Решение № 11365 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11365 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143988 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от С. Н. И. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД искова молба.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №9875779012 на 19.07.2023г., съгласно който на същата е била отпусната сума в размер на 1 100 лева, която следвало да върне на една вноска. Сочи, че съгласно условията на договора следвало да заплати такса за бързо разглеждане на кредита.

Счита уговорената клауза за нейното начисляване за нищожна, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че същата нарушава императивни разпоредби на закона- чл.10а, ал.2 ЗПК, заобикаля изискванията на закона относно размера на ГПР /чл.19, ал.4 ЗПК/, намира я за неравноправна съгласно чл.143, т.3 ЗЗП и противоречаща на добрите нрави, тъй като нарушава принципа за еквивалентност на престациите. Счита, че по своето естество таксата представлява добавък към възнаградителната лихва, водещ до неоснователно обогатяване на кредитора. Въз основа на изложените съображения отправя искане за прогласяване недействителността на клаузата, както и за присъждане на сторените разноски Извън срока по чл.131 ГПК по делото е постъпило становище от ответника, с което оспорва претенцията на ищцата. Сочи, че съгласно т.4.2 от приложимите Общи условия заявителят разполага с възможност да заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане, при която заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от неговото подаване.

Твърди, че използването на услугата не представлява задължително условие за отпускане на кредита, поради което не попада в обхвата на ГПР. Оспорва същата да се 1 начислява за действия по усвояване и управление на кредита. Счита, че същата не представлява неравноправна клауза. С оглед на посоченото моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява срещу претенцията за адвокатски хонорар на насрещната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от С. Н. И. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, а в условията на евентуалност чл.26, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит №9875779012/19.07.2023г., предвиждаща заплащане на основание чл.4 от приложимите Общи условия на такса за бързо разглеждане.

Основателността на същите се предпоставя от установяване на следните обстоятелства от ищеца, а именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит №9875779012 от 19.07.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че по отношение на уговорената между страните клауза, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, са налице сочените от него пороци.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото препис от Договор за потребителски кредит №9875779012 от 19.07.2023г., се установява, че между същите е бил сключен договор за кредит с предмет предоставяне в заем на сума в размер от 1 100 лева за срок на кредита от 30 дни, при ГЛП в размер от 40,97 % и ГПР49,70 %. Посочено е, че лихвата за срока на кредита е в размер от 37,06 лева, като е начислена и такса за бързо разглеждане в размер на 113,47 лева, с която общо дължимата сума по договора за заем е нараснала в размер на 1 250,53 лева. С оглед на изложеното съдът намира за установено по делото наличието на първата от посочените по-горе предпоставки, а именно съществуващо между страните облигационно правоотношение, част от съдържанието на което е уговорена такса за бързо разглеждане на заявлението за кредита.

Видно от съдържащите се в приложимите към договора Общи условия /“ОУ“/ дефиниции, таксата за бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искането за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора.

В чл.4 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на 2 кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл и/или се свърже по телефон.

В чл.4.1 е регламентирана и самата такса за бързо разглеждане.

Съгласно чл.4.2 кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит.

Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит постъпи извънработното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. Съгласно чл.4.4 за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница. Съгласно чл.4.5 допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.

При съобразяване на така посоченото конкретно съдържание на клаузите, предвиждащи такса за бързо разглеждане съдът намира, че нейното уговаряне в сключения между страните договор за потребителски кредит се намира в противоречие с императивната забрана на чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, като аргументите за това са следните:

В чл.10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил 3 съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл.10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация.

В случая уговорената такса за бързо разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл.10а, ал.2 ЗПК забрана. Видно от гореописаните ОУ същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от размера на заетата сума и периода на договора. С оглед на което размерът на таксата се преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко свързана с предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с начисляване на такси по чл.10а ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение №1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. №5977/2023г., Решение №4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. №9689/2022г., Решение №5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д.

№6095/2022г., Решение №3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. №8049/2022г.

От изложеното следва, че клаузата, с която се уговаря такса за бързо разглеждане на заявката за кредит се явява нищожна поради противоречието й със закона, като останалите релевирани от ищцата нейни пороци не следва да бъдат обсъждани, доколкото прогласяването на нейната нищожност на друго основание би било безпредметно.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата, която претендира заплащане на държавна такса в размер на 25,56 евро, като представя доказателства за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 398,80 евро /780 лева/. В рамките на предвидения срок насрещната страна е направила възражение 4 за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В случая делото е приключило в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и без изслушване на вещо лице, същото не се характеризира с различна от обичайната за този тип дела сложност, като в проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на страните. Съобразявайки посоченото, както и ниския материален интерес на спора, съдът намира за съответно на положения труд адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, като същото следва да бъде присъдено на страната.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Н. И., ЕГН **********, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД нищожността на клаузата от

Договор за потребителски кредит

№9875779012/19.07.2023г., предвиждаща заплащане на основание чл.4 от приложимите Общи условия на такса за бързо разглеждане.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, да заплати на С. Н. И., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 сумата от 225,56 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5