Решение № 12 от 29.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за възобновяване № 20243000600348 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. И. К. чрез упълномощения му защитник – адв. Д. П., за възобновяване на ВНОХД № 277/2024 година на ОС Търговище.

В искането се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.

1, т. 1 и т. 2 НПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила.

Нарушението на материалния закон се свързва с оспорване на извода на ОС Търговище, че по делото са налице достатъчно доказателства, които поотделно и в своята съвкупност установяват по един безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен. В подкрепа на заявеното оплакване се сочи, че при взимането на кръв в ФЦСМП са допуснати груби нарушения на Наредба № 1 от 19.07. 2017 год. за реда по установяване концентрацията на алкохол в кръвта, употреба на наркотични вещества или техни аналози - в изготвения „Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“ (приложение № 4 към чл.14, ал.2 от Наредбата), на последната му страница не е било отбелязано какво е иззето, не бил посочен номерът на стикера, с който е запечатана пробата; не ставало ясно откъде и как се е появило за първи път 1

„някакво шишенце със стикер № А 013928“, като стикерът, който следвало да бъде залепен върху протокола трябвало да бъде с № 004431994; при изследваното на кръвта от тройната арбитражна експертиза било установено, че кръвта в двете епруветки е 3,5 мл, а не както е посочено в Наредбата 4 мл.; оспорва се спазването на процедурата по парафиниране, затваряне и дезинфекция; отново се твърди, че кръвните проби в гр. Варна били съхранявани при температура +4 до -15 градуса, което било в нарушение на изискванията на Наредбата от +4 до +8 градуса; твърди се допуснато от решаващите съдилища нарушение на правилата за доказване, тъй като Наредбата не предвиждала повторна тройна арбитражна съдебно - химическа експертиза, въз основа на която били формирани изводите за виновност на осъденото лице.

Оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свързва с твърдение, че съдът е нарушил процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК като по този начин не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина.

В условията на алтернативност се иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на ОС Търговище, като осъденият К. К. да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебно заседание осъденият се явява лично и със защитника си, който поддържа искането и изложените в него подробни съображения за наличие на посочените две касационни основания.

В своя защита осъденият К. се присъединява към доводите на защитника си.

Прокурорът от АП Варна дава становище за липса на основания за възобновяване на наказателното производство. Счита, че и решаващият съд и въззивната инстанция обективно всестранно и пълно са изяснили предмета на доказване по делото. Тестването е извършено с одобрено към онзи момент техническо средство, тестът е проведен, както повелява Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, осъденият е дал кръв и всички изследвания, установяват концентрация на алкохол в нея над допустимата.

В последната си дума осъденият К. иска да бъде оправдан.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

С присъда № 5/07.06.2024 година по НОХД 226/2023 година, РС Омуртаг наложил на К. И. К. наказание от една година лишаване от свобода, търпимо при първоначален "Общ" режим, глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, зачитайки отнемането на 2

СУМПС по административен ред, за извършено от К. на 01.07.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд активирал на основание чл. 68, ал. 1 НК и наложеното на К. наказание по НОХД № 175/2016 г. по описа на РС Горна Оряховица от единадесет месеца лишаване от свобода, което определил да бъде изтърпяно също при първоначален общ режим.

По жалба на защитника на подсъдимия К. присъдата била проверена от ОС Търговище и потвърдена с решение № 142/04.10.2024 година по ВНОХД № 277/2024 година.

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Подадено е от лице, попадащо в кръга на субектите по чл. 420, ал.

2 от НПК, срещу влязъл в сила непроверен по касационен ред съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК.

Разгледано по същество то е неоснователно, по следните съображения:

Производството по реда на глава ХХХIII НПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, който държи сметка за техния стабилитет. Съобразно чл.426, вр. чл. 351, ал. 1 НПК в сезиращия процесуален документ следва да се посочат конкретни данни в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, защото в производството по възобновяване апелативният съд не извършва служебна проверка на влезлия в сила съдебен акт, не може да установява нови фактически положения, тъй като е съд по правото, а не по фактите.

Формулираните от искателя доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не могат да обосноват неправилното приложение на материалния закон, тъй като не се отнасят до неправилно подвеждане от решаващия съд на установените по делото факти към съответстващата им материалноправна норма. Касае се за предложен от защитника на осъдения К. собствен анализ на доказателствените източници, с който се оспорват фактическите изводи на въззивния съд като съд по фактите и по правото и чието съдържание е оплакване за необоснованост на въззивния акт. Фактическата необоснованост не е самостоятелно касационно основание, респективно – основание за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влезлия в сила съдебен акт, освен ако тя не се дължи на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускането, събирането и оценката на доказателствата и доказателствените средства от решаващите съдилища, които поставят под съмнение законосъобразността на постановените съдебни актове.

Въззивният съд е бил сезиран с идентични възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда, на които е дал правилен отговор. Вярно е становището, че е спазен редът по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на 3 водачите на моторни превозни средства. Въз основа на компетентно дадено и защитено заключение по повторна тройна съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза всички проблеми, поставени от защитата са били изяснени.

Експертите са категорични, че пробата кръв /основна и контролна/ отговаря на изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ- ВМА.

Основната проба кръв е в 1 брой надписана вакуумна епруветка със сива капачка, стикер серия № А013928 № 0044319-2 с приблизителен обем на съдържащата се кръв 3.5 мл. Контролната проба кръв е в 1 брой надписана вакуумна епруветка със сива капачка, стикер серия № А013928 № 0044319-3 с приблизителен обем на съдържащата се кръв 3.5 мл като върху оригиналния текст на двете епруветки е написано „К.. Омуртаг“. След като приели, че пробата кръв е във вакуумни епруветки, съдържащи антикоагулант и стабилизатор /сива капачка/ и запечатани със стикер; капачките са плътно затворени; не са установени признаци на протичащ разложителен процес, нехарактерни цвят и вид на кръвната проба, т.е. че пробите отговарят на изискванията на Наредбата и са годни за анализ, вещите лица използвайки метода на газовата хроматография, чрез анализ на паро- газовата фаза /”headspace”/ и пламъчно-йонизационен детектор, след извършване на три отделни и независими анализи вещите лица са установили, че в основната и контролната проба е налична концентрация на алкохол /етанол/ съответно 1.60 g/L (%о, на хиляда) в основната проба стикер серия № А013928 № 0044319-2 и 1.61 g/L (%, на хиляда) в контролната проба стикер серия № А013928 № 0044319-3, като от аналитична страна двата резултата са приети като еднакви.

Всички възражения по реда на изземване и съхранение на кръвта, иззета от осъденото лице, са били поставени на инстанциите по същество и те са получили отговор, съобразен с правото и превалиращата съдебна практика.

Първата инстанция е положила усилия и със способите на НПК е отхвърлила всяко съмнение в годността на пробата, отхвърлила е възможност за манипулиране на съдържанието й, както и недвусмислено е установила от кое лице изхожда същата, а именно от осъденото лице К..

Затова и не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че съдът е приел за доказано обвинението. Поначало фактическата обстановка, изведена и от решаващия съд от доказателствата по делото, не се отличава с някаква усложненост – осъденият К. е управлявал МПС, спрян е от полицейските органи за рутинна проверка, тестван е за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № 0049, който отчел концентрация 1.43 на хиляда в издишания въздух. По-късно и кръвната проба утвърдила, че алкохолът в кръвта на осъденото лице е била над законоустановения праг от 1.2 на хиляда.

Съжденията на защитата за негодност на кредитираното от решаващите инстанции заключение на повторната тройна химико токсикологична експертиза, защото наредбата не предвиждала подобна експертиза, са 4 несъстоятелни на няколко основания. Първо - нормативните правила на подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно е приложимата наредба, не могат да дерогират законови норми – тези на НПК, които не ограничават процесуалните способи за доказване на обективната истина в наказателния процес. На следващо място – нормата на чл.27, ал.4 от наредбата изрично предвижда при отчетена разлика между първото и повторното изследване, два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2 от наредбата, да се извърши ново изследване на контролната проба в друга лаборатория от трима специалисти.

Затова и коментираното заключение се явява част от „надлежния ред“ по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на осъденото лице.

Всъщност дори да се приемат за основателни възраженията на защитата за опороченост на действията по изземване и изследване на кръв от осъденото лице (каквито не са налични), то тогава меродавни биха били показанията на техническото средство, което отново установява обективна съставомерност на деянието по чл.343б, ал.1 НК.

В обобщение – не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които да обусловят възобновяване на наказателното производство и отмяна на потвърдителното въззивно решение на ОС Търговище.

Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, обуславящи законосъобразното допускане, събиране и оценка на доказателствата по делото. Установените по делото факти съответстват на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, което прави невъзможно АС Варна да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК и да оправдае искателя К. в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. К. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 277/2024година на ОС Търговище.