Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 40131 от 09.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40057/2023
Вид
Определение № 40131
Подписан
09.11.2023
Състав
Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40131 гр. София, 09.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110140057 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от ФИРМА срещу Агенция ... за сумата 450 лева, представляваща заплатена от ищеца компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че заплатил електронен фиш № 8504445228 за установено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП – неплатена пътна такса за движение по път А6, км. 50+427. След заплащане на компенсаторната такса в двуседмичен срок от получаване на фиша, ищецът установил, че към датата на извършеното нарушение, посоченият участък от автомагистралата не е бил изграден и въведен в експлоатация. Предвид изложеното счита наложеното административно наказание за незаконосъобразно, а платената сума – за получена от ответника без основание.

Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираните искания, както и възражението на ответника в отговора на исковата молба, намира, че предявеният иск е процесуално недопустим.

В случая, съобразно формулираната с исковата молба претенция, основание за заплащане на компенсаторната такса се явява именно извършеното административно правонарушение и издаденият електронен фиш за налагане на имуществена санкция. По същество чрез предявения по настоящото дело иск ищецът се стреми да установи по исков ред 1 незаконосъобразност на властническо разпореждане, поради липса на правонарушение, респективно липса на валидно основание за заплащане на установената санкция. Съдът намира, че наличието на специален административен ред за проверка законосъобразността на индивидуалните административни актове, както и за защита при налагане на административно наказание, изключва възможността за тяхното оспорване по общия ред, включително с гражданскоправен иск по чл. 55 ЗЗД.

Горните изводи не се променят от обстоятелството, че в случая ищецът е освободен от административнонаказателна отговорност чрез заплащането на предвидената в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата компенсаторна такса.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП определя, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност.

Съгласно последователната съдебна практика на Върховния административен съд компенсаторната такса е санкционна по характер, тъй като основание за нейното плащане е правонарушението – ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса. Уведомяването от страна на длъжностните лица за задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява елементите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като пряко засяга правата и законните интереси на адресата, поради което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по административен ред с оглед условията за неговата законосъобразност (в този смисъл: Определение № 902/01.02.2022 г., постановено по адм. дело № 253/2022 г., на ВАС, Решение № 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 11235/2021 г., VII о. на ВАС, Решение № 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г., VII о. на ВАС и др.).

Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната.

2

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 40057/2023 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ Гражданско отделение, 76 състав и ВРЪЩА искова молба с вх. № 204993/18.07.2023 г., подадена от ФИРМА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3