Определение № 543 от 05.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4265/2024
- Вид
- Определение № 543
- Подписан
- 05.02.2026
- В сила
- 05.02.2026
- Състав
- Снежанка Николова, Соня Найденова, Гергана Никова
Други актове по делото
- Разпореждане № 197 от 19.11.2024 · Соня Найденова
- Разпореждане № 203 от 25.11.2024 · Соня Найденова
- Определение № 5752 от 10.12.2024 · Снежанка Николова, Соня Найденова, Гергана Никова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал. 2, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 36, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 15, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл.19, т. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 200 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 2 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543 гр. София, 05.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове:
Гергана Никова
Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002104265 по описа за 2024 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по допустима касационна жалба от ищеца Д. М. Г., подадена чрез пълномощник адв. М. Т., срещу въззивното решение № 774 от 09.07.2024 г. по в. гр. д. № 894/2024 г. на ОС - Варна, постановено по отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение недопустимо като е постановено по нередовна искова молба, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т. 2 и т.
3 ГПК. Касаторът е починал след подаване на касационната жалба и е заместен от конституираните му правоприемници -наследници по закон, Х. Х. Г., М. Д. Г. и З. Д. Г..
Насрещната страна - ответник по иска „Кно 2018” ЕООД оспорва жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв. М. Б..
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 324/06.12.2023 г., поправено с решение № 72/02.04.2024 г., двете постановени по гр. д. №1109/2022 г. на РС – Провадия, е отхвърлен предявения от Д. Г. срещу „Кно 2018” ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че „Кно 2018” ЕООД не е собственик на реална част с площ от 130 кв. м от имот, представляващ УПИ *- *, кв. 4 по ДРП на [населено място], одобрен със заповед №1573/18.06.1927 г., целият с площ от 2090 кв. м, находящ се в [населено място] , при граници на реалната част : УПИ *-*, останалата част от УПИ *-* и път, която реална част е 1 защрихована от Д. М. Г. в жълт цвят на скицата на л. 35 от делото, а в зелен цвят на скица № 6, л. 152, от заключението на вещото лице по изготвена съдебно-техническа експертиза, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.
С фактическа част на въззивното решение е проследена хронологията на установените от събраните писмени доказателства, съставяни в периода 1967 г. - 2021 г., обстоятелства относно легитимацията на страните по спора като собственици на съседните имоти по РП от 1927 г. на [населено място], така : за ищеца като собственик на УПИ *-*, в кв.4 и за ответника както собственик на УПИ *-* в кв.4. Праводател на ищеца е неговия баща М. Д.
Г., получил имота от своя баща /дядо на ищеца/ Д. Д. Г., като последният се легитимира като собственик с констативен нотариален акт /КНА/ за давност и наследство № 4/19.08.1976 г.
Ответното дружество е закупило своя имот УПИ *-* с посочена площ от 1960 кв. м., от В. И.
И. (В.) с нот. акт №169/02.06.2021 г., която е придобила същия парцел по дарение от И. В.
Х. с нот.акт № 150/17.03.1975 г. (посочен парцела в акта с площ 2000 кв.м.). Праводателят И.
Х. съответно, е бил признат с КНА по обстоятелствена проверка № 120/15.03.1967 г. за собственик по давностно владение, наследство и делба, на дворно място с площ от 4070 кв. м, включено в парцели *-* и *-* в кв. 4.
Дядото на ищеца Д. Г. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение с КНА с №152/12.04.2010 г. още и на дворно място в [населено място], цялото с площ от 2250 кв. м, представляващо УПИ *-*, кв. 26 по плана на селото, който друг парцел е дарил на сина си М. Д. Г. с нот. акт № 14/29.04.2010 г., а той го е дарил след това на дъщеря си Д. М. З. с нот. акт №130/29.04.2014 г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. К., което съдът е кредитирал като обективно и компетентно, и от направените от вещото лице уточнения при изслушването му в открито заседание, е установено, че действащ за територията на [населено място] е КП и РП, одобрен със заповед № 1573/18.06.1927 г. С плана са били проектирани двата съседни имота на страните по делото в кв.4. По плана УПИ *-* в кв.4 е с площ от 1306 кв. м. и при съседи: от север - УПИ *-* в кв. 4, от изток УПИ *-* в кв. 4, от юг - проектна улица, от запад - УПИ *-* в кв. 4, и в него са включени 956 кв.м от ПИ * и части от ПИ *, ПИ * и ПИ *, като в разписните листи към КП за собственици са вписани: наследници на Д. Г. - за дворно място, включено в УПИ *-*, М. Д. Г. и Д. М. Г..
Със същия план е проектиран и УПИ *-* в кв. 4 с площ 2131 кв. м, при съседи: от север УПИ *-* в кв. 4, от изток - УПИ *-* в кв. 4 и УПИ *-* в кв. 4, от юг - проектна улица между о. т. № 40 и о. т. № 41, от северозапад - УПИ *-* в кв. 4, като в разписните листи към КП за собственици са вписани: Д. В., В. И. В., „Кно2018“ ЕООД, Община Провадия, „Кно2018“ ЕООД. Общата дворищно-регулационна граница между УПИ *-* и УПИ *-*, двата в кв. 4, е била изменена, като след изменението 120 кв. м. се отнемат от УПИ *-* и се придават към УПИ *-*. Площта на УПИ *-* след изменението на западната дворищна регулационна граница е 1190 кв. м. По същия РП на [населено място], УПИ *-* е в кв. 26, с площ от 2368 кв. м. и е изцяло образуван от имот с пл. № *, като в разписните листи към КП за собственик на УПИ *-* е вписана Ц. Д.. При създаването на КП и РП на [населено място] в разписните листи към КП първоначално ПИ * и ПИ * са отразени като нива, а ПИ * - като дворно място.
2
Процесната реална част, заключена между североизточната граница на ПИ *, западната граница на УПИ *-*, кв. 4, и част от проектна улица между о. т. № 40 и о. т. № 41, е с площ от 121 кв. м., и е образувана след изменението на регулационните граници в кв. 4. В заснетия от вещото лице имот, заграден с каменна ограда и с овощни насаждения, се включват 396 кв. м от УПИ *-*, като 194 кв. м от тях представляват според вещото лице спорната реална част, 973 кв. м. от УПИ *-* и 91 кв. м от УПИ *-*. Според уточнението на вещото лице спорната реална част е включена в парцел *-* на основание влизане в сила на РП от 1927 г., предвижданията за който са за жилищно строителство, регулационната граница е променена по кадастралната граница, няма данни за уреждане на придаваеми части в регулация. Няма данни имота на ищеца да е бил част от ПИ *, нито двата имота да са образували един общ с площ от 4000 кв.м. в кв. 26. Към имот пл. № *-* по силата на плана от 1927 г. се придават части от ПИ № * (88 кв. м.), ПИ № * и ПИ № *. Съществува реализирана на място улица и уличните регули отговарят на тези на място, като преди РП не е имало път.
Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели Й. и Н., като въззивният съд се е мотивира в кои части не ги кредитира и защо- а именно в частта, че двата имота на дядото на ищеца на Д. били един общ имот, като неподкрепено с геодезически данни. От показанията им е установено, че процесната реална част е заградена в границите на имота на ищеца и е стопанисвана от ищеца, баща му и дядо му, които засадили насаждения в мястото, в тази реалната част се намирал канал за вода, прокаран през 1990 г. от дядото на ищеца.
При така установените факти въззивният съд е изложил своите мотиви по предмета на спора, пренесен пред него, очертан от оплакванията с въззивната жалба и от отговора по нея. Прието е, че исковата молба е редовна и липсва противоречие в твърденията на ищеца, относно упражняваната от него фактическа власт с намерение за своене върху реална част, която е била част от общ имот, че ищецът е установил правния си интерес от иска по смисъла на третата от хипотезите посочени в т. 1 от ТР № 8/27. 11. 2012 г., постановено по тълк. д. №8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, основан на твърдението за придобиване по давност на спорната част по силата на 10-годишно давностно владение, упражнявана от бащата на ищеца и от последния фактическа власт от 1976 г. насетне върху спорната реална част, като са я облагородили и заградили. Доколкото липсват твърдения за смутено, но не отнето, владение върху спорната реална част, предпоставките на втората от изброените хипотези по горепосоченото ТР № 8/27. 11. 2012 г. е прието да не са налице. Въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 200 ЗУТ и възможността за придобиване на реалната част по давност е счетено да касае основателността, а не допустимостта, на исковата претенция.
Направена е и преценка, съобразена със спецификата на отрицателния установителен иск за собственост, дали всяка от страните е изпълнила носената доказателствена тежест. Прието е за неспорно между страните и подкрепено от писмените доказателства, че въззивникът /ищецът/ се легитимира като собственик на имот УПИ *-* в кв. 4 по плана на [населено място], а въззиваемото дружество /ответник/ като собственик на УПИ *-*, в кв. 4 по плана на същото село. От съвкупния анализ на свидетелските показания и СТЕ е прието, че 3 въззивникът и праводателят му са осъществявали фактическа власт върху спорната реална част, която е облагородявана от тях и оградена като част от техния имот, от които факти произтича и правния интерес на въззивника-ищец от иска.
По спора дали договорите, посредством които въззиваемото дружество формално се легитимира като собственик на спорната реална част от 130 кв. м, са породили вещнопрехвърлително действие, т. е. дали всеки от праводателите му - В. И. (В.) и Община Провадия, е притежавал право на собственост върху съответна част от прехвърлената вещ, и по-конкретно дали УПИ *-* включва спорната реална част по силата на влязъл в сила и приложен РП от 1927 г., е прието следното : Ответното дружество се легитимира като собственик на УПИ *-* по договор за покупко-продажба от 02.06.2021 г., сключен с В. И.
(В.), и договор по чл. 36, ал. 1 ЗОС от г. с Община Провадия. Последната основава правото си на собственост върху 130 кв. м ид. ч. от УПИ *-* със съставен на 14.09.2021 г. АЧОС №1971/14.09.2021 г. но доколкото в него като основание за придобиване е посочена само общата норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, (сочеща, че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон), но не и конкретно фактическо основание за придобиване на собствеността, нито има препращане към конкретен закон, с който ид. ч. от имота да е предоставена в собственост на общината, то този акт няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината. Прието е, че събраните по делото доказателства не се установява нито процесната реална част от УПИ **, нито идеална част от този УПИ, да е била държавна собственост към минал момент, няма данни за одържавяване и отчуждаване и според предвижданията на плана от 1927 г., УПИ ** е отреден за жилищно строителство. Напротив, установено е, че УПИ *-*, при границите, при които същият е индивидуализиран при приемане и влизане в сила на плана от 1927 г., е записан на физически лица, въз основа на документи за собственост, като площта на имота е негов второстепенен, а не съществен, индивидуализиращ белег. След като не е установено спорната част да е била собственост на държавата или да е нямала имала друг собственик, въззивният съд е отрекъл възможността ид. ч. от УПИ *-* да е била общинска собственост към момента на установяване на фактическата власт върху нея от бащата на въззивника през 1976 г., съответно да е бил приложим мораториумът за придобиване на имот общинска собственост на основание придобивна давност, и съответно е приел, че договорът за продажба по чл. 36, ал. 1 ЗОС от 22.12.2021 г. не е породил целения от страните по него вещнотранслативен ефект.
По отношение на соченото от ответника придобивно основание договор за покупкопродажба от 02.06.2021 г., сключен с праводателя В. И. В. по нот.акт № 169/02.06.2021 г. В.
И. И. (В.), въззивният съд е приел, че праводателката е притежавала по дарение от баща си от 1975 г., дворно място, представляващо парцел *-* в кв. 4 по плана на [населено място], което е прехвърлила на ответното дружество през 2021 г. Доколкото площта не е първостепенен индивидуализиращ прехвърляния имот белег, то е ирелевантно, че в нотариалния акт от 1975 г. е посочено, че площта на имота е 2000 кв. м, а в нотариалния акт от 2021 г. площта е посочена 1960 кв. м.
Разпечатката съдържа 32 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddcff879-dda7-458a-9eac-1f750335602e