил, който не е съобразил поведението си с пътната обстановка.във връзка с настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол от дежурен ПТП при ПП-СДВР.

Ищцата понесла изключително тежко внезапната смърт на сина й. Претърпяла непреодолими душевни болки и страдания, свързани със смъртта на най - скъп човек. Приживе между ищцата и сина й съществувала неразривна връзка, основана на взаимна обич и подкрепа, която е била завинаги прекъснат През детството на пострадалия прекарвали неразделно ежедневието си. Ищцата го научила да чете, пише и смята, а в по – късните му години ме помагала в училище и в житейските му проблеми. Заедно с неговия баща били задружно семейство, споделяли помежду си щастие и нещастие, били заедно през делници и през празници. Емоционалната им привързаност с годините се запазила и не се е променяла. Синът й бил човекът, който е придавал смисъл и радост в живота й. След инцидента психическото й състояние станало изключително тежко. Изпитвала постоянна напрегнатост, нервност, отчаяние, и безпомощност. Изпадала в депресивни състояния – изолиране от обкръжаващия я свят, нежелание за комуникация, невъзможност за заспиване, а при заспиване сънувала сина си. Това се отразило върху начина й на живот Вътрешният й свят бил разклатен и опустошен Мъката и скръбта съпътствали и ще съпътстват за в бъдеще ежедневието й, съчетани с усещане за невъзвратима загуба. Към момента на ПТП за лекия автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на действие до 28.02.2020 г. Отправила искане до ответника за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв., но същият не се е произнесъл по претенцията й. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Оспорва обстоятелството, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на лекия автомобил С. Д. П. Признава наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, действала към датата на ПТП. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който не е изпълни задължението си 4 по чл.79 ЗДвП и чл.80 ЗДвП. Заявено е искане за привличане на трето лице помагач – С. Д. П..