Решение № 7695 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7695 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100514808 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 18254 от 10.10.2024г., постановено по гр. дело № 30928/2024г. по описа на СРС, 46-ти състав е признато за установено, че „Ленд пропъртис Д.Т.“ ЕАД дължи на „Топлофикация - София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 2319,67 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена и доставена от дружеството топлинна енергия за периода 12.2021г.- 04.2023г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Студентски, ул. „********, апартамент № 7, аб.

№ 430630, ИД: 194683, клиентски номер: ********, ведно със законна лихва за период от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 22922/2024г. на СРС, 46 състав, като е отхвърлен иска за главница за топлинна енергия за сумата над присъдения размер от 2319,67 лева до пълния претендиран размер от 2696,57 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 444,91 лева за период от 31.01.2022г.- 08.04.2024г., както и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата. С решението е осъден „Ленд пропъртис Д.Т.“ ЕАД да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 22922/2024г. на СРС в размер на 83,31 лева, както и за исковото производство в размер на 120,23 лева. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Ленд пропъртис Д.Т.“ ЕАД съдебно-деловодни разноски в размер на 125,57 лева.

В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „Ленд Пропъртис Д.Т.“ ЕАД 1 срещу Решение № 18254 от 10.10.2024г., постановено по гр. дело № 30928/2024г. по описа на СРС, 46-ти състав в частта, с която е признато за установено, че „Ленд Пропъртис Д.Т.“ ЕАД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 2319,67 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена и доставена от дружеството топлинна енергия за периода 12.2021г.- 04.2023г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. Студентски, ул. „********, апартамент № 7, аб. № 430630, ИД: 194683, клиентски номер: ********, ведно със законна лихва за период от 17.04.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр,д. 22922/2024г. на СРС, 46 състав. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат, че с отговора на исковата молба дружеството било направило надлежни оспорвания на представените от ищеца документи, било направено искане на основание чл. 183 ГПК да бъде представен в оригинал или в официално заверен препис приложения към исковата молба нотариален акт, който легитимирал според ищеца ответното дружество като собственик на процесния обект. Считат, че оспореният документ не касаел ищцовото дружество и не ставало ясно как са се снабдили с него. Поддържат, че необосновано СРС бил отхвърлил искането като бил лишил ответника от възможността да проведе оспорване на автентичността на документа. Считат, че следвало ищецът да бъде задължен да представи документа по надлежния ред, за да може да бъде оспорен по реда на чл. 193 ГПК, съответно да бъде открито производство по чл. 194 и следващите. Описаното нарушение било довело до неправилния решаващ извод от фактическа и правна страна, че ответникът бил единствен собственик върху процесния обект, както и че върху същия нямало учредени вещни или облигационни права на ползване. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика бил взел мотивирано и обосновано решение. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД, правоприемник на „Топлоконтрол“ ООД /заличен търговец/, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решение № 18254 от 10.10.2024г., постановено по гр. дело № 30928/2024г. по описа на СРС, 46-ти състав в частта, с която е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за сумата над присъдения размер от 2319,67 лева до пълния претендиран размер от 2696,57 лева, както и искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 444,91 лева за период от 31.01.2022г.- 08.04.2024г., както и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата, като необжалвано е влязло в сила.

2

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.

На етапа на въззивното производство не е спорен размера на доставената топлинна енергия като следва да бъде посочено, че с определение от 05.08.2024г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 08.10.2024г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че в периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на измерената от фирмата за дялово разпределение сума.

Спорният на етапа на въззивното производство въпрос е свързан с наличието на облигационно правоотношение между страните. По този въпрос въззивният съд намира следното:

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.

136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.

От така изложената правна уредба следва изводът, че небитовият клиент, който следва да бъде страна по формалния договор за продажба на топлинна енергия, е лицето, което 3 ползва енергията за технологични нужди за присъединения към присъединителния топлопровод негов стопански обект. Сключването на формален договор за продажба на топлинна енергия представлява необходимо условие за започване на доставките на топлинна енергия към присъединения обект /чл. 22, т. 3 от НТ/. Този договор е срочен, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца, договорите за доставка на топлинна енергия за стопански нужди се сключват за срок от пет години, считано от датата на сключването му или от датата, посочена в договора.

В конкретния случай е приет препис от Договор № 3000003358 от 20.12.2021г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Ленд пропъртис Д.Т.“ АД с адрес на топлоснабдявания имот: гр. София, кв. Студентски град, ул. „********, инсталация № 4000333951, договорна сметка № ********. В договора е посочено, че същият се сключва за пет години, считано от 01.12.2021г.

На 20.12.2021г. е подадено и заявление с рег. № П-14619 по описа на „Топлофикация София“ ЕАД, с което управителят на „Ленд Пропъртис Д.Т.“ АД- С.Т.М., е поискал да бъде сключен договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на клиенти в гр. София за обект с инсталация 4000333951, договорна сметка № ********.

Приет е и препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 151, том Х, рег. № 23269, дело № 1828/2008г. по описа на нотариус В.Б., с рег. № 302 в регистъра на Нотариалната камара, от който се установява, че на 11.09.2008г. „Прайм пропърти“ ООД е продал на „Ленд пропъртис Д.Т.“ АД следния недвижим имот, собственост на дружеството, изграден до степен незавършено строителство- груб строеж – 63 %, а именно апартамент № 7, находящ се в блок № Г, секция № 8, на втори етаж, кота +6,50 м, със застроена площ от 109,40 кв.м., състоящ се от: дневна- столова, кухненски бокс, входно преддверие, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, склад и две тераси, при съседи: апартамент № 6, двор, улица, апартамент № 8 и коридор, заедно с 3,55 % идеални части от общите части на секция № 8 от блок Г и толкова идеални части от правото на строеж за изграждането на секция № 8 върху дворното място, а именно УПИ, съставляващ парцел VI-1503, за жил.стр. хотел, КОО и ПГ, от квартал № 141, по регулационния план на гр. София, местност „Студентски град“, целият с площ от 8262 кв.м., при съседи по скица: улица, улица, УПИ I-1318 за админ. сграда и УПИ V за търговия, изложбена зала, офиси.

Предвид събраната от СРС гореописана доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав приема, че се установява по категоричен начин, че ответникът чрез законния си представител е поискал да бъде сключен договор за продажба на топлинна енергия за притежавания от него процесен имот, както и че такъв договор е бил сключен преди началото на процесния период. В този смисъл ответникът не е оспорил приложеното към исковата молба заявление от 20.12.2021г. и Договор № 3000003358 от 20.12.2021г.

По отношение на доводите във въззивната жалба, свързани с приложението на чл. 183 ГПК, въззивният съд намира, че на първо място не е допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при произнасянето по своевременно направеното искане 4 по чл. 183 ГПК на „Ленд пропъртис Д.Т.“ ЕАД. Това е така, доколкото безспорно „Топлофикация София“ ЕАД не е страна по гореописания договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 151, том Х, рег. № 23269, дело № 1828/2008г. на нотариус В.Б., респ. не би могла да разполага с оригинал на същия. В този смисъл оспорването на приложения към исковата молба оригинал е било релевирано именно с оглед невъзможността на ищеца да бъде представен нотариалният акт в оригинал.