Решение № 237 от 10.08.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Нови пазар, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20253620100280 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от М. Д. М., ЕГН:

**********, с адрес в град П., улица ***, срещу „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

207024290, седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. № 5, представлявано от *** Н.П.П., иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за присъждане на сумата от 3 548,42 лева, представляваща подлежаща на връщане като платена при начална липса на основание неустойка по нищожен Договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на молбата до окончателно плащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г. за сумата от 3 600 лева, при срок за погасяване от 18 месеца, размер на възнаградителната лихва от 47 %, ГПР от 58,42 % и обща дължима сума в размер на 5 309,16 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл.6.1. от Договора за кредит кредитополучателят се задължава да предостави допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, което да бъде учредено в двудневен срок от сключване на кредитната сделка. При неизпълнение на задължението заемателят дължи неустойка от 6 991,64 лева, платима разсрочено на 18 вноски заедно с погасителната вноска по договора за кредит. Поддържа се, че процесният договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД, доколкото е налице значително несъответствие между правата и задълженията на страните и неравноправно третиране на икономически слабия участник в правоотношението. Уговорената неустойка, която надвишава главницата, е нищожна, тъй като води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Същевременно по този 1 начин рискът от неизпълнение на задължението на финансова институция за оценка за кредитоспособност се прехвърля върху самия длъжник и го застрашава със свръхзадлъжнялост поради неизпълнение на задължение, което не е парично и не причинява преки вреди. Финансовата институция черпи права от собственото си неизпълнение на задължението за преценка на кредитоспособността на искателя и от учредяване на обезпечение преди предоставянето на сумата, а не след този момент. Самата неустоечна клауза надхвърля присъщите й три функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира. Допълнително се излагат доводи, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, което би довело до надвишаване на максималния допустим размер, респективно до недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК. При пълно погасяване на задълженията за главница и възнаградителна лихва, частично заплатената от ищеца неустойка в размер на 3 548,42 лева (от общо 6 991,64 лева) подлежи на връщане от ответника като получена без основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на иска в съда до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който твърди, че уговорката за неустойка не е неправомерна. Излага, че инициативата за сключване на договора е на кредитополучателя, при пълна информираност за условията по сделката, с възможност да упражни правото си на отказ от договора за кредит. Ищецът е могъл да се ползва и от договорните, и от законните гаранции за своите интереси, но не се е възползвал от тях. Задължението за неустойка е възникнало, поради неизпълнение от страна на кредитополучателя - ищец. То е имало изначално фиксиран размер и при съобразяване на критериите за нищожност, изведени от задължителната практика на ВКС. Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК е неотносима към задължението за неустойка, доколкото то е породено от непарично задължение. Излага, че дори да се установи нищожност на неустоечната клауза, то на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД частичната недействителност не води до пълна нищожност на целия договор за кредит.

Твърди, че съдържанието на процесния договор за кредит и самото сключване напълно отговаря на законовите изисквания, с което принципите за добросъвестност и справедливост не са нарушени. Установените изисквания за формиране на ГПР са изпълнени и неговият размер е под максимално установения. Неустойката е задължение, което възниква след сключването на договора за кредит, поради което не е сред компонентите, които го формират при сключването му. По смисъла на чл.19, т.2 от Директива 2008/48/ЕО неустойката изрично е изключена от разходите, които формират ГПР. За яснота на потребителя размерът на неустойката е фиксиран, поради което той е бил известен на насрещната страна и е била указана погасителната вноска при възникването й, при това погасяването й е разсрочено, което обуславя пълната информираност на потребителя. Намира, че твърденията за липса на проверка за кредитоспособност, която да води до нищожност, са неоснователни. Такава се извършва винаги за всеки кредитоискател, но дори и да не е проведена, това се санкционира с административнонаказателна отговорност за финансовата институция, но не и с нищожност на договора.

Наред с това се излагат и твърдения, че ищецът е страна по още четири договора за кредит, което сочи на трайност в отношенията между страните и на злоупотреба с право от страна на ищеца. Кредитополучателят добре познава предлагания продукт, подробно е информиран за параметрите и разходите по всеки от тях, които са идентични и с поведението си показва 2 недобросъвестност, тъй като след ползване на паричния ресурс води дела, след които му се връщат суми по нищожни клаузи. По същество ответникът твърди, че процесният договор за кредит е действителен, респективно, че искът за неоснователно обогатяване, поради нищожност на неустоечната клауза е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изрично признава, че претендираната сума от 3 548,42 лева е получена.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 3 600 лева срещу задължението му да я върне на 18 месечни вноски, съгласно погасителен план, ведно с възнаградителна лихва от 47 % и при ГПР 58,42 %. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 5 309,16 лева. Наред с това в чл. 6, ал.1 страните са постигнали съгласие в срок от два дни непосредствено след сключване на процесния Договор за кредит и респ. след усвояване на предоставения паричен ресурс, да бъде учредено обезпечение от личен характер – банкова гаранция или поръчителство при определени параметри, като неизпълнението на това задължение се санкционира с неустойка в размер н а 6 991,64 лева. Заплащането на неустоечното задължение е разсрочено и погасяването му съвпада с това на погасителната вноска по кредита. Сборът от двете плащания е в общ размер на 685,00 лева на месец, видно от инкорпорирания в процесния договор за кредит погасителен план.

Между страните не е налице спор, че кредитополучателят е изпълнил частично задължението си за неустойка, като от уговорената сума от 6 991,64 лева е платил 3 548,42 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД даденото при изначална липса на основание подлежи на връщане. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване – фактическо разместване на имуществени блага, настъпило въз основа на конкретно правно основание, което е нищожно, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на даденото.

По делото не е налице спор и от представените и приети писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит.

Същият има характеристиките на договор за потребителски кредит. Доколкото кредитът не е обезпечен с ипотека за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 3 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в Договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, наред с възнаградителната лихва, а именно разходът за неустойка при неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в двудневен срок от сключване на договора за кредит, доколкото същата е известна и предвидена като разход към датата на сключване на процесния договор за кредит, видно от инкорпорирания погасителен план. Прави впечатление, че размерът на неустойката е изначално присъства в погасителния план към договора за кредит като компонент от анюитетната вноска. Включена по този начин в погасителните вноски, стойността на неустойката позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане.

Предварителното й установяване и обективиране в процесния Договор за кредит като част от месечната вноска е индиция за нагласата на финансовата институция, че това задължение е много вероятно да възникне, въпреки, че не е налице, все още неизпълнение на финансово задължение от потребителя.

Уговорена в размер от 6 991,64 лева, надхвърлящ този на отпуснатия кредит от 3 600 лева, същата представлява около 194 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 58,42 % не съответства на действителния.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, транспонирана в чл.16 ЗПК е предвидено императивно задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

По силата чл.18.1 от Договора за потребителски кредит неустойка се дължи, в случай, че кредитополучателят (т.е. потребителят) не предостави в двудневен срок от подписване на договора лично обезпечение на задълженията си в размер от 6 991,64 лева. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя върху самия кредитополучател и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Вменява се задължение на длъжника да осигури обезпечение непосредствено след като паричните средства са отпуснати, като в случай, че не го изпълни, дългът му нараства с приблизително два пъти неоправдано, тоест опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди са насочени към репариране на риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Уговорка от посочения тип влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Ето защо клаузата, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да предостави последващо сключването на договора обезпечение, е уговорка във вреда на потребителя, лишена от добросъвестност, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.