Решение № 301 от 17.07.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Габрово, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Минка Л. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100475 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от М. М. Т., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„**********” № 31, срещу М. К. Т., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл.

150 СК - за увеличение на определената със съдебно решение по гр. д. № 866/2020 г. на РС Габрово, месечна издръжка от сумата 200 лева на 450 лева, поради трайно и съществено увеличаване на нуждите на непълнолетния ищец от средства за съществуване.

Ищецът твърди, че от определяне на издръжката изминал период от време, през който се е увеличила минималната работна заплата в страната и издръжката вече не покривала нарасналите нужди на непълнолетната за храна, лекарства, дрехи, обувки, социално-културно развитие и че ответникът разполагал с материални възможности да заплаща месечна издръжка в увеличен размер.

Ответникът, М. К. Т., в отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, признава иска до минималния размер предвиден в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК. Излага, че няма възможност да заплаща издръжка в увеличен размер над предложената сума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от удостоверение за раждане от 13.01.2010 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0021/13.01.2010 г. на Община Габрово, че ищецът М. М. Т., ЕГН **********, е непълнолетно и рождено дете на ответника М. К. Т..

Видно от уверение № РД – 09-166/13.01.2025 г. детето е записано като редовен ученик в VIII клас в Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – Габрово, специалност „Икономика и мениджмънт“.

1

Видно от служебна бележка детето посещава клас по народно пеене при Сдружение „Анна - Фолкарт“ - гр. Дряново, като за уроците заплаща месечна такса в размер на 70 лева.

Видно от служебна бележка от 23.01.2025 г. детето има нужда от следните ортодонтски интервенции: поставяне на апарат за бърза експанзия на стойност 600 лева и поставяне на брекети на горна и долна челюст на стойност 3600 лева.

Представени са фискални бонове за заплащаните такси за народно пеене и стоматологични услуги.

Съгласно ведмост за брутно-нето заплата от 25.03.2025 г., бащата на ищеца М.

К. Т. получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1810 евро.

С решение 8 IK 7/2022 г. на Районен съд Райнбек постановено във връзка с открито на 27.01.2022 г. по отношение на ответника М. К. Т. производство по несъстоятелност длъжникът е освободен от остатъчно задължение спрямо всички кредитори по несъстоятелността, които към момента на откриване на производството по несъстоятелност са имали вземания към длъжника, като решението се отнася и за кредитори, които не са регистрирали вземанията си. От освобождаване на задължение са изключени вземанията, упоменати в § 302 от Закона за производство по несъстоятелност.

Видно от писмо от 14.03.2025 г. за индексирано увеличение на наема във връзка със сключен от ответника договор за наем от 07.01.2020 г. за недвижим имот, находящ се в Мьолнер Ландщрасе 38 а+б, 21465 Райнбек считано от 01.05.2025 г. дължимият месечен наем за имота се увеличава на 927 евро.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. А. Тодорова, възходяща от втора степен на ищеца, показанията на която съдът кредитира като основани на преките впечатления и съответни на останалите събрани в производството доказателства. Въз основа на показанията съдът приема за установено, че детето е ученик и непосредственото му обгрижване се осъществява от майката, като детето посещава и извънкласни занимания по народно пеене, за което се заплаща месечна такса, както и се налагат пътувания в страната, разходите за които се заплащат от майката и нейните възходящи. От показанията се установява още, че в момента се извършват стоматологични услуги в полза на детето, разходите за които са поети от майката и нейните възходящи.

Други относими и допустими доказателства от значение за спора, не са представени.

Относно иска с правна квалификация чл.150 СК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК, родителите са длъжни, съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, задължението за престиране на издръжка е безусловно и не зависи от имущественото състояние на детето. Чл. 150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен осъдителен иск за увеличение на присъдена издръжка на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител, ищецът – детето, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител (рожден или осиновител), 3) 2 материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период (след датата на предявяване на иска – арг. от т. 21 от ППВС № 570 г.) и 4) трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, т.е. трайно съществено увеличение на нуждите си (вкл. и възникването на нови нужди) или трайно съществено увеличение на възможностите на задължения родител (в този смисъл т. 19 от ППВС 5-70 г.).

По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно доказване, което поради това следва да бъде и пълно, т. е. такова, което да създаде у съда убеждение за тяхното съществуване вън от всякакво съмнение. Ответникът трябва да проведе главно и пълно доказване на фактите, че нуждата от издръжка на ищеца е задоволена изцяло, вкл. защото е доставял дължимата издръжка или защото детето получава доходи (така и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията – Ненова, Л., “Семейно право на РБ”, стр. 488, изд. 1994 г.), и насрещно и непълно доказване на фактите, предмет на главното доказване от ищеца (т.е. достатъчно е да се обори сигурността на главното доказване на ищеца).

В конкретния случай, ищецът М. М. Т., ЕГН **********, доказва, че към приключване на съдебното дирене – 03.07.2025 г., е непълнолетна дъщеря на ответника М. К. Т..

От друга страна, от присъждането с решение № 364/03.11.2020 г. постановено по гр.д. № 866/2020 г. на РС-Габрово, на месечна издръжка на ищеца М. М. Т. в размер на 200 лева, до приключването на съдебното дирене – 03.07.2025 г., е изминал значителен период от време, който обуславя извод за изменение на обстоятелствата, тъй като ноторно е, че с увеличаване възрастта на всяко дете, съществено се изменят и неговите потребности, което рефлектира върху размера на средствата, необходими за осигуряване на условия за неговото развитие. Тези изменения имат траен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971 г. на ІІ г.о. на ВС).

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т. 4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 195 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2025 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 1077 лева).

Възрастта на ищеца (15 години и 5 месеца) и посещаването на средно училище предполагат потребност от средства за храна, облекло, учебни пособия, заплащане на такси за допълнителни дейности. В конкретния случай, нито се твърди, нито се установява ищецът да има нужди различни от обичайните за отглеждането на здраво дете от същия пол и възраст. Разходите за заплатени зъболекарски услуги, за контролни очни прегледи и за участие в национални фестивали нямат траен характер и 3 не следва да се вземат предвид при определяне на месечния размер на издръжката.

Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през основната част от време детето се намира в общинско училище, което значително намалява разходите за храна и включени в издръжката консумативни разходи /ток, вода, отопление/, съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка на ищцата е в размер на 700 лева – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, учебни пособия и материали, такси за допълнителни дейности, както и социално общуване /посещения на театър, кино и др./. Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите им.

Установи се, че за процесния период ответникът получава брутно трудово възнаграждение размер на 1810 евро /3540.05 лева/, който размер е значително повисок от размера на минималната работна заплата за страната за 2025 година /1077 лева/, която следва да се приема за нормативно установен критерий за минималния размер на издръжката, необходима за задоволяване на нуждите на пълнолетно физическо лице, което полага труд. Ответникът разполага с доходи над необходимите за покриване на собствените екзистенциални нужди, след задоволяването на които може да предоставя издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете. Ответникът обаче живее и работи в Германия където заплаща месечен наем в размер на 927 евро, като същият е бил обявен в несъстоятелност и освободен от остатъчни задължения спрямо кредиторите по несъстоятелността и при преценка на възможностите на всеки от родителите тези обстоятелства следва да бъдат отчетени. Съдът намира, че ответникът следва да заплаща от необходимата издръжка на ищеца М. М. Т. сумата от 400 лева, до който размер предявеният иск следва да бъде уважен. Разликата до пълния необходим размер за издръжка на детето, следва да бъде поета от другия родител, който осъществява непосредственото обгрижване на детето и който към настоящия момент получава обезщетение за безработица от ДОО. Съгласно трайната съдебна практика за определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите, а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия, вкл. чрез заем и кредит от Б. институция не следва да се приспадат от общия му доход /в този смисъл ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970 г. на II ГО на ВКС/. Полагането на грижи на ответника към неговия баща не е основание за намаляване на задължението му за заплащане на месечна издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете и не следва да се взема предвид при преценка на материалните му възможности доколкото родителят, като лице имащо право на издръжка, е лице от следващ (втори) ред, съгласно чл. 141, т.

2 СК.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 21.03.2025 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл. 146, ал. 1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.