Решение № 4369 от 09.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4369 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20221110106990 по описа за 2022 година намери следното:

Делото е образувано по искова молба от ***** срещу ******* с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 942,08 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 305,68 лева – законна лихва за забава за срока от 27.08.2018 г. до 16.11.2021 г. Ищецът твърди, че на 16.02.2018г., около 19:40 часа, на главен път II-13 на около 10 км преди гр.

Кнежа в посока от гр. Искър лек автомобил **** № *****, управляван от СТ.

Н. С., преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. Във вр. с настъпилото застрахователно събитие, пред ищеца била образувана щета № ****** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ****** със срок на валидност от 18.01.2018г. до 17.01.2019г. При извършения оглед на лекия автомобил били констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза, и оценка бил определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 942,08лева. Сумата била изплатена на собственика на увреденото МПС с платежни нареждания №****** и ****** на дата 05.06.2018г. Счита, че ответникът не бил изпълнил задължението си да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя, неговата охрана и защита, поради което следвало да отговаря за причинените на автомобила вреди. ******* била поканена с писмо изх. № ******, да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение. Същото е получено на 27.07.2018г, съгласно обратна разписка, но до настоящия момент изплатеното застрахователно обезщетение не било възстановено. Моли съда да осъди ответника да му възстанови заплатеното обезщетение. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не оспорва факта на наличието на застрахователно отношение между 1 ищеца и собственика на процесния автомобил. Оспорва механизма на процесното ПТП и направеното плащане. Оспорва причинно-следствената връзка между произшествието и вредите. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

В последното по делото съдебно заседание страните са редовно призовани, явяват се и поддържат исканията си.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: безспорен между страните е фактът на наличието на застрахователно отношение между ищеца и собственика на процесния автомобил.

От представения препис на Протокол за ПТП № ********** (л. 8 от делото) се установява, че на 16.02.2018 г. около 20:40 часа местопроизшествието е било посетено от **** – младши автоконтрольор към КАТ – гр. Кнежа. Намирало се е на път ІІ – 13 на около 10 км. преди гр.

Кнежа в посока от гр. Искър. Лекият автомобил е претърпял деформация на предна лява и задна лява джанта вследствие на преминаването му през повреда на пътното платно – дупка с размери 180 см. на 70 см. на 10 см. в лявата част на лявата пътна лента. Водачът СТ. Н. С. е подал уведомление до ищеца (л. 9 от делото) с което е направил искане застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка на застрахователя и да бъде изплатено на застрахования вместо вредите да бъдат отстранени в доверен сервиз. Собственик на автомобила и застраховано лице е Актив Плюс ЕООД – видно от представения препис на застрахователна полица (л. 10 от делото). Експертната оценка е била извършена от ищеца и е установено, че същите са в размер на 776,72 лева (л. 14 от делото). С доклада по щетата (л.

16 от делото) е установено, че размерът на обезщетението възлиза на посочените 776,72 лева – отстраняване на вреди и 165,36 лева – репатриране на автомобила. Сумата от общо 942,08 лева е изплатена на застрахованото лице с два броя платежни нареждания (л. 23 и л. 24 от делото). С Писмо № L1938 от 26.07.2018 г. (л. 25 от делото) ищецът е предявил регресното си вземане към ответника. Писмото е получено на 27.07.2018 г.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че механизмът на ПТП съответства на описания в процесния протокол за ПТП, че причинените на автомобила щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата, необходима за отстраняването им, възлиза на 1053,74 лева.

По делото като свидетел е разпитан СТ. Н. С. – водач на увредения лек автомобил. Заявява, че си спомня процесното ПТП. Движел се от Велико Търново в посока Бяла Слатина по междуградски път. Не си спомня точната година, но било студено и тъмно. Попаднал с предна и задна леви гуми в дупка. След като попаднал в нея, спрял и включил аварийни светлини. Десет минути по-късно друг автомобил също попаднал в дупката. Нямало табела или обозначение. Дупката била дълбока поне педя и дълга поне метър. Цялата гума успяла да се побере в нея. След ПТП свидетелят се обадил по телефона на пътна полиция и на представител на ищеца. Разпознава подписа, положен от него в дъното на Протокол за ПТП № ********** за „Участник 2“.

Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу 2 лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Наличието на договор за имуществено застраховане е безспорно между страните.

Настъпването на застрахователното събитие съдът приема за установено с оглед свидетелските показания и представения Протокол за ПТП № **********. В показанията си свидетелят твърди, че се е движил от Велико Търново към Бяла Слатина. Тези показания, установяват, че свидетелят действително се е движил по път ІІ-13, по който се намират и населените места Искър и Кнежа. Като взе предвид изминалия период от време, особеностите на човешката памет и факта, че в процесния протокол мястото на дупката е описано точно, съдът намира, че в показанията си, свидетелят описва именно процесното местопроизшествие.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля са по-точни по отношение на конкретните увреждания, което също е разбираемо с оглед особеностите на човешката памет. Виновното и противоправно поведение на ответника също е доказано и се състои в бездействие – липса на предприемане на действия по отстраняване на повредата на пътя. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането на републиканските пътища, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл.

13 ЗДвП, както и да отстрани съответните препятствия във възможно найкратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДвП./. ******* осъществява дейностите по чл. 30, ал.1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като е нарушавала целостта на пътното покритие и е създавала опасност за движението. Доколкото не се доказа дупката да е била сигнализирана с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, както и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, то следва, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.

30, ал.1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е виновно и противоправно бездействие на служителите на ******* или на лица, на които последната е възложила осъществяването на тези дейности, които са били натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените от процесното ПТП вреди. Назначената съдебно-техническа експертиза установи, че размерът на отстраняване на вредите надхвърля този, заплатен от ищеца, както и че всички те са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Главният иск е доказан по основание. По отношение на размера, съдът намира следното: от ищеца се претендират 942,08 лева, от които 776,72 лева – отстраняване на вредите и 165,36 лева – репатриране на автомобила. По делото не бяха събрани доказателства автомобилът да е бил репатриран. В показанията си свидетелят С. не заяви, че автомобилът не е могъл да се движи на собствен ход и че е било необходимо същият да бъде транспортиран с 3 друго МПС. Такива твърдения липсват и в исковата молба, където се твърдят единствено щети, нанесени на автомобила. По отношение на сумата за репатриране на автомобила съдът намира, че причинно-следствената връзка не е доказана и тази сума не следва да се възлага в тежест на ответника. Искът е основателен за сумата от 776,72 лева и следва да бъде отхвърлен за горницата над нея, до пълния претендиран размер или за сумата от 163,36 лева.

По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: по делото се установи наличието на вземане на ищеца към ответника. С изпращането на писмо № L-1938 от 26.07.2018 г. ищецът е поканил ответника да го изпълни, т.е. осъществено е изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава, считано от 27.08.2018 г. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху уважената част от главницата и установи, че той е 254,18 лева. За тази сума искът е основателен и отхвърлен за горницата над нея, до пълния претендиран размер или за сумата от 51,50 лева.

С оглед изхода на производството, разноски се дължат и на двете страни.

От ищеца е заплатена държавна такса в размер на 25 лева в заповедното и 75 лева – в настоящото производство. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за издаване на заповед за изпълнение е в размер на два процента от цената на иска, но не по-малко от 25 лева. В случая тази държавна такса е 25 лева.

Толкова са и внесени по заповедното частно гражданско дело № 70973/2021 г. по описа на СРС. При предявяване на иск за установяване на вземането следва на основание чл. 415, ал. 4 ГПК да се довнесе държавна такса, за да се достигне размера, предвиден в чл. 1 от Тарифата – четири процента от цената на иска в общия случай, но не по-малко от 50 лева. В случая сумата за довнасяне е още 25 лева. В този смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК, в частта за „довнасяне“ на таксата. Идеята е да се довнесат още два процента от интереса, но не по-малко от 25 лева, за да се достигне до четири процента, но не по-малко от петдесет лева – чл. 1 от Тарифата. Като е внесъл сумата от 75 лева, вместо 25 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса.

Единствено сумата от 25 лева е законосъобразно платена и единствено нея може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50 лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца. Така общият размер на законосъобразно сторените от ищеца разноски възлиза на 500 лева. Съобразно с уважената част от иска му се дължат 413,10 лева. От ответника са сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 150 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете на ответника се дължат 25,83 лева.