Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16404 от 02.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20916/2022
Вид
Решение № 16404
Подписан
02.09.2024
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16404 гр. С., 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.М.С при участието на секретаря В.В.М като разгледа докладваното от В.М.С Гражданско дело № 20221110120916 по описа за 2022 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23 Б, срещу С. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „З.З“ № ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищцовото дружество спрямо ответника съответно за: 1./ сумата от 222,17 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „В.“ № ****** 3, тавански апартамент, с абонатен № ********, 2./ сумата от 14,76 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г., до окончателното плащане, 3./ сумата от 39,29 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 31.01.2019 г. – 21.05.2021 г., и 4./ сумата от 2,83 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.07.2018 г. – 21.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г. по ч. гр. д. № 31588/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи 1 и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника С.

П. И., чрез назначения по делото, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител адвокат В.И., САК, с изразено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот. Поддържа, че по делото липсват данни за фирмата, осъществяваща дялово разпределение в процесната жилищна сграда, както и доказателства, че ищецът е предоставил тази услуга или е заплатил същата на трето лице. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

С определение № 18189/26.04.2023 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.

1 ГПК, като трето лице – помагач на страната на ищеца „П.И“ ООД. С писмена молба от 10.05.2024 г. третото лице – помагач изразява становище за основателност на исковите претенции.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискано и приложено заповедно дело № 31588/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав, видно от материалите по което производството е било образувано по повод на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Т.С“ ЕАД на 03.06.2021 г., срещу С. П. И. и В.П.С за заплащане при условията на разделност – по ½ всяка, на следните суми: 1./ 444,34 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., бул. „В.“ № ****** 3, тавански апартамент, с абонатен № ********, 2./ 29,53 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 03.06.2021 г., до окончателното плащане, 3./ 78,58 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 31.01.2019 г. – 21.05.2021 г., и 4./ 5,66 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.07.2018 г. – 21.05.2021 г., както и сторените по делото разноски.

С Разпореждане от 18.06.2021 г. заповедният съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение за горепосочените суми срещу длъжниците С. П. И. и В.П.С.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата С. П. И. е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е заявила, че не дължи заявените парични суми, тъй като соченият за топлоснабден имот е продаден, за което са представени писмени доказателства – Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № 174/2021 г. на нотариус М.И.А, с рег. № 260 на НК.

По делото не са представени доказателства за подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника В.П.С, поради което издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията си по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 18.06.2021 г. срещу длъжницата С. П. И..

По делото е представен и приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание ***, том XII, дело № ** от 27.05.1964 г. на нотариус Х.О, I нотариус при Софийски народен съд, с който С.И.А.ова е призната за собственик на таванския етаж от сградата на бул. „С.“ № 50, с площ от 120 кв. м.

По делото е представено Удостоверение за наследници на С.И.А.ова, видно от което тя е починала на 27.10.2013 г., като е оставила за свои наследници по закон следните лица: С. П. И. – дъщеря, В.П.С – дъщеря.

По делото е представен и приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № 174/2021 г. на нотариус М.И.А, с рег. № 260 на НК, с който С. П. И. и В.П.С – като продавачи, са прехвърлили на С.П.П и Е.Л.К – като купувачи, правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот: апартамент, находящ 2 се в гр. С., район „Т“, на таванския етаж в жилищната сграда на бул. „В.“ № 50, с площ от 120 кв. м. /подробно индивидуализарн/, срещу заплащане на продажна цена в размер на 100 000 евро. Видно от отбелязванията, направени в нотариалния акт, продавачите са се легитимирали като собственици на прехвърления имот, чрез Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание ***, том XII, дело № ** от 27.05.1964 г. на нотариус Х.О, I нотариус при Софийски народен съд, и Удостоверение за наследници на С.И.А.ова. С оглед на което и при липсата на доказателства в обратния смисъл, настоящият съдебен състав приема, че е налице идентичност между имота, индивидуализиран в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание ***, том XII, дело № ** от 27.05.1964 г. и този, индивидуализиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № 174/2021 г., респ. съдът приема, че с откриване на наследството на С.И.А.ова и по силата на наследственото правоприемство нейните дъщери С. П. И. и В.П.С са придобили правото на собственост върху процесния имот – при равни квоти от по ½ идеална част, с което са се разпоредили чрез разпоредителната сделка от 26.03.2021 г.

Видно от представения по делото протокол от проведеното на 30.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., бул. „В.“ № ******жните собственици са взели решение да се сключи договор с „ПМУ – С. 98“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

По делото е представено и прието Удостоверение, издадено от „ПМУ С. – 98“ ООД, в потвърждение на обстоятелството, че към 10.02.2002 г. посоченото дружество е сключило индивидуални договори с етажните собственици в сградата, находяща се в гр. С., бул. „В.“ № 50.

С молба от 10.05.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя справки за използвана топлинна енергия в процесния имот – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г., в които като клиент за имот с абонатен № ******** е посочен „ЦЕМК“ ООД, както и 2 броя протоколи за отчет на уреди, с посочено за абонат отново „ЦЕМК“ ООД.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно– техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., бул. „В.“ № 50 е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота с абонатен № 353 070 не са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – поради деремонтирани/затапени радиатори, нито за ТЕ за битово горещо водоснабдяване – поради занулени показания на водомера за топла вода, а единствено са начислявани суми за ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на 465,23 лева по прогнозно потребление и 71,80 лева за получаване от абоната, т. е. общо 393,43 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период. Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.

3

По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице В. Д. П. по допуснатата съдебно–счетоводна експертиза (ССчЕ), съгласно констатациите на което липсват данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.