Решение № 8494 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8494 гр. С, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110135554 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Н. Д. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. КВ № 98, ет. 8, ап. 72 против „ВК“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „ДН“ № 28, „СЦ“, ет. 2, офис 73Г, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart 14 № 6016238/06.03.2024 г., поради противоречие и заобикаляне на закона и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита по чл. 1 ал. 2 – 4 от договора и клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 4, ал.

2 от договора поради противоречието им със закона и добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 06.03.2024 г. между страните е сключен Договор за паричен заем Standart 14 № 6016238 за сумата от 2100 лева при фиксиран ГЛП от 40,32 % и ГПР от 50,02 %, със срок на заема – 36 седмици и брой вноски – 18 двуседмични. В чл. 1 ал. 2 - 4 от договора страните уговорили, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем срещу такса в размер на 982,08 лева, платима наред с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство от физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия. Поддържа, че с ал. 2 на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредоставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в размер на 654,84 лева, платима наред с погасителните вноски. Сочи, че по този начин общото му задължение по 1 процесния заем е в размер на 4063,50 лева. Излага подробни съображения за нищожност на неустоечната клауза поради противоречието й с добрите нрави, тъй като същата не изпълнява присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, а има за цел единствено да осигури допълнително възнаграждение за кредитодателя. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита, е нищожна поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото същата представлявала пряк разход и следвало да бъде включена при формирането на ГПР, което в случая не е направено. В тази връзка твърди, че посоченият в процесния договор ГПР не отговаря на действително приложеният такъв между страните по кредитното правоотношение, с което се заобикаляло изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен такъв, поради което е налице заблуждаваща и нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че посочените клаузи са и неравноправни по смисъла на 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, доколкото същите не са индивидуално договорени, за което излага подробни аргументи. Поради изложеното счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което потребителят следва да върне само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи. Навежда твърдения за заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото е налице кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. По тези и останалите подробно изложени съображения предявява настоящия иск. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на всички законови изисквания, респективно че същият е действителен и не страда от твърдяните пороци, в това число неустоечната клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение и клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита.

Поддържа, че претендираните с клаузите възнаграждения не следва да се включват в размер на ГПР, за което излага подробни аргументи. Оспорва да е налице твърдяната неравноправност на клаузи в процесния договор, доколкото същият не бил сключен при първоначално възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. По тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между тях е сключен Договор за паричен заем Standart 14 № 6016238/06.03.2024 г., по силата на който ответното дружество като кредитодател e предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 2100 лв., която ищецът се задължил да върне ведно с възнаградителна лихва при лихвения процент – 40,32 % на 21 2 седмични вноски с падеж на последната 13.112024 г. Посочен в договора е годишен процент на разходите (ГПР) – 50,02 %.

С разпоредбите на чл. 1, ал. 2- 4 от договора е предвидено, че заемателят преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, за извършване на която услуга дължи на равни части в погасителните вноски такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на общо 982,08 лева.

С разпоредбите на чл. 4, ал. 1 заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му: 1/ Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. или 2/ Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 654,84 лева, която следва да заплати на равни части към всяка от погасителните вноски.

Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.

4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК 3 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.

10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

В случая формално в договора е посочен ГПР, освен цифрово посочване на ГПР обаче договорът не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Видно от твърденията в отговора на исковата молба, а и от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, но не и таксата за разглеждане на документи и неустойката за непредоставено обезпечение.

Преценката на съдържанието на услугите по експресно разглеждане на документи води до очевиден извод, че възнаграждението за същите съставлява по своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното съдържание на договора, уговорените насрещни престации на кредитора, изначалното уговаряне на услугите и включването на възнагражденията за тях в месечните погасителни вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането им съставлява съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна срещу уговорените такси на практика е налице липса на еквивалентна услуга, което води до извод, че възнагражденията за тях съставляват реално увеличаване на възнаграждението на кредитодателя за изпълнение на основното му задължение по договора – да предостави на потребителя сума за определен срок.

На следващо място начислената неустойка касае ангажиране на отговорност на потребителя при неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да предостави обезпечение. При тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи задължението за предоставяне на обезпечението, е видно, че поставените изисквания за същото са обективно неизпълними за потребителя с 4 оглед краткия срок за изпълнение, множеството условия и ограничения и заложените параметри, на които следва да отговаря обезпечението. Чрез същите съзнателно се поставя потребителят като икономически по –слабата страна в правоотношението в изначална невъзможност да изпълни. Наложените изисквания са едностранно предвидени от търговеца като част от бланковото съдържание на договора, като по отношение поемането на самото задължение и неговото съдържание ищецът не разполага с възможност да окаже намеса.