Решение № 3605 от 01.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3605 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110110981 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образуването по предявени от "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. И.Т., срещу Я. С. Я., ЕГН: **********, с aдрес в ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл.415, ал.1, т.

3 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД, както следва:

1. за осъждане на Я. С. Я., ЕГН: ********** да заплати на "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, сумата в размер на 218,16 евро, представляваща стойност на възнаграждение за закупена услуга

„Фаст“, предоставена по договор за потребителски кредит

№

30042615593/17.02.2020г., сключен между страните, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредита.

2. за осъждане на Я. С. Я., ЕГН: ********** да заплати на "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, сумата в размер на 705,36 евро, представляваща стойност на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, предоставена по договор за потребителски кредит № 30042615593/17.02.2020г., сключен между страните, изразяваща се в намаляване на определен брой погасителни вноски – ако доходът на длъжника намалее, той може да поиска кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски по кредита.

В исковата молба е посочено, че ищецът - "П.К.Б." ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 5433/2025г. по описа на РС-Варна. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта му, с която се претендират процесните вземания за предоставените услуги „Фаст“ и „Флекси“. С оглед горното е предявен настоящият осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Посочено е, че на 17.02.2020 г. между ищеца "П.К.Б." ЕООД в качеството му на кредитодател и ответника Я. С. Я. в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит 30042615593/17.02.2020г. при следните параметри: отпусната сума по кредита в размер на 1600 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита - 76,38 лева;

1 дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема - 5-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 49,02; годишен лихвен процент: 41; лихвен процент на ден: 0.11; общо дължима сума по кредита: 2748,85 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 480 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1552 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 56,44 лева;

На ответника било предложено да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Същият избрал да се възползва от тази възможност, като избрал да закупи услугите „Фаст“ изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредита на стойност 480 лева и услугата „Флекси“, изразяваща се в намаляване на определен брой погасителни вноски – ако доходът на му намалее, той може да поиска кредитора да му намали с до 75 % размера на определен брой погасителни вноски по кредита, на стойност 1552 лева. Цената на посочените услуги се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договора за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупените допълнителни услуги е както следва: общо задължение: 4780,85 лева; общ размер на месечна вноска по договора:

132,82 лева; дата на погасяване: 5-ти ден от месеца. Ищецът посочва, че е изпълнил задължението си по договора като е превел сумата в размер на 1600.00 лева по сметка на ответника. Ответникът е поискал отлагане плащането на 3 вноски – 2-ра, 3-та и 4- та, поради това бил подписан Анекс № 1/30.03.2020г. с нов погасителен план с 39 погасителни вноски.

Ответникът е направил плащания по договора в общ размер на 522.82 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 150.44 лв., които към момента са заплатени частично. Поради изпадането на ответника в забава на основание чл.12.3 от ОУ договорът бил прекратен, а вземанията по него обявени за предсрочно изискуеми на 03.09.2021г. Ищецът изпратил до ответника уведомление за прекратяване на договора и за предсрочна изискуемост, но то не било получено от него. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът "П.К.Б." ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 71136/10.09.2026г., подадена от "П.К.Б." ЕООД, чрез процесуален представител юриск. Г.К., с която поддържа исковата молба. Посочва, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ по договора за кредит не са били включени при определяне на ГПР. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът Я. С. Я., редовно призован, не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е определил, че му е служебно известно, че с разпореждане рег. № 18457/07.05.2025 г. постановено по ч. гр. дело № 5433/2025 г. по описа на РС-Варна, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, в частта му, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за следните парични вземания в размер на 426,68 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 1379,56 лв. – представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 30042615593/17.02.2020 г., сключен между страните. С разпореждане рег. № 21735/28.05.2025 г. постановено по ч. гр. дело № 5433/2025 г. по описа на РС-Варна, съдът е указал на „П.К.Б.“ ЕООД, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск, като довнесе дължимата държавна такса, срещу длъжника Я. С. Я., за следните парични вземания: 426,68 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и 2 използвана услуга „Фаст“, 1379,56 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

С решение рег. № 1621/28.04.2026 г. постановено по гр. дело № 9330/2025 г. по описа на РС-Варна, съдът е приел за установено по предявените искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД в отношенията между "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, и Я.

С. Я., ЕГН: **********, че Я. С. Я., дължи на "П.К.Б." ЕООД, ЧАСТ от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.5433/2025г. по описа на РС-Варна в размер на: 550,75 евро, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30042615593/17.02.2020г., сключен между страните ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2025 г., до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата от предявения му размер от 763.07 евро до уважения размер от 550.75 евро. Съдът е отхвърлил предявените искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между „П.К.Б." ЕООД, ЕИК *** и Я. С. Я., че Я. С.

Я., дължи на "П.К.Б." ЕООД, следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.5433/2025г. на РС-Варна в размер на 334,86 евро (654,92 лв.) - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.09.2020 г. до 03.09.2021 г., 76,92 евро (150,44 лв.) - лихва за забава от 06.04.2020 г., дата на изпадане на длъжника в забава, до 03.09.2021 г., дата на предсрочна изискуемост, 885,79 евро (1732,46 лв.) - законна лихва, дължима от 03.09.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост, до 28.04.2025 г., претендирани по

Договор за потребителски кредит

№

30042615593/17.02.2020г., сключен между страните.

От представения по делото

Договор за потребителски кредит

№30042615593/17.02.2020 г. се установява, че „П.К.Б.” ЕООД, в качеството му на кредитодател и Я. С. Я. – в качеството му на предитополучател са сключили договор за потребитрелски кредит при следните условия: заемна сума в размер на 1600 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита: 76,38 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 5-то число на месеца; ГПР % 49,02, Годишен лихвен процент: 41%, Лихвен процент на ден: 0.11%, Общо дължима сума по кредита:

2748,85 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 480 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1552 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 56,44 лева. Общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е в размер на 4780,85 лева; общ размер на месечната вноска по договора е 132,82 лева. Посочено е, че възнаграждението по закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“ се разсрочва и е дължимо заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна вноска, размера на вноската - 132,82 лева и какво включва тя – главница, лихва, допълнителни услуги.

Ответникът изрично посочва, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ по договора за кредит не са били включени при определяне на ГПР.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

3

Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с ответника е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.