Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1148 от 30.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3381/2020
Вид
Определение № 1148
Подписан
30.03.2021
В сила
30.03.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. Варна , 30.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100503381 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4388/09.03.2021 г., подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Веселина Маринова, с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 316/16.02.2021 г., постановено по настоящото дело като бъдат присъдени в пълен размер претендираните от молителите такива, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК. Молителят сочи, че върху размера на присъдените в негова полза разноски за адвокатски възнаграждения, направени за двете инстанции следва да бъде начислен ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Й. С. С. изразява становище на частична основателност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 260389 от 25.09.2020г. по гр.д. № 833/2020г. по описа на ВРС, XLVIII-ми състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Й. С. С. ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 сумата от 6638.23 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, в.з.“Зеленика“ ПИ 3962, с кл. № 1100322782 и аб. № 0111003064 за периода от 07.01.2018г. до 20.12.2019г., за която сума е издадена фактура № 0106093192 от 16.01.2020г.

С Решение № 316/16.02.2021 г. съставът на ВОС е отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт и вместо това е отхвърлил предявения от Й. С. С. срещу „Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на дружеството ответник сумата от 6638.23 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, в.з.“Зеленика“ ПИ 3962, с кл. № 1100322782 и аб. № 0111003064 за периода от 07.01.2018г. до 20.12.2019г., за която сума е 1 издадена фактура №0106093192 от 16.01.2020г.

В резултат на това произнасяне в полза на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, е присъдена сумата 794.76 лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция, както и сумата от 802 лева – съдебни разноски пред първата инстанция, на основание чл. 78 от ГПК.

Материалният интерес, който е защитавала ответната страна (въззивник в настоящото производство) възлиза на 6638.23 лева. Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 661.91 лева, като съдът е преценил, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение размер на 662 лева за всяка инстанция, съобразно направените пред ВРС и ВОС възражения за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

При преценка размера на дължимите разноски, направени пред ВРС и ВОС, съдът не е съобразил, че ответната страна (въззивна страна в производството пред ВОС) е възложила процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което към присъдените адвокатски хонорари следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на 132.40 лева за всяка инстанция.

Настоящият състав на ВОС приема, че на въззивната страна „Електроразпределение Север“ АД следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции общ размер на 1861.56 лева, от които 934.40 лева, представляваща направени разноски пред първа инстанция и 927.16 лева, представляваща разноски пред ВОС. С въззивното решение са присъдени разноски в размер на 1596.76 лева, поради което следва да бъде присъдена в полза на въззивната страната разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 264.80 лева.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта за разноските.

С изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от ГПК, Решение № 316/16.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 3381/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските:

ОСЪЖДА Й. С. С. с ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределение Север“ 2

АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс – Е допълнитено сума в размер на 264.80 лева /двеста шестдесет и четири лева и 80 ст./, представляваща разликата между присъдените с Решение № 316/16.02.2021 г. разноски в размер на 1596.76 лева до пълния размер на дължимите такива за производствата пред ВРС и ВОС 264.80 лева, на основание чл. 78 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3