Определение № 3464 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3464 гр. Варна, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110113821 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Г. Н. против Т. Г. Г., с която е предявен конститутивен иск за съдебна делба на недвижими вещи, на основание чл.

341 от ГПК вр. чл. 34 от ЗС.

Делбеното производството е във фазата по извършването й, като срещу постановеното съдебно решение № 3758/26.10.2025 г. е подадена въззивна жалба с вх. № 91061/30.10.2025 г. от съделителката Г. Н..

Постъпила е молба с вх. № 98726/26.11.2025 г. от съделителката Г. Г. Н. с искане да бъде освободена от заплащане на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса за производството по делба както от тази, която е определена с решението по извършването й в размер на 6 494.84 лева, така и от тази по въззивното обжалване на съдебния акт в размер на 3 247.42 лева.

Постъпила е и молба с вх. № 2241/12.01.2026 г., в която е обективирано искане и за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 94 и следв. от ГПК поради влошено финансово състояние и за възстановяване на вече платените разноски по делото в размер на 450.00 лева – депозит за изготвяне на назначената и изслушана СТЕ.

В представената декларация за имуществено и гражданско състояние съделителката Г.

Н. е декларирала, че получава месечен доход в размер на 828 лв. от трудова дейност; не упражнява дейност като едноличен търговец; не извършва услуги с личен труд и не извършва селскостопанска дейност; не притежава парични влогове; не притежава дялове и акции от търговски дружества; притежава единствено недвижимия имот, предмет на производството по делба; не притежава МПС; страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 60 лв. месечно. В графата „други обстоятелства“ е посочила, че работи на минимална заплата, която покрива единствено найнеобходимото – храна, електричество, лекарства и основни битови разходи. Посочила е, че семейството й се състои от един човек, като средствата за издръжка се осигуряват от трудовото й възнаграждение.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно правилото на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване, съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното 1 положение; здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други констатирани обстоятелства.

Видно от извършените от съда служебни справки, към датата на изготвянето им, ищецът се намира във валидно трудово правоотношение, с „Г.Р.“ ЕООД. Съгласно приложена справка, предоставена от НАП ТД – гр. Варна, начисленият месечен облагаем доход за м. декември 2025 г. е бил в размер 1 133.68 лв. Установено е, че съгласно приложена справка от НОИ за периода от 01.01.2024 г. до 27.01.2026 г., лицето е получило обезщетение за временна неработоспособност единствено за м. март 2025 г., което е било в размер от 109.94 лв.

С оглед приложена справка от БНБ, молителката има общо четири банкови сметки, от които съгласно получена справка от „Банка *“ АД, считано към 19.02.2026 г. наличното салдо в евро е в размер от 3 776.70 евро, което не кореспондира с твърденията за крайна бедност и недостатъчни финансови средства и опровергава посоченото в представената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, което е в разрез с нормата на чл. 290а от НК и което обуславя сезирането на РП-гр. Варна за преценка за образуване на наказателно производство срещу молителката. Последната е декларирала, че получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата в размер от 828 лв. и няма никакво друго имущество, вкл. спестявания в наличните й банкови сметки, което не е вярно, имайки предвид приложената справка по делото, изискана от „Банка *“ ЕАД.

Молителката страда от заболяване, чието лечение налага допълнителни периодични разходи в размер на 60 лв. месечно, като това обстоятелството е декларирано в представена по делото нарочна декларация. Същата не издържа други лица.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК цели защита на социално слаби лица, с оглед осигуряване на достъпа им до правосъдие. В процесния случай не са налице условията за освобождаване на молителката от задължението за заплащане такси и разноски в производството, като указаната държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото Решение 3758 от 26.10.2025 г. е в размер от 1 660.38 евро (3 247.42 лв.). Молителката е в трудоспособна възраст и притежава доходи, надвишаващи размера на средната работна заплата за страната, не страда от заболяване, което да пречи на работоспособността й, а с оглед справката от НОИ обезщетение за временна неработоспособност е получавала само веднъж през м. март на 2025 г. Същата не полага непосредствени грижи и не заплаща издръжка в полза на друго лице, като съдът не кредитира твърдението на ищеца, че получава единствено минимален месечен доход, с оглед установените неверни данни в представената по делото декларация по чл. 83, ал.2 ГПК, което обуславя неоснователността на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че същността на съдебното производство за делба, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите, е да прекрати съществуващата съсобственост, при което всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, съответствуваща на размера на неговия дял в имуществената общност върху имотите, предмет на това производство. Законът разпорежда по водене на делото да се събира държавна такса върху цената на иска, като за производството по съдебна делба същата се определя при извършването й, съобразно стойността на дяловете на съделителите. Всеки съделител има двойно качество в производството за делба - ищец относно своето право на делба и ответник - относно правото на другите съделители, поради което и при осъществяването на това субективно потестативно право съделителят понася и съответната дължима държавна такса, определена съобразно дела му в прекратената съсобственост.

Освобождаване от тази държавна такса – в случая в размер на 6494.84 лева при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК не може да се иска, с оглед целта на този институт да се осигури осъществяване на съдебно производство от лица, за които съдът е признал, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските по него при предвидените предпоставки. В случая на извършената съдебна делба производството завършва осъществяването на правото на делба и дължимата държавна такса следва да бъде заплатена 2 от съделителя, реализирал правото си да иска прекратяване на съсобствеността, т. е. притежаваният от него дял в нея се преобразува в индивидуална собственост, за което дължи и държавната такса, съответствуваща на размера на дела му. В този смисъл са Определение № 191 от 17.05.2011 г. по ч. гр. д. № 107 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., Определение № 1350 от 31.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1690/2023 г., I г. о., ГК, Определение № 50222 от 13.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3397/2022 г., II г. о., ГК и др.

В делбения процес държавна такса се събира с решението по извършване на делбата, въз основа на пазарната оценка на делбения имот и дяловете на съделителите, определени с решението по допускане на делбата. Публичното задължение в този процес за заплащане на държавна такса възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата, какъвто е и конкретният случай. Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на субективни материални права на лицата, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите за съдебното производство. Същата е приложима само, когато таксите и разноските се дължат предварително по силата на чл. 76 ГПК, но не и когато страната е осъдена за такси и разноски с влязло в сила решение.

Аналогично съдът следва да остави и молбата за предоставяне на безплатна правна помощ с вх. № 2241/12.01.2026 г. без уважение, доколкото действително не са установени несъмнени данни жалбоподателката да не разполага с достатъчно парични средства за заплащане на държавната такса, както и да не разполага с възможност да бъде представлявана от процесуален представител, който да защитава нейните права и интереси.

В хода на производството по първа фаза от делбата молителката е била представлявана от двама процесуални представители, което е в разрез с твърденията й, че не успява да осигури финансово своята процесуална защита. Също така следва да се вземат предвид и установените в хода на производството противоречиви данни относно финансовото състояние на молителката, изразяващи се в разминаването между декларираните от нея финансови средства и наличността по банковите й сметки.

Искането за възстановяване на заплатените по делото разноски в размер от 450.00 лева, представляващи депозит за назначената СТЕ, също следва да бъде оставено без уважение. Страната в хода на процеса е заплатила въпросната сума и към този момент не е била поискала освобождаване по реда на чл. 83 от ГПК, а преценката за освобождаване се прави, считано от момента на сезиране на съда и то за предстоящите възмездни процесуални действия, не и за минали такива.

С оглед на гореизложеното, съдът следва да остави молбите на Г. Г. Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, за освобождаване от заплащане на определената по реда на чл. 355 във вр. с чл. 78 от ГПК държавна такса в производството по делба, молбата за предоставяне на безплатна правна помощ и молбата за възстановяване на сумата, представляваща депозит за СТЕ, без уважение.

Водим от горните доводи, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 98726/26.11.2025 г., подадена от съделителката Г. Г. Н., ЕГН **********, за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2241/12.01.2026 г., подадена от съделителката Г. Г. Н. , ЕГН **********, за предоставяне на безплатна правна помощ, на основание чл. 94 и сл. ГПК и за възстановяване на заплатения депозит за СТЕ в размер от 450.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на съделителката Г. Н., пред Окръжен съд – гр. Варна.

3

ДА СЕ СЕЗИРА Районна прокуратура – гр. Варна за преценка за образуване на наказателно производство срещу Г. Г. Н., ЕГН ********** за евентуално извършено престъпление по чл. 290а от НК, като към писмото да се приложат декларацията с вх. № 2240/12.01.2026 г. и служебно изисканата справка от БНБ и „Банка *“ АД.

Препис от определението да се връчи на ищеца, по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

След влизане в сила на определението делото да се докладва на съдията-докладчик за предприемане на последващи действия по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4