Решение № 251 от 14.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ОС-Варна е образувано по въззивна жалба, депозирана от Е. М.

М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. И., срещу Решение №3124/27.09.2023г. по гр.д. №6790/23г. по описа на РС-Варна, 46-ти състав, в частта, с която е осъден въззивникът М., да заплаща на А. Е. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж. к. „М.” ***, месечна издръжка в размер на сумата от 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2023 г., с падеж до шесто число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, както и в частта, с която е осъден Е. М. М. да заплати на А. Е. М. сумата 100 лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и 360 лв. – дължима държавна такса на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като незаконосъобразен е изводът на ВРС, че реализираните от ответника доходи са достатъчни за покриване нуждите от издръжка на ищеца като пълнолетно учащо дете и няма да създаде особени затруднения на бащата. Сочи, че неправилен е изводът на съда, че получаваната помощ в размер на 930 лв. месечно покрива само разходите за посещения при различни специалисти и лечение, а останалата част от издръжката за облекло, храна, учебни материали следва да бъде покрита от въззивника. Последният излага обаче, че в исковата молба ищецът не е претендирал издръжка за облекло, храна и учебни пособия, а е искал да му се заплаща пожизнена издръжка, покриваща разходите за осигуряване присъствието на пълнолетен, когато майката е на работа и за разходите на детето при посещения на специалисти в други градове. Т.е. не е претендирана издръжка за задоволяване на базовите потребности. Не са представени никакви доказателства за посещение на детето при специалисти в други градове. Освен това се излага, че е претендирана издръжка за 1 задоволяване на нездравословни навици на ищеца, както и на други нужди, които не са основни- посещения на ресторанти, маркови дрехи от магазини с надценка, зъболекарски услуги, които не са извършени, посещение на извънградски басейни, разходки. Твърди се, че неправилно са кредитирани доказателства с какви имоти и с какви доходи разполага съпругата на ответника, въпреки че е установен режим на разделност между съпрузите.

Освен това излага, че в издръжката на пълнолетно дете следва да се включат и двамата родители, тъй като тази издръжка е именно с оглед получаване на по-добро образование.

Няма данни обаче срещу майката на ищеца да е заведен такъв иск. Въззивникът сочи, че като се съобрази, че същият има безусловно задължение за заплащане на издръжка към непълнолетно дете, което има и специални нужди предвид артистичните му заложби, както и задълженията на въззивника към кредитни институции, то следва да се наложи извод, че заплащането на издръжка в полза на ищеца ще представлява затруднение за ответника.

Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и искът отхвърлен изцяло.

В срока за отговор е депозиран такъв от А. М. чрез адв. М., с който жалбата се оспорва. Излага се, че наведените в жалбата възражения че въззивникът не разполага с доходи, са неоснователни. Доходите на бащата са се увеличили. Твърди, че независимо че всички имоти са придобити от новата съпруга на ответника в режим на разделност, то средствата за закупуването им са дадени от въззивника, тъй като съпругата произхожда от бедно семейство и не разполага с такива средства. Сочи, че бащата също следва да участва в издръжката на ищеца предвид здравословните му проблеми. Сочи, че ответникът реализира доходи от около 5 000 лв., които са два пъти по-високи от на майката, на която се налага да работи вместо да гледа ищеца. Твърди, че задължението на бащата е материално и морално такова. Моли решението да бъде потвърдено.

Депозирана е частна жалба от А. М. срещу Определение №12628/23.10.2023г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, като бъде признато, че ищецът не дължи разноски в определения от съда размер от 433 лв. в полза на ответника. Твърди, че не работи, няма доходи, няма вина за завеждане на делото, а упражнява законовото си право да претендира издръжка.

Срещу частната жалба е депозиран отговор от Е. М.. Същият я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът А. Е. М. излага, че е син на ответника Е. М. М.. Посочва, че бракът между ответника и неговата майка е прекратен с решение от 29.10.2007 г. През 2014 г. му е определена издръжка в размер на 320 лв. Поддържа, че е навършил пълнолетие на 06.03.2023 г. Твърди, че е ученик редовна форма на обучение в 11В клас на ПГ по Горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ в гр. Варна. Посочва, че има нужда от издръжка и не е способен да работи, предвид обстоятелството, че страда от трайно увреждане- аутизъм. Твърди, че доходите на майка му са недостатъчни да му осигури нужните средства за издръжка, прегледи при специалисти. Твърди, че има нужда да прави чести разходки, да посещава басейн, да бъдат покривани сметки за храна, ток, телефон, гориво, облекло, обувки, консумативи, компютър и т.н. Намира, че издръжката му се дължи пожизнено и я определя на 1 500 лв. месечно. Моли да бъде определена в посочения размер.

Претендира я, считано от 06.03.2023г., от когато е навършил пълнолетие. Счита, че бащата може да плаща издръжка в претендирания размер, доколкото е кмет на Община А. и реализира доходи в размер над 4 000 лв. месечно. Същият води охолен и луксозен живот, ползва скъпи автомобили и посещава скъпи дестинации.

Ответникът Е. М. М. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ал. 1 ГПК. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищецът е негов син, както и че същият е навършил пълнолетие.

Посочва, че от представената с исковата молба служебна бележка не става ясно дали към 2 настоящия момент ищецът продължава да се обучава в средно учебно заведение, в редовна форма, или вече посещава само Центъра, към който е насочен. Оспорва иска и по размер, като счита, че същият е обоснован с необходимост и гарантиране на охолен и луксозен стандарт на живот, което противоречи на принципа, че не следва да се присъждат прекомерно високи размери на издръжките. Твърди, че ищецът разполага с достатъчно средства за покриване на нуждите си от храна, облекло и консумативи, както и че не е в състояние да заплаща издръжка на навършилото си пълнолетие дете без особени затруднения. Поддържа, че има безусловно алиментно задължение за издръжка към друго свое ненавършило пълнолетие дете – М. Е.а М.а, родено на 08.07.2012 г., ученичка в 6 клас в СОУ в гр. София. Посочва, че момичето от 2-годишна възраст посещава балет, като разходите в тази връзка и с оглед таланта му са на значителна стойност, като моли това обстоятелство да бъде съобразено при определяне на необходимите средства за издръжка.

Поддържа, че има парични задължения за покриване на кредитни вноски и синовен дълг към пенсионираните си родители, за които също полага грижи и дава издръжка. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е безспорно, а и се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане, че А. М. е син на ответника, както и че на 06.03.2023г. е навършил пълнолетие.

От представената служебна бележка № 193/09.03.2023 г., издадена от ПГГСД „Николай Хайтов“, гр. Варна, се установява, че ищецът е ученик в 11в клас по професия „Техник-лесовъд“, специалност „Горско и ловно стопанство“ за учебната 2022/2023 г. в ПГГСД „Н. Хайтов“, гр. Варна, като същият е насочен в ЦСОП – Варна.

Видно от приетата като доказателство по делото служебна бележка с изх. № 371/26.07.2023 г., издадена от Център за специална образователна подкрепа – гр. Варна, ученикът А. Е. М. през учебната 2022/2023 г. се е обучавал в целодневна форма на обучение в ЦСОП – гр. Варна, като учебните занятия стартират в 08:30 часа и приключват в 12:25 часа. Ученикът присъства самостоятелно в учебните часове и дейности за допълнителна подкрепа. Пред настоящата инстанция не е оспорено от въззивника, че А. продължава обучението си и пред настоящата 2023/24г. учебна година.

Безспорно е, че след навършване на пълнолетие, т.е. от 06.03.2023г., А. не получава определената му с решение, постановено по гр. д. № 4111/ 2007 г. по описа на ВРС, ХХV състав, изменена с влязло в сила решение № 1186/10.03.2014 г., постановено по гр. д. № 11809/2013 г. по описа на ВРС, ХХХІ състав, издръжка в размер на 320 лв. месечно. Също така е безспорно, че към настоящия момент ищецът не реализира доходи от трудово или друго правоотношение и не разполага с недвижимо имущество, от което да се издържа.

Видно от представеното експертно решение № 4258 от заседание № 150/04.11.2021 г. на УМБАЛ „Света Марина - Варна“ ЕАД е, че ищецът е с общо заболяване аутизъм, с водеща диагноза – генерализирани разстройства в развитието, като му е определена 100% трайна намалена работоспособност, с чужда помощ, пожизнено.

За установяване на потребностите на ищеца от получаване на издръжка са ангажирани и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелката Н.В.К., негова леля, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. Същата посочва, че познава С. от раждането му. След развода между родителите му той се отглежда изцяло от майката.

Бащата няма контакт с него. Тогава бил диагностициран и като дете от аутистичния спектър.

За тази диагноза майката го води на логопед, психиатър, психолог, когато се налага на 3 невролог и всякакви специалисти, които касаят състоянието му. Обяснява, че при него зъболекарските грижи са много сложни, тъй като всяка една манипулация трябва да се извършва под обща анестезия поради спецификата на състоянието му. Последният път се наложило да ползват услугите на частни такива практики, където цените са доста високи.

Само почистването на зъбен камък струвало 1000 лв., тъй като можело да се извърши само под обща анестезия. Странична помощ майката има само от бабата на момчето. Понякога двете ползват услуга почасово от една жена, която им помага, за да практикуват двете професиите си. Посочва, че С. има нужда от разходки и те са му като ритуал. Той е хиперактивен и трябва някъде да изразходва тази енергия. През почивните дни обича да ходи на по-далечни дестинации – Бургас, Добрич, Шумен. При всяка възможност майката го води и на басейн, тъй като обича да плува. Знае, че това е препоръчано от професионалистите, които работят с детето. Посочва, че речта на С. е оскъдна, но може да пише. Обяснява, че вече повече от 16 години той е воден на много специалисти. Не знае дали С. консумира енергийни напитки, но посочва, че е възможно. В момента той се храни балансирано, здравословно, според нея. Знае, че ищецът посещава помощно училище. Знае, че като е бил малък, е посещавал занимания по конна езда.

Представена е справка от ТД на НАП – гр. Варна за получаваните от майката на ищеца доходи от трудово правоотношение, видно от която брутното трудово възнаграждение на С.К.Г.-М.а възлиза на около 2 200 лв. месечно.

От издаденото удостоверение от ТП на НОИ – гр. Варна се установява, че ищецът А.

Е. М. получава лична социална пенсия за инвалидност, безсрочна, в размер на 442,62 лв., на основание чл. 90а, ал. 1 КСО, както и добавка за чужда помощ в размер на 207,48 лв. Така месечно получаваната сума възлиза на 650,10 лв.