Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3291 от 15.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12454/2025
Вид
Решение № 3291
Подписан
15.05.2026
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 48, т. 2, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3291 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100112454 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ф. Р. И., с ЕГН:

********** и съдебен адрес: гр. София, бул. ’’********, кантора № 416, чрез адв. Х. Ч., срещу Столична община, с адрес: гр. София, ул. „Московска”, № 33, с която е предявен иск с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва:

-сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди настъпили в резултат на деликт от 05.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2025г. до окончателното заплащане на обезщетението.

-сумата от 75,00лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди настъпили в резултат на деликт от 05.03.2025г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2025г. до окончателното заплащане на обезщетението.

Ищецът твърди, че на 05.03.2025г.,/сряда/, в град София, около 20:00 ч. вечерта, вървял по десния тротоар, дясната страна на ул. „Алабин”, която е еднопосочна улица, в посока към бул. „Витоша” / към центъра, към съдебната палата /, заедно със свой познат.

Пред тях вървели и други хора. Изобщо не видели как попаднали в безобразно разбит участък от дясната страна на тротоара на ул. „Алабин”. Изведнъж кракът на ищеца пропаднал в нещо, като дупка. Загубил равновесие и мигновено, с цялата си тежест, паднал напред и основно на лявата си страна. Всичко се случило много бързо. Оказало се доста развален и компрометиран участък на тротоара. Имало много липсващи парчета от плочки / павета. Доста парчета от паветата в този участък липсвали. Дупката била с размери около 30 см. на 30 см. и дълбока около 10 см. След падането ищецът усетил много силни и остри болки в лявата ръка, в областта на 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка.

1

Около 20,48 часа ищецът и неговия познат стигнали до УМБАЛСМ „Н. И.

ПИРОГОВ” ЕАД, където на ищеца била оказана спешна медицинска помощ. Била му поставена гипсова имобилизация - твърда гипсова шина на лявата ръка, за да може същата да е обездвижена.

Травмата се оказала твърде сериозна. Следващото време прекарал с обездвижена ръка. Болките, които изпитвал в областта на лявата ръка и пръсти, били изключително силни и нетърпими. Те рязко влошили качеството му на живот.

Твърди, че не може да ползва спокойно лявата си ръка и да я натоварва както преди, тъй като е левичар. Тази травма ще си остане за цял живот. Винаги когато прави нещо с ръката си усеща постоянен дискомфорт.

Претендира и разходите в размер на 75 лв. във връзка с процесния деликт.

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Твърди, че няма данни за механизма на процесния деликт, нито за мястото, на което същият е станал. Оспорва изцяло наличието на причинно- следствена връзка на процесните увреждания с описания в исковата молба деликт. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Оспорва наличието на причинна връзка между претендираните имуществени вреди и процесния деликт.

Направено е възражение за съпричиняване от ищеца на процесните вреди. Твърди, че ищецът не е взел своевременно необходимите мерки като пешеходец и е допринесъл за травмата.

Ответникът моли съда да отхвърли исковете, евентуално да ги уважи в намален размер.

По допустимостта:

Съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по съществото на правния спор.

По основателността:

Видно от показанията на свидетеля Д.Й.Н. (протокола, л. 123), се установява, че на 05.03.2025г. ищецът е вървял заедно с него по ул. „Алабин“ в посока към бул. „Витоша“ по тротоара от страната на магазин „Лидл“. Пред тях е имало хора и така те не видели дупка на тротоара, формирана от липсваща настилка. Ищецът Ф. И. стъпил в дупката и след това паднал върху ръката си.

Видно от показанията на свидетелката Р.Е. И.а - майка на ищеца, от писмените доказателства за извършените прегледи и изследвания, както и от заключението на вещото лице д-р К. С. (л. 114 и следващите) се установява, че в резултат на падането ищецът е получил счупване на средната фаланга на 4- ти пръст на лява ръка в основата- тип абрис 2 фрактура.

Счупването при ищеца Ф. И. е лекувано изцяло консервативно, като се е състояло само в поставяне на шина за пръст. При извършения на 17.04.2025г. контролен преглед ищецът е бил насочен за лечебна физкултура (рехабилитация). Според показанията на свидетелката Р.Е. И.а – майка на ищеца, той ходел на раздвижване, каквото му е било предписано.

Обездвижването на пръста на лявата ръка е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник на ищеца, тъй като той е носил шината за около 45 дни.

За период от около 30 дни ищецът е търпял болки и страдания, като първите 2 седмици болките са били с по-интензивен характер. Възстановителния срок, при такива увреди, при нормално протичане на лечебния процес е около 40-45 дни, за колкото време се е възстановил и Ф. И.. От показанията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при ищеца няма функционални дефицити и към настоящия момент той е напълно възстановен.

От писмените доказателства се установява, че Ф. И. е заплатил 60 лева за извършването на преглед и още 15 лева за осъществено медицинско изследване (фискалните бонове, л. 13-14).

Във връзка с търпените неимуществени вреди от ищеца, в настоящото производство са събрани свидетелски показания на Р.Е. И.а – майка на ищеца. От тях се потвърждават така установените от заключението по изслушаната СМЕ травматични увреждания, както и проведеното лечение. Установява се още, че ищецът Ф. И. е изпитвал трудности да извършва част от ежедневните си дейности като хранене и обличане, тъй като лявата ръка му е била водеща. Освен това Ф. И. се принудил да ограничи спортуването, което му било хоби.

Изнесените от майката на ищеца данни, че поради увреждането той е напуснал работата си и не е могъл да си намери такава, не намират потвърждение в приетите по делото писмени доказателства и конкретно в справката за трудови договори от НАП. Видно от нея е, че той е прекратил трудовото си правоотношение с работодателя си на 04.03.2025г., т.е. преди процесният инцидент, който е станал на 05.03.2025г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1. Осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959 г., 3 на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложената работа; 2.Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълняват задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работа, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Когато отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай, следва да се установи бездействие на служители в ответната детска градина, които не са осъществили надзор върху децата в същата, което е довело и до процесния деликт.

В процесния случай ищецът е заявил в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е изпълнило задължението си да обезопаси и да поддържа в добро състояние тротоарът, по който е преминавал ищеца.

Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа. Ето защо, за да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се ангажира, трябва да е имал задължение да действа.

Съгласно чл. 11 от ЗОС „имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин“. Общинските пътища са собственост на общината (чл. 8, ал. 3 ЗП). Част от тях са и тротоарите, по аргумент от чл. 31 ЗП вр. § 1, т. 2 от ДР на ЗП, както и от § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП. На основание чл. 31 ЗП във вр. с чл. 48, т. 2, б. "а" ППЗП поддръжката на общинските пътища е задължение на ответника. Съгласно т. 14, пар. 1 от ДР на ЗП, "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Следователно, общината има задължение да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на тротоарната настилка в състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване от пешеходците.

По делото се установи, че мястото, на което е реализиран процесният инцидент, представлява тротоар, който на основание цитираните разпоредби е общинска собственост и Столична община има задължение да извършва дейности по поддържането му.

На следващо място се установи, че на места тротоарът е бил с компрометирана 4 настилка, в резултат на което се е образувала дупка, в която ищецът е стъпил и след това е паднал. Ето защо съдът приема, че служителите на ответника не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на процесния тротоар в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото погоре, неимуществени вреди в правната сфера на ищеца. Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищеца.

Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищецът болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България.