Решение № 4048 от 01.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4048 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330106559 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ OOД против Е. Д. С. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 1570/02.03.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2961/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: 2 200 лв. – главница по договор за паричен заем № **/12.09.2019 г., сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1 към него от 22.01.2021 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД; сумата от 504, 71 лв. – договорна лихва за периода от 12.10.2019 г. до 14.09.2020 г. и сумата от 277, 86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 13.10.2019 г. до 22.02.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1 към него от 22.01.2021 г., сключен с „Креди Йес“ ООД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Поддържа, че 1 длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането чрез изпращане на известие, което е върнато в цялост. Твърди, че на 12.09.2019 г. ответната страна сключила с „Креди Йес“ ООД договор за паричен заем № **, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 2 200 лв. срещу насрещното му задължение, да върне сумата от общо 2 704, 71 лв. на 12 месечни погасителни вноски – всяка в размер от 225, 39, включваща главница и възнаградителна лихва. Договорната лихва била в размер от 504, 71лв., за периода от 12.09.2019 г. до 14.09.2020 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Твърди, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора в срок, поради което е изпаднал в забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

Ответната страна Е. Д. С., е депозирала в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, чрез назначения й от съда особен представител адв. Р. К., в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по делото не е приложено искането за отпускане на паричен заем, което е посочено в договор като основание за неговото сключване. Поддържа, че по отношение на договора за кредит следва да намерят правилата на Закона за потребителския кредит. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя не е предоставена пълна преддоговорна информация, а представеният европейски формуляр счита за недостатъчен, тъй като съдържа само основните параметри на процесния договор за паричен заем. Твърди, че на потребителя не е предоставено достатъчно време за запознаване с параметрите на договора, тъй като стандартния европейски формуляр е подписан в деня на сключване на договора за потребителски кредит. Поддържа, че предмет на договора за цесия не е конкретно вземане, а последното е посочено едва в представеното по делото Приложение № 1. Счита, че договорът за цесия не е породил правните си последици, тъй като по делото не са представени доказателства, че ответната страна е надлежно уведомена от кредитора за прехвърляне на вземането. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 1570/02.03.2022 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2961/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: 2 200 лв. – главница по договор за паричен 2 заем № **/12.09.2019 г., сключен между ответната страна и „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1 към него от 22.01.2021 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД; сумата от 504, 71 лв. – договорна лихва за периода от 12.10.2019 г. до 14.09.2020 г. и сумата от 277, 86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 13.10.2019 г. до 22.02.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.03.2022 г., до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.

С Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2021 г., сключени между „Креди Йес“ ООД и “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми вземания, описани в Приложение № 1 към договора. По делото е представено Приложение № 1 от 22.01.2021 г., в което е посочено вземането на цедента против Е. Д. С., с посочен единен граждански номер, по договор № **, с общ размер на прехвърленото вземане от 4 520 лв., размер на непогасената главница от 2 200 лв., възнаградителна лихва от 504, 71 лв. и неустойки, такси и разходи за забава от 1 815, 29 лв. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора, в който смисъл не възприема възраженията на ответника.

По делото е представено уведомително писмо от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в което са посочени прехвърлените вземания, по силата на договора за цесия, което не е връчено на длъжника.

Приложено е пълномощно, по силата на което цесионера е упълномощен от цедента за уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на вземането.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени 3 в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото са представени пълномощни, по силата на които цесионерът – ищецът е упълномощен да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД по двата договора за цесия.

Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за връчване на уведомлението на длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр.

Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.

Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че 4 уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.

99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материланоправно легитимиран в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор „Креди Йес“ ООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

От договор за паричен заем № **/12.09.2019 г., сключен между Е. Д. С. и „Креди Йес“ ООД, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 2 200 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 2 704, 71 лв. на дванадесет месечни погасителни вноски всяка в размер от 225, 39 лв. В договора е установено, че не е начислена такса за усвояване на кредита. Установена е дата на първото плащане – 12.10.2019 г. и на последното плащане – в срок до 14.10.2020 г. Уговорен е месечен лихвен процент от 3, 330 % и годишен процент на разходите от 47, 680 %. Към Договора е приложен погасителен план.