Решение № 1796 от 17.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1796 гр. Русе, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г. като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20224520104385 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Ищецът П. Р. Г., като баща и законен представител на малолетната си дъщеря П. П.Г. ЕГН ********** твърди, че на **** г. тя била ученичка в четвърти клас на ОУ „****" в гр. Русе и участвала в училищно мероприятие по повод Деня на земята, заедно с други деца от трети и четвърти клас. Около 12:10 часа на този дата, всички 33 деца, придружавани от две учителки, се качили на атракционен влак с рама № *******, собственост на ЕТ „Н. – Н.

С.", управляван от Н. С. С., за да разгледат „Парка на младежта“. В първия вагон били настанени 13 деца от класа на П., придружавани от госпожа Д. И., а във втория вагон останалите 21 деца заедно с другият придружаващ ги педагог. Всеки вагон се състоял от по няколко купета. В купето, в което се возела П. имало две пейки. Едната останала празна преди влакчето да потегли, а на другата стояла тя, заедно със съучениците си Б., Я. и К..

Учителката, която придружавала и отговаряла за учениците от трети клас – гжа И. била седнала в другото купе, с гръб към тях. По време на движението на влакчето, почти към края на обиколката, в участъка от Музея на транспорта към „Вазата“, П. решила да седне на свободната празна седалка срещу тази, на която седяла до този момент, заедно с другите деца. Под отсрещната седалка били поставени две резервни гуми, част от които се 1 подавали на пода в купето, където стъпвали пътниците. По време на преместване от едната на другата седалка, детето се спънало в една от двете резервни гуми, загубило равновесие и паднало извън купето по гръб на земята. Тъй като кракът на П. останал заклещен в купето, където се намирала резервната гума, тялото не изпаднало от влакчето, а започнало да се тътри по земята. Гумата на влака се търкала в областта на корема на детето, а гърбът и тазът се влачели известно време по земята, докато влакчето се движело.

Шофьорът не възприел веднага случващото се и продължил движението си напред няколко метра, докато не чул виковете на хората, разхождащи се в парка. След като влакът преустановил движението си, на място се притекли минувачи да помогнат да се освободи заклещеното под гумата тяло на детето.

Един от тях подал сигнал на телефон 112 с молба да бъде изпратен екип на Бърза помощ. В момента, в който влакът спрял, детето все още било заклещено и впоследствие освободено от притеклите се на помощ хора, едва след като водачът С. преместил превозното средство малко назад. Той заявил, че няма да чака медицинския екип на място и сам ще откара детето в болницата, заедно с неговата учителка Д. И.. Дрехите, с които била облечена П. били скъсани от продължителното триене на тялото. Местопроизшествието било посетено от служители на ОД на МВР гр. Русе, които съставили констативен протокол за ПТП с пострадали № ****** от **** г. В резултат на това ПТП детето получила множество охлузни рани по корема, поясната област, левия лакет, лява подбредрица, дясно коляно, както и пукнатина на лява илиачна кост. Детето било в шок веднага след настъпване на инцидента, не можело да говори. По време на инцидента се отчупило и парче от зъб.

Охлузните рани били страховити – липсата на кожа била дълбока до розово дъно, не можело да седне, легне и да се движи нормално, да се обслужва, в продължение на повече от два месеца. Болката постепенно отшумяла и възможността за по-пълноценни движения се появила едва след третия месец.

Първоначално ежедневно се правели превръзки и се третирали раните, за да не заберат, което допълнително предизвиквало болка и уплаха за детето.

Раните по тялото заздравели едва след около шест месеца, но за по-дълъг период след инцидента, то имало оплаквания за болки. Психологическите травми, които детето понесло били значителни, то имало нарушения на съня, изпитвало страх и срам, както от инцидента, така и защото се притеснявало, че раните няма да заздравеят напълно и ще останат големи и грозни белези, а 2 все пак е момиче. Въпреки, че „Парка на младежта“ е едно от най- хубавите места за разходка, отдих, игри и забавления, след инцидента П. не искала да го посещава, защото все още имала неприятни спомени във връзка с инцидента на **** г. Превозното средство, с което било причинено произшествието било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника "ЗД ******" АД, с полица номер ********** с период на валидност от 12.07.2020 г. до 11.07.2021 г. На 05.05.2021 г. бащата на детето подал искане за завеждане на застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество, към което представил удостоверение за раждане на детето, удостоверение за банкова сметка, документи за направени разходи, констативен протокол за ПТП и медицинска документация. С уведомително писмо рег. № ******* от 17.05.2021 г. ответникът поискал той да представи заверен препис от влязло в сила НП издадено срещу водача на атракционния влак и банкова сметка с титуляр пострадалото дете. С ново уведомление, той уведомил ответника, че искането за представяне на двата посочени документа е неоснователно, тъй като застрахователното дружество, по силата на изричната норма на чл. 107 от КЗ имал възможност да изисква от ОД на МВР представянето на заверени преписи от тези документи.

Иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на П. П.Г., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител П. Р. Г., ЕГН сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на атракционен влак с рама № *******, собственост на ЕТ „Н. – Н. С." за претърпените от нея неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и негативни преживявания, в резултат на пътно-транспортно произшествие на 22.04.2022 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2021 г. до нейното окончателно изплащане.

Ответникът ЗД ****** АД счита предявения иск за неоснователен, прави възражение за съпричиняване.

Третото лице помагач на страната на ищеца Н. С. С. не взема становище по допустимостта и основателността на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

3

Видно от Наказателно постановление № ******г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе Н. С. С. бил наказан с глоба от 20 лв., за това, че нарушил правилата на чл.132, ал.2 от ЗДвП на **** г. около 12:10 часа в гр.Русе на алея Перистери – Младежки Парк Русе -Вазата в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлявайки състав от ППС - локомотив /влекач с два вагона - атракционен влак ***** с инд. № *****, собственост на ЕТ Н. - Н. С., булстат: *********, извършил следното нарушение: 1. при потегляне и по време на движение, водачът не бил осигурил всички условия за безопасно превозване на пътници на горепосоченото ППС, следствие на което П. П.Г., ЕГН:********** -пътник в атракционния влак, пада от предна част на заден втори вагон и причинява ПТП с един леко ранен

С Решение от 10.12.2021 г. по АНД № ***** г. на РРС е отменено това Наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушение от страна на наказващия орган.

Видно от Фактура №55/20.12.2017 г. третото лице помагач на страната на ищеца Н. С. С., закупило от *** АД процесната аттракционна влакова композиция.

*** АД застраховало при ответника тази атракционна композиция видно от Комбинирана застрахователна полица ********** за застраховки „Гражданска отговорност на алтомобистите“ и „Доброволна застраховка правна помощ при ПТП“ с начало 12.07.2020 г.- 11.07.2021 г.

Не е спорно по делото, че въз основа на Разрешение № 191/28.02.2018г. издадено от Община Русе, влакчето било ползвано за превоз на пътници, с атракционна цел, на открито – в Парка на Младежта, в гр.Русе по предварително утвърден от Общината маршрут за движение. Водач на влакчето бил Н. С..

Свидетелят Р.П. Г., дядо на ищцата,заявява, че през м. април 2021 г. с внучката му П. се случил инцидент. Детето било в болница. То му обяснило, че била в последния вагон на влакчето. 6 деца били на едната седалка, другата била свободна и понеже били повече, решила да седне на отсрещната седалка.

Там обаче, където били седалките имало сложени гуми, и тя се спънала, паднала от влакчето. Дрехите и се закачили и то я влачило 3-4 минути.

Минувачите в парка се развикали. Детето 10 дни не ставало от леглото и не 4 ходило на училище дълго време около 2-3 месеца. Не се върнало на училище до края на учебната година. 10-15 дни била на легло, след това един месец била с патерица. В къщи имала тротинетка, хващала се за нея и се движела из стаите. Дори и сега кръстът още я болял, когато направела рязко движение. За нея се грижели той, баба й и баща й, постоянно при нея имало човек. П. се притеснявала от раните, момиче била все пак. Мажели я с прахчета, мехлеми.

След като се върнала от болницата, я водили до тоалетна, помагали и при къпането, хранене. Около 10-15 дни не можела да се изправи. Раните зараснали, но имала още белези. Внучката му не можела да се движи 15 дни, не можела да стане от леглото, защото кръста я болял и охлузванията по корема и гърдите също я болели. После и взели патерица, около 20 дни била с нея, а вътре в апартамента -с тротинетка.

Св. В.П.К., приятел на бащата на ищцата, твърди, че видял детето около седмица след инцидента в дома му. То било стресирано, охлузено отпред и отзад. П. му показал дрехата, която била скъсана, имало счупен зъб, лежало, не можело да се обръща, плачело. Болка изпитвала в таза отстрани и от ожуленото. Детето приемало обезболяващи. На легло било повече от седмица. След втория месец започнало да излиза от тях. П. и бабата на детето се грижили за него. В първия месец след инцидента детето не било в състояние да се облича, да се къпе, раните били огромни, не можело нито по гръб да спи, нито по стомах. То не можело да стане само, било натъртено, не можело да ходи отначало. Всичко го боляло. Детето било много стресирано, притеснявало се да не останат белези, мазали я с кремове за това. Знае, че то все още имало белези. Дълъг период от време то изпитвало болка, повече от два месеца се лекували раните. След като детето се възстановило не искало да посещава парка.

Според св. М.В.В., близка на бащата на ищцата, работеща като медицинска сестра, когато видяла П., няколко дни след инцидента, раните и били дълбоки- по корем и лакти, задна част на гърба. Разбрала, че и илиачната кост и била пукната. Трябвало да й се правели превръзки. Тя лично го правела и детето плачело, силно го боляло я при всяко едно движение на тялото, не можело да става от леглото. Трябвали й грижи на легло, приемала обезболяващи. След около месец започнала да се придвижва с помощта на патерици. Не можела да спи, притеснявала се да не й останели белези. Към настоящият момент имала белези.

5

Св. Д. М. И., учител на П. изнася данни, че на **** г., имали организирано мероприятие - посещение в Парка на младежта в гр. Русе за Деня на Земята. Били два класа около 30 деца с две учителки. Решили да обиколят парка с влакчето, което било пред Вазата. Докато чакали шофьора на влакчето, провели кратък инструктаж на децата -да не се навеждат, да не стават, викат и крещят. Шофьорът също преди тръгване, пуснал на радиоуредбата кратък инструктаж в същия вид. Когато обиколили вече парка и малко преди да стигнат „Вазата“, от граждани на пейките чули, че имало паднало дете. Шофьорът след като чул това, спрял влакчето, всички слезли и видели, че П. била паднала и била леко затисната с гумата. Краката й били под влакчето. Шофьорът веднага я грабнал и с неговата кола и тя отшили до „Бърза помощ“. Там веднага я прегледали, минала на скенер, рентген.

Указанията, които водачът дал били: да не се ставало в движение, да не се навеждали извън влакчето. Учителите също били направили такъв инструктаж.П. била на последната седалка – четвъртата, която била самостоятелна и гледала към шофьора, свидетелката била с гръб към П., под седалката на свидетелката нямало нищо. Не си спомня дали имало гуми във вагона на П.. На тази седалката, където била седнала П. били около 4-5 деца.