Решение № 148 от 24.04.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200157 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. А. И. с ЕГН **********, пост, адрес: ******, чрез адвокат Б. Н. Н. от ВТАК, против наказателно постановление Наказателно постановление № 25-1739-000001 от 16.01.2025 г., издадено от Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР -В. Търново, с което за извършено от И. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, като моли пълната му отмяна като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б. Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н. поддържа изцяло жалбата, като в предишно съдебно заседание прави доказателствено искане за допускане до разпит на две лица в качеството на свидетели. Съдът уважи това искане и разпита водените свидетели Д.В.И. и Р.П.С.. По същество процесуалния представител на жалбоподателя моли 1 процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и излага обширни доводи в тази насока. Представя писмени бележки, претендира разноски.

Въззиваемата страна РУ – Велико Търново, редовно призована, се представлява от Г.Б. – служител с юридическо образование, редовно упълномощена. Същата счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и моли като такова да бъде потвърдено. Излага доводи в подкрепа на искането. Претендира разноски.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 27.11.2024 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. В. Търново в състав мл. полицейски инспектор Т. Т. Д. и полицай Л. Я. Е., при работа по пътен контрол в село Леденик, около 15.00 ч. спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген голф“, с временни регистрационни табели *****. При проверката контролните органи установили, че автомобила е собственост на „Авточойс“ ООД – В. Търново и се управлява от жалбоподателя И. А. И. с ЕГН ********** от село Ш.. След извършена проверка чрез електронно устройство, било установено, че временните регистрационни табели на автомобила са с изтекъл срок на валидност. И. обяснил на проверяващите, че работи във фирма „Авточойс“ ООД, която продава автомобили „Фолксваген“ и там се управляват автомобили с временни регистрационни табели и това не е единственият автомобил, който се управлява по този начин, като заявил, че не е знаел, че табелите са с изтекъл срок на валидност. Контролните органи снели писмени обяснения на водача, който вписал в обясненията тези обстоятелства.

При така установеното св. Т. Д. в присъствието на св. Л. Е. и в присъствието на самия И. И., съставил на последния АУАН № 1147713 от 27.11.2024 год., затова, че на 27.11.2024 г. в 15:04 в село Леденик, общ. В.

Търново, до дом номер 474 в посока на движение центъра на населеното място, И. управлява лек автомобил "Фолксваген" модел "АЙ Д. 3 Про" с рег. номер *****, собственост на фирма "Авточойс" ООД с Булстат 104056734, с адрес на седалище гр. В. Търново, ул. "Козлуджа" № 27, като при извършена проверка е установено, че И. управлява горепосоченото МПС с временни регистрационни табели с изтекъл срок до 29.06.2024 г., видно от разрешение за временно движение с номер № *****. Водачът е сам в автомобила. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

2

АУАН е бил връчен по съответния ред на И., който го е подписал без възражения.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на И..

По случая е било образувана прокурорска преписка № 8975/2024 год., която приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.01.2025 година. Посоченото постановление било изпратено на Началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР - В. Търново за преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на И..

Въз основа на горното, на 16.01.2025 год. Началника на РУ - В.

Търново е издал процесното НП № 25-1739-000001, с което на И. А. И. с ЕГН **********, пост, адрес: ******, за извършено от него административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. НП е било връчено на И. на 16.01.2025 год. през Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), който го е обжалвал по реда на чл.

59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Т. Д., свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – Л. Е., както и водените от процесуалния представител на жалбоподателя свидетели Д.В.И. и Р.П.С..

Свидетелите Д. и Е. поддържат описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават, че действително установили, че управлявания от И. автомобил бил със временни регистрационни табели, които били с изтекла валидност. И двамата свидетели твърдят пред съда, че И. е заявил пред тях, че автомобила е служебен и не е знаел, че регистрационните табели били с изтекла валидност.

Свидетелят И. работи като търговец в „Авточойс“ ООД. Същия заявява пред съда, че И. И. и колегата му Р. С. работят като регистратори на автомобили. Твърди, че практиката е да изваждат транзитни номера, като те са за конкретен автомобил и го паркират на паркинга, а когато изтекат транзитните номера, някой от служителите ги сваля и ги прибира. Сочи, че И.

3 и Р. отговорят по-скоро за регистрацията на автомобилите, но свалянето на транзитните номера не е тяхно задължение. Заявява същи, че доскоро КАТ отбелязвали с маркер по транзитните номера датата на тяхната валидност, за да не се управлява автомобил с такива номера, но това се ставало до преди половин година. Твърди, че И. и Р. нямат задължение да махат регистрационните табели и не му е известно да има конкретен служител, който да има задължение да уведомява И. и Р., че транзитните номера са с изтекла валидност и няма служител, който да следи ежедневно дали са изтекли табелите на автомобилите. Твърди, че когато автомобил при тях има номера, се приема, че всичко е наред и може да бъде управляван.

Свидетелят И. заявява пред съда, че с колегата си И. управляват автомобилите на фирмата, включително и тези с транзитни номера по различни поводи, най-често във връзка с техническата им поддръжка. Твърди, че специално за транзитните номера, преди време от КАТ написвали на табелите с маркер датата до която важат, но тази практика престанала отдавна. Отбелязването с маркер от КАТ ставало още при издаването на транзитните табели. Заявява, че транзитните табели от дълго време са с една и съща форма и вид, различното е само, че от известно време от КАТ са спрели да маркират датата, до която важат и срокът на валидност към настоящия момент не се вижда на самата табела и същият може да бъде проверен в талона.

При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. От формална страна наказателното постановление е законосъобразно – притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.

Съдът намира за неоснователни изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП поради това, че същото било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въпреки, че имало съставен АУАН срещу И. за допуснато нарушение по чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Действително при констатиране на нарушението контролния орган е съставил на И. АУАН серия GA № 1147713 от 27.11.2024 година. Впоследствие обаче поради наличие на данни за извършено престъпление, Началника на РУ – В.

4

Търново с Мотивирана резолюция № 24-1739-000071 от 17.12.2024 год. е прекратил административно наказателното производство по така съставения АУАН GA № 1147713 от 27.11.2024 год. и съответно няма как по този АУАН да бъде продължено административно наказателното производство и да бъде издадено наказателно постановление въз основа на него. Материалите по това производство са били изпратени на ВТРП, която е образувала и водила прокурорска преписка № 8975/2024 год. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново. Тази преписка е приключила с Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 07.01.2025 год., като материалите по същата са изпратени съобразно изискванията на закона на Началника на РУ – В. Търново за преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на И.. В този смисъл наказващия орган след извършена допълнителна проверка и изготвено становище от полицейски инспектор в Група „ППД“ Г.Б., е издал напълно в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал.

2 от ЗАНН процесното наказателно постановление. Предвид това и наказващия орган не е упоменал в НП, че за нарушението е издаден АУАН, каквито доводи се навеждат от процесуалния представител на жалбоподателя.

В този смисъл са неоснователни и доводите, че в АУАН била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, като в закона тази разпоредба не съдържала такова предложение, а в процесното НП нямало посочено предл. 1.

Съдът намира, че правилно в описателната част на обжалваното НП наказващия орган е посочил, че И. управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред, като уточнява, че същото е с поставени временни регистрационни табели с изтекъл срок на валидност до 29.06.2024 год. видно от разрешение за временно движение с номер *****. Неоснователни са твърденията, че процесното МПС към датата на установяване на нарушението е било регистрирано. Действително за същото са били издадени временни регистрационни табели и разрешение за временно движение, но срокът на валидност на тези табели е до 29.06.2024 год. и след изтичане на този срок МПС става автоматично с прекратена регистрация и се явява нерегистрирано по смисъла на закона.

Неприложима е в случая е съдебната практика сочена в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, че И. не е извършил нарушението, тъй като не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. Посочените съдебни решения и практика касаят 5 случаите, когато едно МПС е било регистрирано по съответния ред и регистрацията е била прекратена служебно поради други обстоятелства (незаплатена гражданска отговорност) и водача на такова МПС не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията. В случая регистрацията на процесното МПС е прекратена по силата на закона с изтичането на срока на валидност на съответните временни регистрационни табели и издаденото разрешение за временно движение с номер *****. В този смисъл не е необходимо КАТ да уведомяват по някакъв начин собственика на МПС за прекратяване на регистрацията, тъй като същия би трябвало да знае това обстоятелство.

Предвид горното съдът намира за неоснователни и доводите, че И. не е осъществил от субективна страна нарушението. Както е отразено в процесното НП нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП може да бъде извършено и по непредпазливост, както е в конкретния случай. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът на ППС следва да носи административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 14, ал. 2 вр, ал. 1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства, не се дължи на непредпазливост. А настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от И. автомобил не е регистриран по надлежния ред - с поставени временни табели с изтекъл срок на валидност, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Илия И. е имал възможност и задължение да се увери дали поставените на процесния автомобил временни регистрационни табели са с изтекла валидност. От показанията на свидетеля И. (колега на И. със същите задължения) се установява, че в дружеството собственик на автомобила се съхраняват документите на конкретния автомобил, като разрешението за временно движение (временния талон) се съхранява в жабката на автомобила. Т.е. било е необходимо само И. преди да 6 седне да управлява автомобила, да вземе разрешението от жабката и да се увери, че временните регистрационни табели са валидни. Обстоятелството, че това разрешение се е намирало в жабката на автомобила се потвърждава от показанията на свидетеля Е., който заявява в показанията си, че обстоятелството, че регистрационните таели са с изтекла валидност е установена с електронно устройство, а така също и от временния регистрационен талон, като заявява: „Тази информация се случва с това устройство и от талона, предоставен от господина, че автомобилът е с изтекли номера. Мисля, че водачът извади регистрационния талон от жабката на колата. Известно време го търсеше да види къде е, след което го представи.“.