Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37000 от 09.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35586/2025
Вид
Определение № 37000
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 309 и сл. · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37000 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110135586 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Л. С. срещу А. Н. Я., с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 398,91 евро с равностойност 780 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания вследствие на следните клеветнически твърдения от ответницата за ищцата: „Аз съм поставена в изключително неприятна ситуация – адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за които аз не подозирам“, обективирани в Писмени обяснения с вх. № ******** г., депозирани по дисциплинарна преписка № 3 от 2023 г. на Адвокатска колегия – Пловдив, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.01.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е подала жалба до Адвокатска колегия – Пловдив срещу А. Н. Я., в която е посочила, че ответницата страда от душевна болест, която представлява пречка за упражняване на адвокатската професия, като към жалбата е приложила Етапна епикриза, изх. № ********* г., издадена от д-р М. С., която епикриза самата ответница е представила по НЧХД № ****** г. по описа на Софийски районен съд. Въз основа на жалбата на ищцата било образувано дисциплинарно производство № ******* г. по описа на Адвокатска колегия – Пловдив.

На стр. 8 от писмени обяснения, депозирани с вх. № ******** г. по образуваното дисциплинарно производство ответницата изложила следните клеветнически твърдения спрямо ищцата: „Аз съм поставена в изключително неблагоприятна ситуация – адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за което аз не подозирам“. Към обясненията си ответницата приложила и Решение от 10.02.2017 г. на Дисциплинарен съд към Адвокатска колегия – Варна, с което временно ищцата е лишена от правото да упражнява адвокатска професия, поради което, според ищцата, клеветническите твърдения касаят нея. Ищцата навежда доводи, че с така направените твърдения ответницата й приписва извършването на престъпление по чл. 309 и сл. НК, а приложеното от ответницата решение не е свързано с предмета на образуваната дисциплинарна преписка и към 2017 г. ответницата не е познавала ищцата. Поддържа, че посочените от ответницата клеветнически твърдения пред други колеги засягат личното й усещане за чест, достойнство и справедливост, в резултат на което ищцата се чувствала безкрайно огорчена и унизена. В резултат на това била сериозно дискредитирана и злепоставена, което повлияло на психическото равновесие и на самочувствието й в обществото. По отношение на история на познанството си с ответницата поддържа, че с А. Я. се е 1 запознала в кантората на адвокат И. Ц. в края на 2020 г. преди Коледните празници, а след това видяла ответницата още няколко пъти в кантората на адвоката. На 16.12.2021 г. се явила като свидетел по дисциплинарно дело № 173/2021 г. на Дисциплинарен съд, I състав при Софийски адвокатска колегия, като по време на заседанието ответницата няколко пъти се провиквала зад нея, а след приключване на разпита ответницата се заканила на ищцата, че ще види какво ще й се случи като излезе навън. След излизането от залата ищцата била последвана от ответницата, която осъществила физическа и вербална агресия спрямо нея, а в резултат на извършения преглед било установено, че ищцата е получила добре изразен оток на средната трета на лявата предмишница, по гърба. Същата вечер ответницата позвънила по телефона на ищцата и я заплашила, вследствие на което ищцата подала сигнал на телефон 112, а след получено съобщение по вайбър на следващия ден я блокирала. Във връзка със случая било образувано досъдебно производство № ****** г. по описа на 01 РУ на СДВР във връзка с пр.пр. № ******** г. по описа на СРП за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че с ищцата М. Л. С. и нейният колега И. М. Ц. имат конфликт, който продължава вече четири години след като ответницата установила, че И. Ц., който работи с ищцата е фалшифицирал подписа й, и е образувал 14 бр. съдебни производства от нейно име, към които е приложил подправени договори за правна помощ, на които е придаден вид, че са сключен между ответницата и И. Ц., за да му присъдят съдебно-деловодни разноски.

След като установила извършеното от И. Цветанов ответницата сезирала СРП, СДВР, Висшия адвокатски съвет и Комисията за защита на личните данни. С Решение от 18.06.2024 г. по а.д. № ******** г. АССГ, потвърдено от ВАС, е прието, че И. Ц. неправомерно е използвал личните данни на ответницата, а с решение по дисциплинарно дело № 1/2022 г. на Висшия адвокатски съвет на същия са отнети правата да упражнява адвокатска професия. На едно от заседанията по дисциплинарното дело пред САК, проведено на 16.12.2021 г., образувано по жалба на ответницата срещу И. Ц. се явила М. С.а, която излъгала, че много пъти е виждала ответницата да разменя документи с И. Цветанов и тя го е консултирала по делата, които той е образувал от нейно име. След приключване на разпита ответницата поискала обяснения от ищцата защо дава лъжливи свидетелски показания, след което ищцата започнала да подава сигнали и жалби срещу ответницата. Навежда доводи, че И. Ц. има малък юридически опит и зад неговите действия стои юрист с повече практически опит, като ответницата предполага, че това е ищцата М. Л. С.. Излага съображения, че не е налице противоправно поведение от нейна страна, а изложените фактически твърдения в обясненията й по дисциплинарната преписка на Адвокатска колегия – Пловдив отговарят на истината. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК А. Н. Я. е предявила насрещен иск срещу М. Л. С. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 511,29 евро с равностойност 1000 лева, като част от сумата 1533,86 евро с равностойност 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на посочените твърдения от ответницата в жалба до Адвокатска колегия – Пловдив, по която е образувана дисциплинарна преписка № ******* г., в смисъл, че не може да бъде адвокат лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия, че А. Я. не е достойна да упражнява адвокатска професия, че поведението й е изключително дръзко и цинично, че ищцата е извършила вербална и физическа агресия спрямо ответницата, че е нарушила редица норми на правната етика, регламентирани в Етичния кодекс на адвоката, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.12.2022 г. до окончателното плащане.

2

В насрещната искова молба се твърди, че вследствие на действията на М. С.а са увредени доброто име, честта и достойнството на А. Я. пред членовете на Адвокатско колегия – Пловдив, Висшия адвокатски съвет и Омбудсмана на Република България.

Навежда твърдения, че в резултат на множеството неоснователни жалби и производства, инициирани от М. С.а, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, депресивни състояния, стрес, болка, затворила се в себе си, страдала от безсъние и постоянно главоболие. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата по насрещия иск не е подала отговор на исковата молба.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

По разпределението на доказателствената тежест:

По първоначалния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответницата, т.е., че ответницата е автор на обяснения, вх. № ******** г. по дисциплинарна преписка № ******* г. на Адвокатска колегия – Пловдив, в които са изложени посочените твърдения, както и че огласените твърдения са клеветнически; фактът на претърпените неимуществени вреди; наличието на причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и деянието на ответницата.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД и по аргумент от 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага.

В тежест на ответницата при доказване на сочените от ищцата обстоятелства е да докаже истинността на твърдените клеветнически твърдения.

По насрещния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответницата, т.е., че ответницата е автор на жалба, въз основа на която е образувана дисциплинарна преписка № ******* г. на Адвокатска колегия – Пловдив, в която са изложени посочените твърдения, както и че огласените твърдения са клеветнически; фактът на претърпените неимуществени вреди; наличието на причинно-следствена връзка между претърпените неимуществени вреди и деянието на ответницата.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД и по аргумент от 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага.

В тежест на ответницата при доказване на сочените от ищцата обстоятелства е да докаже истинността на твърдените клеветнически твърдения.

С оглед на заявеното в отговора на исковата молба, безспорни между страните са обстоятелствата, че М. Л. С. е подала жалба до Адвокатска колегия – Пловдив, въз основа на която е образувана дисциплинарна преписка № ******* г., в която е посочила, че А. Я. страда от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия; че в обясненията си по дисциплинарна преписка № ******* г. на Адвокатска колегия – Пловдив А. Я. е посочила: „Аз съм поставена в изключително неблагоприятна ситуация – адвокати с отнети права фалшифицират подписа ми, образуват дела от мое име, за което аз не подозирам“.

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

3

Следва да се допусне събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел на всяка от страните, като искането на ответницата по първоначалния иск за допускане на втори свидетел следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо.

Искането на ищцата по първоначалния иск за задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи заверен препис от писмени обяснения и решение следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2026 г. от 11:40 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба документи.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищцата по първоначалния иск при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на ищцата да води допуснатия свидетел.