Решение № 119 от 04.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Р. Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500110 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от Р. И. С. въззивна жалба против Решение № 265/16.12.2024 г. по гр.д. № 662/2024 г. по описа на Районен съд – Павликени. С обжалваното решение са отхвърлени изцяло предявените от Р. С. обективно съединени искове по чл. 128, т. 2, чл.

222, ал. 3, чл. 224, ал. 1, вр. чл. 59 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ОУ „Св.

Климент Охридски“, гр. Павликени с ЕИК 000122424 за следните суми:

2369,37 лв., от които 1742,21 лв. неплатено дължимо увеличение на ОМТВ и 627,16 лв. неплатено дължимо увеличение на ДВ за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.01.2023 г. – 16.07.2023 г., както и 288,58 лв. лихва за забава от 01.10.2023 г. – 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 4656,30 лв., представляваща увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за 11 брутни РЗ, 567,12 лв. лихва за забава от 01.01.2023 г. – 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и 1308,59 лв., представляваща увеличение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 1 неизползван платен годишен отпуск 68 дни, 159,39 лв. лихва за забава от 01.10.2023 г. – 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се навеждат оплаквания за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Посочва се, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор е предвидено увеличение на трудовото възнаграждение на заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал. Счита, че въпреки, че към датата на анекса нейното правоотношение с ответника е било прекратено поради пенсиониране, в анекса е посочено, че увеличението се дължи със задна дата, счита от 01.01.2023 г., поради което и има право на търсеното увеличение, тъй като правоотношението й е прекратено на 17.07.2023 г. Излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че претенцията й е неоснователна, тъй като не е синдикален член на сключилата анекса синдикална организация към 10.08.2023 г., нито се е присъединила към синдиката към момента на сключване на анекса. Твърди, че към 01.01.2023 г. е работела по трудово правоотношение в системата на образованието и е била член на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България, поради което и отговаря на предвидените в закона изисквания. Излага подробни съображения относно темпоралното действие на приложимата нормативна уредба, съответно към кой момент следва да са налице предвидените предпоставки, за да се дължи увеличение на работната заплата съобразно сключения анекс. Посочва, че според съдебната практика, допустимо е с обратно действие да бъдат преуредени вече приключили правоотношения, което намира приложение и към трудовите такива. Счита, че с оглед принципа на равенство, лицата, полагали труд като педагогически специалисти в периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. не следва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение спрямо останалите, като бъдат лишени от възможност да получат дължимото им увеличение. Цитира съдебна практика на ЕСПЧ, която счита за приложима с оглед неясната нормативна уредба, която препятства равното и предвидимо третиране на педагогическите специалисти. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира направените по делото разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който заема становище за недопустимост на предявените искове, а в условията на евентуалност оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че макар осигурените финансови средства да се разходват считано от 01.01.2023 г., то увеличението е приложимо само спрямо заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал към датата на постигане на споразумението /10.08.2023 г./. Счита, че доколкото трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено към посочената дата, то тя няма качеството на засегнато лице и не притежава легитимация да получи търсеното увеличение на работната заплата със задна дата. Излага подробни доводи относно приложимата нормативна уредба, както и относно приложното поле и легитимацията на лицата, които според Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор имат право на увеличено трудово възнаграждение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. В отговора на въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост на съдебното решение поради липса на легитимация за ищеца в производството. Процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената от него принадлежност на 3 спорното материално право и се определя не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение на ищеца /така Определение № 408 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4633/2014 г., II г. о., ГК/. В случая, с оглед изложените в исковата молба твърдения, на които ищецът основава исковата си претенция, безспорно е налице активна процесуална легитимация, която се явява и абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процеса. От друга страна, материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на задължението, поради което и дали действително ищецът има право на търсеното възнаграждение, или не, е въпрос, който касае основателността на предявените искове, но не и тяхната допустимост.

При проверка за правилността на обжалвания акт, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Р. И. С. кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3, чл. 224, ал. 1, вр. чл. 59 КТ и чл. 86 ЗЗД срещу ОУ „Св. Климент Охридски“, гр. Павликени с ЕИК 000122424. Посочва, че с приемането на ЗДБ е предвидено увеличение на учителските заплати със задна дата от 01.01.2023 г., като на 10.08.2023 г. между МОН, СРСНПБ, СДССБ и СБУ към КНСБ, СО към КТ Подкрепа и НУС към КНСБ е подписан Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТДСПУО № Д01-269/06.12.2022 г., предвиждащ увеличение на заплатите на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал съобразно увеличението на МРЗ, считано от 01.01.2023 г. На 01.09.2023 г. в бр. 75 на ДВ е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, влизаща в сила в деня на обнародването й, с изключение на § 2, който влиза в сила на 01.01.2023 г. Ищцата посочва, че към 01.01.2023 г. е работела като директор на училището и е била член на СРСНПБ до 31.07.2023 г. Счита, че клаузата на чл.

27, ал. 1 от анекса към КТД не следва да накърнява правата на работниците и служителите, намиращи се в трудово правоотношение с работодателя към 01.01.2023 г., тъй като обратното представлява дискриминация. Твърди, че има право да получи 15% увеличение на трудовото възнаграждение, поради което е подала заявление до РУО и Директора на училището за преизчисление на трудовото възнаграждение на база увеличението и на тази база да й бъде 4 изплатена разликата за неизползван платен годишен отпуск и разликата за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, включващо 11 брутни заплати.

Претендира и разликата за придобит трудов стаж и професионален опит.

Твърди, че е получила отказ, въпреки че становището на КНСБ, публично оповестено на страниците на СБУ е в нейна полза. Моли съда да осъди ответника да й заплати следните суми: 2369,37 лв., от които 1742,21 лв. неплатено дължимо увеличение на ОМТВ и 627,16 лв. неплатено дължимо увеличение на ДВ за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.01.2023 г. – 16.07.2023 г., както и 288,58 лв. лихва за забава от 01.10.2023 г.

– 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 4656,30 лв., представляваща увеличение на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за 11 брутни РЗ, 567,12 лв. лихва за забава от 01.01.2023 г. – 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и 1308,59 лв., представляваща увеличение на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 68 дни, 159,39 лв. лихва за забава от 01.10.2023 г. – 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е представил писмен отговор, като изразява становище за недопустимост, респективно за неоснователност на исковете. Твърди, че ищцата няма право на увеличението, тъй като трудовото правоотношение е прекратено преди подписване на анекса и че осигурените средства от ДБ на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение от 01.01.2023 г. на заетите в системата на предучилищното и училищното образование на педагогически специалисти и непедагогически персонал към датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г., като към тази дата ищцата не е била с действащ ТД с ответника, няма качеството на педагогически специалист.

Датата 01.01.2023 г. не е дата на влизане на договорни клаузи, а начален момент за увеличение на РЗ като основанието възниква на 10.08.2023 г. с подписване на анекса към КТДСПУО като именно към тази дата се очертава кръга на правоимащите лица и не се предвижда увеличение на заплати на лица с прекратено трудово правоотношение. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 5 от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и по делото се установява, че ищецът е работел като директор на ОУ „Св. Климент Охридски“, гр. Павликени въз основа на спечелен конкурс. Видно от Споразумение № РД 07-44/02.07.2018 г., сключено между началника на РУО – В. Търново и ищеца, размерът на трудовото й възнаграждение е в размер на 1088 лв., със 70 лв. ДТВ за трудов и професионален опит - 31%. Съгласно допълнително споразумение към трудовия договор от 23.09.2022 г., считано от 01.09.2022 г., основната работна заплата е 2075 лв., а съгласно заповед № РД-04-299/04.11.2022 г. й е определено, считано от 01.11.2022 г. 36% допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Не е налице и спор между страните, че със заповед № РД-04-64/14.07.2023 г. на началника на РУО – В. Търново, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ и заявление вх. № ЧР10-25/07.07.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 17.07.2023 г. Трудовата книжка на ищеца е заверена за изслужено време от 11.07.2018 г. – 17.07.2023 г. Видно от приета по делото служебна бележка от 24.04.2024 г. от председателя на СРСНПБ – Община Павликени, ищецът е бил член на СРСНПБ за периода 16.11.2016 г. – 31.07.2023 г.