Решение № 98 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511876 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12070 от 08.07.2023 г. по гр.д. № 21393/2022 г. Софийският районен съд е осъдил Е. К. Д. на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 от КЗ, да заплати на Гаранционен фонд сумата 2503,25 лв., представляваща платено обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 10.03.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 20.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в размер на 300,13 лв.

Решението е обжалвано от ответника Е. К. Д. като неправилно с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск. В жалбата се излага възражение за неправилност на извода на съда относно приетия механизъм на настъпване на ПТП. Жалбоподателят твърди, че не се е движел по бул. „Ботевградско шосе”, за да се влее в АМ „Хемус” в посока София, както е прието от съда, а ударът е настъпил на съвсем различно място от заявеното – на АМ „Хемус” в посока София, след извършения от него обратен завой, където са паднали и частите от автомобилите. Сочи, че заявеният механизъм на настъпване на ПТП не кореспондира с нанесените на двата автомобила вреди, като изводите на съда 1 не са съобразени с представеното по делото решение по НАХД № 18782/2017 г. на СРС, с което издаденото срещу него наказателно постановление за процесното деяние е отменено, както и с показанията на свидетелката Елисавета Д.а, която е посетила местопроизшествието минути след инцидента и имала преки впечатления за това къде са били разположени остатъците от парчетата от автомобилите, участвали в ПТП.

Подържа се в жалбата, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесните вреди са причинени от виновното и противоправно поведение на ответника. В тази връзка се излага възражение, че представеният от ищеца протокол за ПТП няма обвързваща за съда материална доказателствена сила, тъй като отразените в него обстоятелства не били реализирани в присъствието на съставилите го органи на МВР. Освен това този протокол за ПТП бил съставен към издадения АУАН, а издадено въз основа на него наказателно постановление било отменено от съда именно поради допуснати процесуални нарушения в частта относно фактическата обстановка. Според въззивника при съставянето на протокола органите МВР следвало да опишат максимално изчерпателно заварената фактическа обстановка на местопроизшествието, както и да направят фотозаснемане на автомобилите и на разположението на отломките от тях, но снимков материал не бил представен по делото. Въззивникът счита, че поради съставянето на протокола за ПТП при съществени процесуални нарушения – същият бил непълен, неясен, неточен и неверен, протоколът не следвало да се кредитира от съда. Изтъква довод, че фактът, че вещото лице по САТЕ не приема за възможно и реалистично водачът на л.а. „Хонда Сивик” да е карал на определено разстояние в насрещното движение на АМ „Хемус” и след това по бул. „Ботевградско шосе”, не означава, че това е невъзможно да се случи. При изслушване на заключението вещото лице било посочило, че в зависимост от това къде са отломките е възможен и твърдения от ответната страна в писмения отговор механизъм. С оглед на това и предвид показанията на св. Е. Д.а въззивникът излага довод, че е било напълно възможно водачът на л.а. „Хонда Сивик” да е шофирал в насрещното платно за движение. Поддържа, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че водачът на л.а. „Хонда Сивик” е бил изцяло виновен за настъпването на ПТП, поради което същият не е имал право на обезщетение, респ. не е имало основание за изплащане на такова обезщетение от ищеца. В условията на евентуалност въззивникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от другия водач, той като същият е управлявал МПС с превишена е несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

С писмения си отговор въззиваемата страна Гаранционен фонд оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Гаранционен фонд е предявил срещу Е. К. Д. иск с правно основание чл. 558, ал.7, вр. чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а” от КЗ за заплащане на сумата 2503,25 лв., 2 представляваща изплатено от ищаца застрахователно обезщетение по щета № 19110105/03.06.2019 г. за имуществените вреди, причинени на собственика на л.а.

„Хонда Сивик” с рег. № ******* в резултат на настъпило на 10.03.2017 г. в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе”, в кръстовище с АМ „Хемус”, пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на ответника, управлявал л.а. „Мазда 121” с рег. № *******, за което не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на посочената дата 10.03.2017 г. ответникът управлявал л.а.

„Мазда 121” с рег. № ******* по бул. „Ботевградско шосе” в посока София на вливането с АМ „Хемус”, като при преминаването му през кръстовището, при наличие на пътен знак Б2 /”Спри”/, не пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а.

„Хонда Сивик” с рег. № ******* и реализирал ПТП. При реализирането на ПТП управляваният от ответника автомобил бил без застраховка „Гражданска отговорност”.

Ищецът изплатил на собственика на увредения автомобил „Хонда Сивик” обезщетение по образуваната щета № 19110105/03.06.2019 г. в размер на исковата сума от 2503,25 лв. Ищецът поканил ответника да възстанови така изплатената сума, но последният не погасил задължението си.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага възражение, че изложената в исковата молба фактическа обстановка относно настъпването на процесното ПТП не отговаря на действителната. Ответникът твърди, че се е движел по АМ „Хемус” в посока изток, като на кръстовището с бул. „Ботевградско шосе” е предприел обратен завой , за да се движи отново по по АМ „Хемус”, но в посока гр.

София, а не както се твърди от ищеца – по бул. „Ботевградско шосе”, за да се влее в АМ „Хемус” в посока София и извършвайки ляв завой. Твърди, че към този момент водачът на л.а. „Хонда Сивик” се движел неправилно по АМ „Хемус” – в насрещното движение. Ответникът твърди, че ударът е настъпил на съвсем различно място от заявеното – на АМ „Хемус” в посока гр. София, след извършения от него обратен завой, където са паднали и частите от автомобилите. Сочи, че установеното увреждане на частите на двата автомобила е възможно само при обратен завой, а при описания от ищеца механизъм вредите за двата автомобила биха настъпили в различни части /за л.а. „Хонда Сивик” – в средната предна част на бронята, а за управлявания от ответника автомобил – в задната лява врата и калник/, каквито вреди обаче не били констатирани в достатъчна степен. Ответникът твърди, че за това деяние срещу него е било издадено наказателно постановление, което било отменено с решение № 20233267/23.10.2017 г. по НАХД № 18782/2017 г. на СРС. Излага и твърдение, че водачът на л.а. „Хонда Сивик” се е движел с превишена скорост, поради което ударът не е могъл да бъде предотвратен. С оглед на това ответникът счита, водачът на л.а.

„Хонда Сивик” е бил изцяло виновен за настъпването на ПТП, поради което не е имало основание за изплащане на обезщетение, респ. ищецът няма вземане срещу 3 него. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване на настъпването на ПТП от поведението на водача на л.а. „Хонда Сивик”, който се е движел с несъобразена скорост, а доколкото ответникът вече е бил навлязъл в пътното платно за предприемане на маневра, водачът на л.а. „Хонда Сивик” е могъл да го пропусне, включително да намали скоростта или да спре, но не е сторил това.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица за имуществените вреди, причинени от моторно превозно средство, за което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му – чл. 558, ал. 8 от КТ.

За възникването на регресното право на Гаранционния фонд по чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а” от КЗ следва да се установи наличието на виновно противоправно деяние, извършено от водач на МПС, за което не сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, настъпването на вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с това деяние, и заплащането от Гаранционния фонд на обезщетение на увреденото лице за причинените му от деянието на ответника вреди.

В случая не е спорно между страните, че на посочената в исковата молба дата 10.03.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП между управлявания от ответника л.а.

„Мазда 121” с рег. № ******* и л.а. „Хонда Сивик” с рег. № *******, управляван от собственика му И.Т.Б.. Установено е безспорно, че към момента на настъпване на ПТП за управлявания от ответника л.а. „Мазда” не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”, както и че Гаранционният фонд е изплатил обезщетение на собственика на л.а. „Хонда Сивик” за причинените му в резултат на ПТП щети в размер на 2503,25 лв. по образуваната по него щета № 19110105/03.06.2019 г.

С оглед изложените във въззивната жалба възражения спорен е въпросът за механизма и обстоятелствата по настъпването на ПТП-то, респективно виновното причиняване от ответника на вредите, за които ищецът е заплатил обезщетение.

Въззивният съда намира, че обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване на произшествието, причините за това и поведението на двамата водачи, се установяват от съвкупната преценка на представения по делото констативен протокол за ПТП № 1683127/10.03.2017 г., подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, заключението на САТЕ и материалите по заведената при ищеца преписка по щета № 19110105/06.03.2019 г.

4

Констативният протокол за ПТП, издаден от службите за контрол на МВР, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, който има обвързваща доказателствена сила за фактите, които актосъставителят непосредствено е възприел – напр. за взаимното разположение на автомобилите и поведението на участниците след настъпване на произшествието, вредите по автомобилите, състоянието на пътя, пътната маркировка и др. За самия механизъм на настъпване на ПТП констативният протокол по правило няма обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е реализирано в присъствието на съставителя на протокола. Когато обаче протоколът за ПТП е подписан от двамата участващи в произшествието водачи и в него се съдържа констатация за причиняването на ПТП поради неспазване от съответния водач на конкретни правила за движение по пътищата, в този случай протоколът съставлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за подписалия го участник факти, и като такъв се ползва с материална доказателствена сила.

В настоящия случай в констативния протокол за ПТП, съставен от служител на МВР след посещение на мястото на произшествието, в графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП” е посочено: „МПС 1 /т.е. водачът на л.а.

„Мазда 121” – Е. К. Д./ се движи по бул. „Ботевградско шосе” с посока от гр. София към с. Долни Богров и на кръстовището с АМ „Хемус” при наличие на пътен знак Б2 не пропуска и реализира ПТП с приближаващия се от ляво срещу п.з. Б3 МПС 2 /т.е. л.а. „Хонда Сивик”/. В протокола е начертана схема на ПТП, на която са изобразени посоката на движение на двата автомобила, пътните знаци и мястото на удара, които съответстват на констатациите в протокола относно механизма и причините за настъпването на ПТП. Протоколът е подписан от двамата водачи, като авторството на подписа, положен за участник 1, не е оспорен от ответника. След като в подписания от ответника протокол за ПТП е описан механизъм на настъпване на ПТП и причиняването му същия в резултат на конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата, съдържащото се в него изявление на ответника има материална доказателствена сила относно тези неизгодни за него факти. Следователно, протоколът за ПТП съставлява доказателство за настъпването на процесното ПТП по описания в него механизъм, като причина за настъпването на произшествието е предприемането от ответника на маневра ляв завой на кръстовището между бул.