Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6668 от 04.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9512/2023
Вид
Решение № 6668
Подписан
04.12.2024
В сила
24.02.2025
Състав
Николай Димов, Георги Кацаров, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6668 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100509512 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25012676/22.03.2023 г., подадена от „В.Н.Л.“ ЕООД – ответник по гр. дело № 64269/2020 г., Софийски районен съд, 178 състав срещу постановеното по делото Решение № 20079136/14.02.2023 г., допълнено с Решение № 20089919/09.05.2023 г., в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца Д. Б. Д. на основание чл.128, т. 2 Кодекс на труда /КТ/ нетно трудово възнаграждение в общ размер на 6 204,86 лв., дължимо за месеци и в размери, както следва: за месец април 2019 г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 310,39 лв. ; за месец май 2019 г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 620,78 лв.; за месец юни 2019 г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 698,38 лв.; за месец юли 2019 г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 698,38 лв.; за месец август 2019 г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 692,92 лв.; за месец септември 2019 г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 931,18 лв.; за месец октомври 2019 г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 931,18 лв.; за месец ноември 2019 г,- нетно трудово възнаграждение в размер на 931,18 лв. ; за месец декември 2019 г.нетно трудово възнаграждение в размер на 390,47 лв. и на основание чл. 245, ал. 2 КТ във вр. чл. 86 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 315,41 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.06.2020 г. до 21.12.2020 г. На основание чл. 224, ал. 1 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 543,24 лв., представляващо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 11 дни и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 27,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.06.2020 г. - 21.12.2020 г. На основание чл. 221 КТ ответникът е осъден да заплати на ищеца 1 200 лв. и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 22.06.2020 г. – 21.12.2020 г. Върху главниците се дължи и лихва за забава от 21.12.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото в размер на 1 011, 73 лв.

1

В жалбата се твърди, че решението е нищожно, тъй като било постановено от ненадлежен състав. Последното по делото съдебно заседание било водено от съдия за когото липсвала заповед за посочването му като титуляр на съдебния състав. Твърди се неправилност на решението, тъй като доводите и възраженията на ответника не били обсъдени. Прави се позоваване на съдебната практика на ВКС, в която е посочено, че нередовното водене на ведомостите е ирелевантно за делото. Обстоятелствата за плащане на заплатата могли да се доказват с всички доказателствени средства. По отношение на уважения иск с правно основание чл. 221 КТ се поддържа необходимостта от приспадане на данък общ доход и на тази база следвало да бъде изчислено и обезщетението за забава.

Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което уважените искове да бъдат отхвърлени.

Ищецът Д. Б. Д. оспорва основателността на въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Иска потвърждаването му.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 25024025/09.06.2023 г., подадена от ответника „В.Н.Л.“ ЕООД срещу постановеното на основание чл. 250 ГПК решение, което счита за нищожно и неправилно. Счита, че законната лихва върху главницата не се дължи, тъй като същата не била доуточнена в допълнителната искова молба, а също и като непосочването в доклада по делото. Иска неговата отмяна.

Ищецът Д. Б. Д., в своя отговор от 10.08.2023 г., оспорва основателността на въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Иска потвърждаването му.

От фактическа страна съдът установява следното.

Производството по гр. дело № 64269/2020 г., Софийски районен съд, 178 състав е образувано по искова молба с вх. № 22025118/21.121.2020 г., подадена от Д. Б. Д., в която се твърди, че на 16.04.2019 г. е започнал работа като ветеринарен лекар при ответника “В.Н.Л.2014“ ЕООД на осем часов работен ден, при петдневна работна седмица. Работел първа, втора и нощна смяна. През месец ноември 2019 г. поискал да му бъдат изплатени всички дължащи му се суми и то по банкова сметка с оглед предстоящо кандидатстване по ипотечен кредит. Едва на 12.03.2020 г. получил първото плащане. Били извършвани преводи, но не в пълен обем. Поради нередовното плащане и в непълен обем, на 22.06.2020 г. подал молба за заявление за напускане на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Въз основа на изложеното са предявени: иск по чл. 128, т.2 КТ за изплащане на сумата от 9 506,85 лв.- дължимо трудово възнаграждение за периода 16.04.2019 г.-22.06.2020 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 483,22 лв. за периода 22.06.2020 г.-21.12.2020 г.; иск по чл. 221, ал.1 КТ за сумата от 1 200 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение и лихва за забава върху главницата в размер на 61,00 лв. за периода от 22.06.2020 г.-21.12.2020 г.; иск по чл. 224 КТ за сумата от 1 254,55 лв.- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 23 работни дни за периода 16.04.2019 г.-22.06.2020 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 63,74 лв. за периода от 22.06.2020 г.-21.12.2020 г.; иск с правно основание чл. 261 КТ за заплащане на сумата от 1 656 лв. за положения и незаплатен нощен труд в периода от 16.04.2019 г.-22.06.2020 г. и законна лихва върху главницата в размер на 84,02 лв. за периода от 22.06.2020 г.-21.12.2020 г.; иск по чл. 262 КТ за сумата от 1 570,42 лв. - възнаграждение за извънреден труд за периода 16.04.2019 г.-22.06.2020 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 79,81 лв. за периода от 22.06.2020 г.-21.12.2020 г.; иск с правно основание чл. 264 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за работа през официални празници в размер на 695,48 лв. за периода 16.04.2019 г.- 22.06.2020 г. и законна лихва върху главницата в размер на 35, 30 лв. за периода 22.06.2020 г.-21.12.2020 г.

2

Ответникът “В.Н.Л.-2014“ ЕООД оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че трудовият договор бил прекратен на 22.06.2020 г. Банковата сметка в „Райфайзен банк“ ЕАД била предоставена на работодателя едва на 17.02.2020 г., поради това едва през месец март 2020 г. трудовото му възнаграждение започнало да му се изплаща по нея. В периода на трудовия договор му било увеличавано два пъти трудовото възнаграждение – на 01.06.2019 г. и на 01.09.2019 г. Поддържа, че всички суми му били изплатени.

По делото е представен Трудов договор № 15/15.04.2019 г. със срок на изпитване, сключен между Д. Б. Д. и „В.Н.Л. 2014“ ЕООД /работодател/ на длъжност ветеринарен лекар, при осем часов работен ден и петдневна работна седмица. Трудовото възнаграждение било в размер на 800 лв. и се изплащало до 15-то число на следващия месец.

Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0, 6 % за всяка година трудов стаж. Служителят имал право на 20 дни платен годишен отпуск. В получено на 22.06.2020 г. уведомление, изпратено от Д. Д., работодателят е бил уведомен, че служителят прекратява трудовия си договор с него на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ считано от датата на получаване на уведомлението. В него се съдържа покана и за заплащането на цялото възнаграждение, включително това за извънреден труд през официални празници. Поискано е изплащането на обезщетение за неизползван отпуск в размер на 12 дни, както и на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на една брутна работна заплата. В служебна бележка /без дата/, издадена от „Райфайзен банк“ ЕАД е посочено, че Д. Д. е титуляр на банкова сметка с посочен номер.

Представени са следните извлечения от електронно банкиране за извършени преводи по упоменатата сметка: на 12.03.2020 г. е преведена сумата от 960 лв. с основание „превод на заплата“; на 02.04.2020 г. е преведена сумата от 240 лв. с основание „превод на заплата“; на 16.04.2020 г. е преведена сумата от 960 лв. с основание „превод на заплата“; на 30.04.2020 г. е преведена сумата от 500 лв. с основание „превод бонуси“; на 14.05.2020 г. е преведена сумата от 960 лв. с основание „превод на заплата“; на 08.06.2020 г. е преведена сумата от 500 лв. с основание „превод отпуска-частично“; на 16.06.2020 г. е преведена сумата от 960 лв. с основание „превод на заплата“; на 24.07.2020 г. е преведена сумата от 1 231, 33 лв. с основание „превод по фиш за м. юни 2020 г.“;

Според издадена от НОИ Справка № 22388203271896/22.06.2020 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ на 22.06.2020 г. е подадено уведомление за прекратяване на трудовия договор с Д. Д.. Същото е получено от него на 01.07.2020 г. По делото е представена справка от „Райфайзен банк“ с изх. № 16220/15.03.2021 г., в която е посочено, че клиентът им Д. Б. Д. е титуляр на три банкови сметки, като тази, за която ответникът е представил удостоверение по делото е открита на 30.11.2009 г. Работодателят е попълнил типизирана бланка на „Райфайзен банк“ ЕАД, представляваща удостоверение с дата 13.01.2020 г., в което е вписал, че неговият служител Д. Д. е получавал следното нетно възнаграждение за последните шест месеца: 698, 38 лв. – м. юли; 931, 18 лв. – м. август;

931, 18 лв. – м. септември; 931, 18 лв. – м. октомври; 931, 18 лв. – м. ноември и 931, 18 лв.

– м. декември.

Според Справка от 30.06.2021 г., издадена от НОИ за подадените данни по чл. 73, ал. 6 Закон за данъците и доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход за 2019 г. на Д. Д. работил при „В.Н.Л. – 2014“ ООД е в размер на 8 563, 64 лв., удържаните авансово суми по реда на КСО и ЗЗО са в размер на 1 195, 85 лв., а авансовият данък по чл. 42 ЗДДФЛ е в размер на 736, 77 лв.

Според Справка от 30.06.2021 г., издадена от НОИ за подадените данни по чл. 73, ал. 6 Закон за данъците и доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход за 2020 г. на Д. Д. работил при „В.Н.Л. – 2014“ ООД е в размер на 7 195, 85 лв., удържаните авансово суми по реда на КСО и ЗЗО са в размер на 917, 38 лв., а авансовият данък по чл. 42 ЗДДФЛ е в размер на 627, 83 лв.

По делото е изслушана и приета ССчЕ, в чието заключение е посочено, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за периода 16.04.2019 г. – 22.06.2020 г. в нетно изражение било в размер на 11 923, 57 лв., като от работодателя на ищеца били му преведени 5 718, 71 3 лв., като остава неплатено възнаграждение в размер на 6 204, 86 лв. Размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за 23 дни неизползван платен годишен отпуск бил 1 262, 07 лв. / 1 135, 86 лв. в нетен размер/. По банков път е платено обезщетение за неизползван отпуск в размер на 12 дни или 592, 62 лв., остатъчно дължимата сума е в размер на 543, 24 лв. Липсвали графици и въобще документи, че е бил полаган извънреден труд.

По делото е представен Договор за жилищен кредит № 191220268025317/24.01.2020 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и Д. Б. Д..

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че исковата претенция за заплащане на извънреден и нощен труд е останала недоказана, тъй като по делото липсвали данни такъв да е бил полаган. Било доказано изплащането на дължимото се трудово възнаграждение за месеците 01.-06.2020 г. в пълен размер по банков път, а за месец 12.2019 г. частично. За останалата част от исковия период било прието за безспорно, че паричните суми не били изплащани по банков път, но и не били представени доказателства въобще да са плащани суми. Съдът е приел, че общият брой дни неизползван отпуск бил в размер на 23 дни. При прекратяване на трудовото правоотношение на служителят било изплатено обезщетение за неизползван отпуск за 12 дни, а за останалите 11 дължимата сума от ответника била в размер на 543, 24 лв.