Решение № 800 от 30.09.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Бургас, 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100500653 по описа за 2024 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. П. П. и Н. П. П., двамата със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 53, порадена чрез пълномощник адв.Иван Илиев, против решение № 411 от 26.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 4223/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от Г. П. П. и Н. П. П. против Т. А. П., иск за намаляване на завещателното разпореждане, обективирано в Акт за нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, нот.дело № * от 18.04.2012 г. на нотариус Надежда Маркова, до размера на запазената част за двамата ищци, а именно 1/3 ид.част (по 1/6 на всеки) от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.Бургас, с адресът на имота гр.Б., ул.“Х. Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 72.36 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № *, както и 1.23 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *** и ***, под обекта ***, над обекта ***, като неоснователен и погасен по давност. С решението Г. П. и Н. П. са съдени да заплатят на Т. П. сумата от 3000 лв. за 1 разноски по делото.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Според въззивниците, районният съд неправилно е приел, че като е декларирала правата си по завещанието, ответницата е извършила действия, с които недвусмислено е изразила воля за приемането му през м.март 2017 г., като в тази връзка се сочи, че декларирането пред общината не е публичен акт и не може да се противопостави на трети лица. Сочи се също, че съдът не е съобразил, че ответницата е собственик на останалата част от имота и в този смисъл не е декларирала придобито имущество, а промяна в съответните квоти. След извършен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивниците считат за неправилен и извода на съда, че действията на ответницата са могли да бъдат узнати от ищците, а оттам за неправилен и извода за погасяване на претенцията по давност, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Счита се за неправилно и присъждането в полза на ищците на адвокатски хонорар, за който не е представен списък на разноските. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови други, с което да уважи исковата претенция и да намали завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената част на ищците, тъй като наследодателят им е излязъл извън пределите на чл.28 и чл.29 ЗН, а при изразено от ответницата желание, същата може да възмезди ищците с пари според цената по време на намаляването, съгласно закона. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Т. А.

П., подаден чрез пълномощник адв.Фотев, в който се взема становище за неоснователност на жалбата и на наведените в нея възражения, като се изразява съгласие с изводите на районния съд, за което са изложени съображения. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Производството по гр.д.№ 4223/2023 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на Г. П. П. и Н. П. П. против Т. А. П., с която е предявен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на извършеното от наследодателя Д. П. С. завещателно разпореждане в полза на Т. А. П., обективирано в Акт за нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, нот.д.№ * от 18.04.2012 г. на нотариус Надежда 2

Маркова, вписано в СВ Бургас, с което й е завещал собствената си 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, до размера на притежаваната от ищците запазена част от наследството.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на Д. П. С., поч. на ***2017 г., като ответницата е негова съпруга, а ищците са деца на починалия му си П. Д. П., поч. на *** г. Твърди се, че към момента на откриване на наследството, Д. П. С. е бил собственик на следните недвижими имоти: 1/. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с адрес гр.Б., ул.“Х.

Б.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище-апартамент, с посочена в документа площ 72.36 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № *, както и 1,23 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – *** и ***; под обекта –

***; над обекта – ***, който имот бил придобит от наследодателя и ответницата през 1981 г. в режим на СИО; и 2/. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Т., общ.К., обл.Б., с адрес с.Т., местност „И. р.“, с площ от 1566 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3 (трета), номер по предходен план:

000349, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, от който имот ищците наследявали общо 1/2 ид.ч. и ответницата също притежавала 1/2 ид.ч. от имота по наследство. Изложени са твърдения, че преди около два месеца, при заплащане на местни данъци, ищците установили, че след смъртта на Д. П. С., някой е предекларирал апартамента в отдел „МДТ“ към Община Б. и е записал, че те не притежават собственост в имота, като след направена справка се установило, че приживе покойният им дядо е завещал на съпругата си Т. А. П. собствените си идеални части от жилището, което било обективирано в Акт за нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, нот.дело № * от 18.04.2012 г. на нотариус Надежда Маркова, надлежно вписан в СВп – Бургас с вх.рег.№ *, партидна книга: том *, стр.*. Твърди се, апартаментът в гр.Б. и поземленият имот в с.Т. били единствените имоти, които общия наследодател на страните е притежавал към момента на смъртта си, като с извършеното завещателно разпореждане било нарушена запазената част на ищците от наследството и те не могат да получат дела, който им се полагал по закон. Поради това, се иска от съда на основание чл.30, ал.1 ЗН да бъде намалено на извършеното от Д. П. С. завещателното разпореждане с Акт за нотариално завещание № *, том *, рег.№ *, нот.дело №* от 18.04.2012 г. на нотариус Надежда Маркова, вписано в СВп-Бургас, с което наследодателят им е завещал на ответницата собствената си 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас.

3

В депозирания писмен отговор ответницата Т. П. е оспорила предявения иск като неоснователен. Направено е възражение за погасяване на иска с общата петгодишна давност, която е изтекла на 28.03.2022 г. Сочи се, че ищците са узнали своевременно за смъртта на Д. П. С. и са знаели за притежаваната от него собственост, както и за декларирането на имота от ответницата, завещанието е вписано в СВпБургас, като регистърът бил публичен и всеки има правото и задължението да прави справки в него. Отделно исковата претенция се оспорва като частично неоснователна, като съдът следва да приложи чл.31 ЗН и на тази база да прецени в каква степен следва да се намали завещателното разпореждане.

По делото са ангажирани от страните писмени и гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза, за установяване на твърденията и възраженията им.

След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ищците като наследници по право на заместване, съгласно чл.10, ал.3 ЗН, встъпват в правата на починалия си баща П. П., син на общия наследодател Д. П. С., поради което наследяването по коляно. Прието е, че поради липса на данни за друго имущество на наследодателя към момента на смъртта му, наследството му се е състояло от 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който е предмет на завещателното разпореждане, както и поземлен имот с идентификатор ***, поради което и при липсата на твърдения за наличие на задължения в наследството, съдът е приел, че наследствената маса следва да се образува от пазарната оценка на посочените два недвижими имота, която съгласно заключението по приетата експертиза е в общ размер на 58 891.50 лв. (57403.50 лв. за 1/2 ид.ч. от апартамента и 1488 лв. за поземления имот. При това, разполагаемата част се явява 1/3 от формираната наследствена маса, а запазената част общо на ищците е 1/3 или в размер на 19 630.50 лв., като в резултат на изчисления районният съд е приел, че стойността на накърнението на запазената част на ищците е 18 886.50 лв., поради което принципно са налице предпоставките за възстановяване на накърнената запазена част от наследството в посочения размер. С оглед на това, съдът е разгледал направеното от ответницата възражение за погасяване на иска по давност и е преценил същото за основателно. Прието е, че в случая се прилага общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която съгласно ППВС 7-73 започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещание, като релевантно е не кога ищецът по иска по чл.30 ЗН е узнал за съществуването на завещателното разпореждане, а кога заветникът е изразил, изрично или мълчаливо, волята си да приеме наследството по завещание, тъй като наследството се придобива с приемането му. В тази връзка, БРС е приел за установено от доказателствата по делото, че ответницата е извършила действия, които недвусмислено сочат на изразена воля да бъде прието завещанието през м.март 2017 г., когато на *** г. е подала пред Община Б. декларация по чл.14 ЗМДТ за жилището и се е заявила като собственик именно въз основа на процесното завещание, както и 4 известие за глоба по фиш от 28.03.2017 г. При това, съдът е приел, че действията по деклариране на имота в случая са могли да бъдат узнати от ищците, още повече, че завещанието е било надлежно вписано в СВп-Бургас, което се твърди и в исковата молба. В заключение, БРС е приел, че от предприетите от ответницата действия, може да се направи извод, че същата е изразила своята воля да приеме направеното завещателно разпореждане, като се е ползвала от същото и това е могло да бъде узнато от ищците, поради което потестативното право на ищците се явява погасено по давност, доколкото от момента на началото на давностния срок – 28.03.2017 г. до предявяване на исковата молба са изминали повече от пет години. По тези мотиви, районният съд е отхвърлил предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН като неоснователен и погасен по давност.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.