Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 20.01.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 1137/2022
Вид
Решение № 17
Подписан
20.01.2023
В сила
20.02.2024
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Добрич, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201137 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЕВРОТРАНС” ... с ЕИК ..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 23-0000508 от 04.07.2022 г. на Директор РД „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 7А, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лева.

По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Редовно призован чрез процесуалния си представител, представляващият жалбоподателя не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 13.04.2022 г. св. З. Д. Ю. и св. Т. С. Т. -...от РД „АА“ – Варна, извършили комплексна проверка на дружеството превозвач „ЕВРОТРАНС“ 1

..., ЕИК ..., притежаващо лиценз на Общността № 9540 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 05.04.2028 г.

В хода на проверката контролните органи установили, че на 17.01.2022 г. превозвачът е допуснал управление на т. а. марка „...“, кат. ..., с рег. № .... с който е извършен международен обществен превоз на товари , видно от пътен лист № 14/17.01.2022 г. и CMR от дата 17.01.2022 г. от водача Г. И. С. с ЕГН:

**********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Водачът С. е без валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 05.06.2021 г. до 01.04.2022 г., видно от справка в регистър на психологическите изследвания.

Предвид така констатираното, св. Ю. съставил на дружеството АУАН № 320168/13.04.2022 г. за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвПр.

Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Варна издал Наказателно постановление № 23 – 0000508 от 04.07.2022 г., с което за нарушение на чл.

7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр наложил на „ЕВРОТРАНС“ ... имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Ю. и на св. Т.. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, доколкото същите са еднопосочни и последователни и не противоречат на останалите приобщени по делото писмени доказателства Жалба с рег. № 52-00-51-4984#3/29.08.2022 г.; Заповед № ДР-08-30/24.01.2020 г.; Пълномощно с рег. № 11-51-6115/01.09.2022 г.; Заповед № 344/01.08.2022 г.; Удостоверение за правоспособност № 784; АУАН № 320068/13.04.2022 г.;

НП № 23-0000508/04.07.2022 г.; Справка за нарушител по правно основание на нарушението от 22.07.2022 г.; Пътен лист серия Т № 141/17.01.2022 г.;

CMR от дата 17.01.2022 г.; Справка в регистъра за психологически изследвания на водачите от 11.04.2022 г. – 6 л.; Справка от търговски регистър на ЮЛ с нестопанска цел към 13.04.2022 г., ведно с плик.

Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда фактическа обстановка навеждат на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.

91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, каквото безспорно качество притежава и 2 актосъставителят Ю..

В акта и в НП, като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, която гласи: „Лицензираните превозвачи, лицата по чл.

24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата“.

Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2 б. „б“ ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

На основание тази разпоредба е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредба № 36/15.05.2006 г. / В същата е регламентирана процедурата за провеждане на психологическите изследвания на водачите, като в чл. 36, ал. 2 е посочено, че на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Издаването на такова удостоверение е единственият начин, по който се удостоверява надлежно, че водачът отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл. 7а, ал. 2, пр. последно от ЗАвПр.

От приложените по делото писмени доказателства /Пътен лист серия Т, № 141/17.01.2022 г., справка от картата на водача/ и от показанията на свидетелите се установява, че на 17.01.2022 г. е бил извършен международен обществен превоз на товари от дружеството-жалбоподател.

Установява се, че същият е осъществен с т. а. марка „...“ с рег. ... от водача Г. С..

От приложената справка от Регистъра за психологически изследвания на водачите е видно, че водачът С. е имал удостоверение за психологическа годност, издадено на 04.06.2018 г. Според редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., която е действала към 17.01.2022 г., както и към датата на съставяне на АУАН и НП /ДВ бр. 41/2012 г. / валидността на това удостоверение е била три години, т. е. до 04.06.2021 г. От същата справка е видно, че следващо удостоверение за психологическа годност на водача е било издадено на 02.04.2022 г. Следователно съгласно действащата към посочения момент нормативна уредба водачът С. е извършил превоза на 17.01.2022 г., без да е имал валидно удостоверение за психологическа 3 годност.

Съдът констатира обаче, че към настоящия момент разпоредбата на чл.

8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. е изменена /обн. ДВ бр. 84/2022 г. в сила от 21.10.2022 г./, като същата вече гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя.

Несъмнено новата редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 36/15.05.2006 г. се явява по-благоприятна за жалбоподателя. Този извод следва от факта, че при действието на същата, установените по делото факти изобщо не биха обосновали извод за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр от превозвача, доколкото водачът би отговарял на изискванията на психологическа годност с оглед безсрочния характер на удостоверението му за психологическа годност.

Съдът намира за неоснователно възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, като счита, че последното съдържа минимално изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Независимо от това приема, че предвид настъпилата промяна в нормативната уредба и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

В тази насока е и съдебната практика съгласно Решение № 401/29.11.2022 г. по КАНД № 455/2022 г. по описа на АС – Добрич.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 495 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 495 лв.

Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000508 от 04.07.2022 г. на 4

Директор РД „АА” гр. Варна, с което на „ЕВРОТРАНС” ... с ЕИК ... за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2-ро от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 000 лева.

О С Ъ Ж Д А Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна да заплати на „ЕВРОТРАНС” ... с ЕИК ..., сумата от 495 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава дванадесета от

Административно-процесуалния кодекс пред

Административен съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5