Акт от 06.07.2020, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

351

06.07.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №943 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.Ш.М. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Л., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №1970з-856 (19-1253-000538) от 21.07.2019 г., издадена от Д. Т. Л. на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.

Жалбоподателят счита, че обжалваната ЗППАМ е неправилна и незаконосъобразна, в противоречие с материалния закон, издадена е в нарушения на административнопроизводствените правила и не съответства на целта на закона – основания за обжалването й по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Излага съображения, че принудителната административна мярка била приложена в резултат на извършена на 21.07.2019 г. проверка, когато автомобилът бил установен на място (паркиран) на площада до училището в с.К., в който момент жалбоподателят бил извън колата и разговарял със свой приятел Сейхан. Въпреки това административният орган приел че по безспорен начин е установено управление на ППС от жалбоподателя. Констатациите в съставения АУАН и в обжалваната заповед за извършеното нарушение на посочената дата почивали единствено на посочените възприятия на полицейските служители, при условие, че автомобилът бил паркиран, а жалбоподателят се намирал извън него. В случая било допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на оспорващия, тъй като извършената проверка се базирала на предположение за управление на МПС без валидно СУ на МПС, а не на действително съществуващи факти от обективната действителност.

Това предположение, освен че било фактически и доказателствено необосновано, не било достатъчно да се приеме за доказано съществуването на материалноправните предпоставки за налагането на ограничението по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Обжалваната заповед била издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Твърди се, че административният орган издал заповедта при неизяснена фактическа обстановка, като в нарушение на чл.35 от АПК не били изяснени в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Обжалваната заповед била издадена и в нарушение на процесуалните правила и норми, тъй като била издадена на същата дата, на която е бил съставен и посочения в нея АУАН против жалбоподателя, послужил като основание за издаването й, т.е. преди да е изтекъл тридневния срок за възражение, посочен в АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

В жалбата се твърди също, че издадената заповед не преследвала и целта на закона, защото проверката била извършена на паркиран автомобил.

Жалбоподателят оспорвал констатациите, отразени в АУАН, тъй като не бил извършил твърдяното нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП, не бил управлявал собственото си ППС на 21.07.2019 г. около 22.30 часа в с.К. без да притежава валидно СУ на МПС.

Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, лично в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата и намира, че заповедта е издадена правомерно.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.07.2019 г. от В. Д. Г., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, в присъствието на свидетелите И.Р.М. и Р.Б.Т., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, №47458, срещу М.Ш.М. ***, за това, че на 21.07.2019 г., в с.К., по ул.Г. в посока ПП I 5, управлява лек автомобил Форд Фиеста с рег.№*********, лична собственост. В АУАН е посочено, че около 22.30 ч. на 21.07.2019 г. до оградата на Пощата е спрян за проверка, при извършената проверка се установило, че водачът М.М. е неправоспособен, с което виновно е нарушил (т.1 от АУАН) чл.150 от ЗДвП. Като доказателство е иззето: един брой ЗППАМ.

АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите, като отказът на нарушителя да го подпише и да получи препис от него е удостоверен с подписа на свидетеля Д. Т.

Л..

М.Ш.М. е получил екземпляр от така съставения му АУАН на 22.07.2019 г. срещу подпис, след подаване на изрична молба за това до Началника на КАТ гр.Хасково.

По делото е представена Докладна записка Рег.№1253р-6932/22.07.2019 г., изготвен до Началника на Група „ПП“ към ОД на МВР Хасково от мл.автоконтрольор Д. Т. Л., относно: водач, който не притежава СУ на МПС и Докладна записка относно:

Проверка на лице от КК. В докладната записка се сочи, че по време на работа като АПР на 22.07.2019 г. съвместно с колегата си В.Г., около 22.30 часа били изпратени от ОДЧ на РУ на МВР гр.Хасково да окажат (съдействие) на колегите И. М. и Р.Т. ***. На место колегите заявили, че са спрели за проверка лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с ДКН ******* с водач М.Ш.М. ***. На место след извършена справка в информационния масив на МВР с техническо средство РСОД с №265 се установява, че водачът М. е неправоспособен водач – никога не му е издавано СУ на МПС. Водачът отказа да подпише всички документи.

Представена е и подписана от и подпечатана с печат на ОДМВР Хасково Справка за нарушител/водач М.Ш.М., в която няма данни на същия да е издавано СУМПС, нито придобита правоспособност. Видно е, че на същото лице са съставяни много на брой актове и издавани Наказателни постановления, в периода 14.10.2000 – 28.01.2019 г., както и налагани принудителни административни мерки по ЗДвП.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-856 (19-1253-000538) от 21.07.2019 г., издадена от Д. Т. Л. на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, се налага на М.Ш.М. ***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, „Форд Фиеста“ с рег.№*******, за срок от 6 (шест) месеца, като са отнети: СРМПС №********* и два броя регистрационни табели с №*******.

Заповедта е обоснована с това, че на 21.07.2019 г. около 22.30 часа в с.К., ул.„Г.“, М.Ш.М., собственик на посоченото МПС, управлява автомобила без да притежава валидно СУ на МПС, видно от справка в информационния масив на МВР, с което виновно е нарушил чл.150, ал.1 от ЗДвП, установено при съставяне на АУАН №GA47458 от 21.07.2019 г.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, на 21.07.2019 г. М.Ш.М. отказва да получи препис от заповедта, който отказ е удостоверен с подписа на свидетеля И.Р.М..

Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.08.2019 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-906/20.03.2019 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.9) държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Не е спорно, че подписалото заповедта лице Д. Т. Л. заема длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Хасково, т.е. същият е полицейски орган измежду посочените в т.9 от цитираната заповед, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на заповедта (ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваната заповед става в достатъчна степен ясно защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В нея като фактически основания за издаването ѝ е посочено, че на определена дата и място М.Ш.М. е управлявал индивидуализирано по марка, модел и регистрационен номер МПС, негова собственост, без да притежава валидно СУ на МПС. Извършено е и препращане към съставения против М.Ш.М.

АУАН Серия GA №47458 от 21.07.2019 г., в който се съдържат данни, че на посочените дата и място същото лице е управлявал автомобила, негова собственост, като около 22.30 ч. на 21.07.2019 г. до оградата на Пощата в с.К. е спрян за проверка, при която се е установило, че водачът М.М. е неправоспособен.

Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. Изложеното в обжалваната заповед фактическо описание е годно да обоснове налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на ПАМ.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за прилагане на принудителната административна мярка при неизяснена фактическа обстановка, както и възражението за нарушаване на административнопроизводствените правила поради издаването на ЗППАМ в същия ден, в който е съставен и визирания в нея АУАН.