Присъда № 30 от 14.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 66/2024
- Вид
- Присъда № 30
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- Коста Стоянов Стоянов, Асен Валериев Велев, Димитър Борисов Бишуров
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 286 · Наказателен кодекс
- чл. 286, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 332 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 413 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 30 от 14.10.2024 г. по ВНОХД №
20245200600066 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – П.:
С Присъда № 72 от 23.10.2023г., постановена по НОХД № 20225220201858 по описа за 2022 г. на Районен съд - П., подсъдимият Г. З. Я., ЕГН **********– роден на ******** г. в гр. П., живущ в с. Б. ул. „***“ №8, българин, български гражданин, женен, без образование, работещ, осъждан, е признат за виновен в това, че на 29.12.2020 г. в гр. П. в тъжба с вх. № 20043/29.12.2020 г. пред надлежен орган на власт – Районен съд - П. е набедил П. З. И. от с. Б., обл. П. в престъпление по чл.130 ал. 1 и ал. 2 от НК, като е написал в тъжбата, че „*************“, като е знаел, че е невинен и набедения П. И. е бил привлечен към наказателна отговорност по образуваното НЧХД № 1883/2020 г. по описа на Районен съд - П., поради което и на основание чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54 от НК е осъден на 1 година Лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален Общ режим на изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода.
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г. З. Я., чрез защитника му адвокат Л., в която е посочено, че са налице условия за нейната отмяна. С допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Сочи, че въз основа на влязла в сила присъда по НЧХД № 1883/2020 г. по описа на РС - П. лицето П. И. е оправдано по повдигнатото му обвинение с подадената от подсъдимия Я. тъжба, за нанесена на последния лека телесна повреда. Вследствие на оправдаването на И., по жалба на последния е образувано наказателно производство против подсъдимия Я., като е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 286, ал.
2 от НК и е постановена обжалваната осъдителна присъда. Излагат се аргументи, че в обжалваната присъда, съдът е придал абсолютно значение на мотивите на влязлата в сила присъда по НЧХД № 1883/2020 г. и е основал вътрешното си убеждение на доказателствени материали, събрани и обсъдени по това друго дело. Сочи, че мотивите, макар и неразделна част от присъдата, не се ползват със задължителна сила, а с такава се ползва единствено постановения диспозитив на присъдата, доколкото той съдържа решението на съда по въпросите по чл. 301 от НПК. Счита, че установеното в мотивите на присъдата по НЧХД № 1883/2020 г., с което П. И. е оправдан по повдигнатото му с тъжбата на подсъдимия Я. обвинение, досежно начина на причинената телесна повреда на подсъдимия, обективно не влизал в обхвата на задължителната сила на присъдата по това дело, доколкото не се съдържа в диспозитива. Намира, че изслушаната по другото дело СМЕ не е задължителна по други наказателни дела. Счита, че първоинстанционният съд е смесил задължителната сила на присъдата и нейният обхват със стойността на доказателства. В нарушение на процесуалния закон съдът бил взел „назаем“ съдийското убеждение по посоченото дело, доколкото е възприел и се е позовал на фактическите констатации, довели до оправдаване на подсъдимия И.. Намира, че съдът трябва да основе решението си на доказателствени материали, които събира и проверява лично, съобразно чл. 18 от НПК, а не да се позовава на доказателства събрани по друго дело, за да постанови присъдата си. Това било видно от цитирани в допълнението части 1 от постановената присъда. Твърди, че производството по цитираното дело се провело в отсъствие на частния тъжител – Я., подсъдим по настоящото дело, поради обективни причини, като последният не е участвал в събирането на доказателствата по него. Поради това при изготвянето на приетата по това дело СМЕ, не е бил извършен преглед на подсъдимия, а вещото лице е съставило мнението си въз основа на приложеното по делото СМУ. Счита, че подсъдимият и в настоящото дело бил лишен от участие в събиране на доказателствата, доколкото съдът е отказал да се събират такива за разкрИ.е на обективната истина и се е позовал на съдебни мотиви, медицинска експертиза, свидетелски показания и оправдателна присъда по друго дело.
Намира, че оправдателната присъда засяга деятелността на П. И. по чл. 130, ал. 1 от НК. Счита, че ако мотивите на присъда се ползват с предварително определена сила, то всяка оправдателна присъда би била не само законен повод за образуване на досъдебно производство срещу противната страна по чл. 286 от НК, но и основание за постановяване на осъдителна присъда срещу нея за това престъпление, без да било необходимо събиране на доказателства, какъвто не бил разума на закона. Счита, че районният съд сам си е поставил доказателствени ограничения в нарушение на процесуалния закон, повеляващ съдът да вземе всички мерки за разкрИ.е обективната истина, на което съответствало правото на защита на подсъдимия. Счита, че фактическата обстановка по делото не е изяснена всестранно и пълно, съответно доколкото съдът се е позовал на доказателствени материали по друго дело, които не е събрал и проверил лично, е компрометирал правото на защита на подсъдимия.
Намира допуснатите процесуални нарушения за съществени и отстраними.
Поради допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата, се прави искане за допускане и изслушване на съдебномедицинска експертиза за установяване механизма на причиняване на телесното увреждане на Г. Я., като вещото лице не само се запознае с приложеното медицинско удостоверение, но и да извърши личен преглед на същия. Излага, че първата инстанция не е изградила вътрешно си убеждение, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, съответно е разчитала на доказателствени материали по друго дело в нарушение на чл. 18 от НПК, поради което е налице липса на мотиви. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради посочените процесуални нарушения, съответно се иска нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда.
Прокуратурата не е изразила писмено становище по подадената жалба и допълнението към нея.
С Определение от 26.01.2024 г. на въззивния съд, при извършена проверка по реда на чл. 327 от НПК за редовността и допустимостта на въззивната жалба, съдът намери същата за редовна и допустима, като подадена от лице с право на обжалване, в законоустановения срок и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.
В хода проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание се проведе съдебно следствие, като се приобщиха като писмени доказателства материалите по НЧХД № 1883/2020 г. по описа на РС – П., бяха изслушани и приети заключения по назначената съдебномедицинска експертиза и 2 допълнителната такава, а от своя страна подсъдимият даде допълнителни обяснения.
В хода на съдебните прения на проведеното пред въззивния съд съдебно заседание представителят на държавното обвинение оспорва въззивната жалба. че Намира, че приетата по делото съдебномедицинската експертиза не променя фактическата обстановка и правните изводи. Сочи, че заключението не е задължително съда, като намира, че не се подкрепя от доказателствата по делото съответно не следвало да се кредитира. Намира обжалваната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована. Отправя искане за потвърждаване на осъдителната присъда, като намира, че наложеното наказание е правилно и справедливо.
Защитникът на подсъдимия подържа жалбата във връзка с твърденията за допуснати процесуални нарушения. Счита, че в основните си аспекти, частната тъжба по другото дело е била обективно вярна, отделно била подадена от адвокат - повереник, който не разполага с представителна власт и не било приложено пълномощно по делото. Липсвало изявление от частния тъжител, в хода на процеса по частното дело, че потвърждава представителната власт на този повереник, който е подал тъжбата и е участвал в процеса, поради което е бил недопустим. Намира, че от обективна и субективна страна няма извършено престъпление, а частната тъжба била напълно вярна, поради което и липсвал и умисъл да се набедява някого в престъпление. Отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.
Подсъдимият Г. Я. поддържа изложеното от защитника си, като в предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и събраните по делото доказателства, включително и тези в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие, при извършената цялостна служебна проверка по правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери, че са налице основания за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна такава. Съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.
Повдигнатото с обвинителния акт обвинение против подсъдимия Г. З. Я. е за престъпление по чл. 286, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Позовавайки се на показанията на свидетелите П. И., С. Д., частично на показанията на свидетеля К. Т. и приобщените по делото писмени доказателства, включително и постановената и приложена по делото Присъда № 33 от 17.06.2021 г., постановена по НЧХД № 1883/2020 г. по описа на РС – П., влязла в сила на 02.07.2021 г., с която свидетелят П. И. е бил признат за невинен и оправдан за извършено престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, обвинението по което е повдигнато с частна тъжба от подсъдимия Г. Я., районният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Я. и свидетелят П. З. И. са съседи в с. Б.. В края на 2020 г. дясната ръка на И. била оперирана.
На 17.12.2020 г., рано сутринта, И. и жената, с която по това време 3 съжителствал на семейни начала - свидетелката С. Д., се приготвяли да ходят в дома на родителите на последната, за да колят прасе. Към тази дата ръката на И. все още била превързана от китката до лакътя, като имала доста шевове, а раната била болезнена. Д. отишла до близкото магазинче да купи кафе, докато И. се приготвял. След като взела кафетата, тя тръгнала обратно и като наближила дома си, видяла че И. седял на пейката отвън. В този момент по телефона й се обадил нейният племенник и я помолил да вземат музикалната уредба с тях. Свидетелката Д. казала на И. да изкара уредбата, за да пробват дали батерията й е заредена. След като П. И. изкарал уредбата на улицата, я пуснал, за да провери заряда на батерията, но звукът й бил доста висок.
По това време подсъдимият Я. и съпругата му – свидетелката С. Я.а, били в двора на дома си, като чакали да ги вземат с автомобил, за да се придвижат до летището, тъй като този ден трябвало да се прибират в А.. Като чул високата музика, подсъдимият Я. излязъл на улицата и започнал да вика по И. и да се разправя с него. Дразгите между двамата били отпреди по повод на това, че бащата на И. заживял с майката на свидетелката Я.а. Когато майката на Я.а починала, шест месеца преди случая, И. не се съобразявал, а си пускал музика, като по този начин не почитал паметта на втората си майка, а това дразнело Я.и. Дни преди инкриминираната дата, разправиите между подсъдимия Я. и И. се възобновили, тъй като първият отказал да вземе поднесена му от Д. сготвена храна, с която искали да ги почерпят по повод на това, че заклали прасе.
Като видял И., подсъдимият започнал да го обижда и псува. И. се приближил към него, за да му потърси сметка защо се държи така с него и защо не е приел поднесената му преди дни храна. Между двамата възникнала словесна разправия. Приближавайки се до И., подсъдимият Я. посегнал да го удари в лицето. Пострадалият, за да се отбрани, вдигнал лявата си ръка, която поела удара, като пазел болната ръка. Подсъдимият обаче го хванал за оперираната ръка и го стиснал силно. Свидетелят И. изпитал силна болка и тъй като Я. не го пускал, за да се защити и да го принуди да пусне ръката му, той нанесъл удар с главата си в областта на лявата вежда на подсъдимия.
Вследствие на нанесения му удар подсъдимият Я. пуснал ръката на И..
Нанесения му удар, причинил на подсъдимия оток и кръвонасядане и разкъсно-контузна рана. Свидетелката Д. помогнала на мъжа си И. и двамата се прибрали в дома си, като след отшумяване на болките в ръката на пострадалия, двамата отишли в дома на майката на Д..