Решение № 73 от 27.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000538 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „Е.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК***, гр. К. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1284/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, решение № 260023 от 30.05.2023 г., с което са отхвърлени предявените от „Е.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК***, гр. К., Ж.К. „И.“ бл.*, вх.*, ет.* против З* „У.“ АД, ЕИК***, гр.С., бул."Х.К." №* искове за заплащане на застрахователно обезщетение от 33 945 лв., от които главница в размер на 29 425 лв. ведно със законната лихва от 02.10. 2020 г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 4 520 лв. за периода от 30.03.2019 г. до 02.10.2020 г. и „Е.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК***, гр. К. е осъдено да заплати на З* „У.“ АД, ЕИК***, гр.С. направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 1 342, 45 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

1

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на същата.

Съдът след като се запозна с атакуваното решение и събраният доказателствен материал намери за установено следното:

На 02.10.2020 г. в Б.кия окръжен съд е постъпила изходяща от „Е.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК***, гр. К. против „З.к. У.“АД, ЕИК***, гр.С. искова молба.

По същата е било образувано т. дело № 384/2020 г., което с определение от 20.10.2020 г. е било прекратено и изпратено по подсъдност на Старозагорския окръжен съд.

Той е образувал т. дело № 1284/2020 г.

В обстоятелствената част на исковата молба се говори, че дружеството ищец е собственик на лек автомобил марка „А.“, модел „* “, рег. № ***. За същия имало сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС в З* „У.“ АД с полица №*** и срок на валидност 29. 12. 2018 г. до 28. 12. 2019 г.

Застрахователната сума била 29 425 лв., а заплащането на застрахователната премия от 2431,10 лв. ставало на четири вноски, всяка от които в размер на по 607,78 лв. На 28.12.2018 г. била платена първата вноска.

Посочено е, че при сключването на застраховката, автомобилът бил предоставен на застрахователя за ведно с двата автомобилни ключа оригинален и сервизен. За това били съставени протокол за оглед при застраховане, както и добавък №1 към застрахователната полица.

П о - надолу се казва, че 29.03.2019 г., към 21, 30 ч. управителят на дружеството собственик К.Ж. Г. паркирал автомобила в гр. Б. на ул"**" №*, заключил го и привел в действие алармата. На следващият ден към 14,10 ч. констатирал, че същият липсва, а на мястото бил спрял друг автомобил.

За така описаното ответното дружество било уведомено и образува щета №***. Съответно било попълнено и уведомление - въпросник, в който подробно било отговорено на поставените въпроси.

Споменава се и за образувано ДП № *** г. по описа на РУ - Банско при ОДМВР - Благоевград и наблюдателно производство №458/2019 г. по описа на РП - Разлог. С Постановление от 20.10.2019 г. то било спряно поради неоткриване на извършителя.

По повод на образуваната пред ответника щета, последният с писмо изх.

№*** от 13.03.2020 г. уведомил ищеца, че не са налице основанията за 2 изплащане на застрахователно обезщетение. За аргументиране на отказа се сочели две правни основания, които предполагали различен фактически състав и правопораждащ момент, но не били посочени конкретни факти и обстоятелства даващи основания за приложимост на същите. Било изпратено и второ писмо изх. №*** от 16. 07. 2020 г., с което отказът за заплащане на застрахователно обезщетение бил потвърден.

На база изложеното от страна на ищеца е направен извод, че от постановлението за спиране на наказателното производство и доказателствата станали причина за издаването му безспорно се установявало настъпването на застрахователното събитие. Твърди се и че били изпълнени всички задължения по застрахователния договор и приложимите към него общи условия и на тази база се прави извод за липса на хипотезите по чл. 408 от КЗ, които могат да дадат основание на застрахователя да откаже плащане на обезщетение.

В тази връЗ*а е отправено искане до съда за постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение от 33 945 лв., от които главница 29 425 лв. и 4 520 лв. мораторна лихва за времето от 30.03.2019 г. до 02.10.2020 г.

В отговора на исковата молба от страна на застрахователя не е оспорено съществуването на договор за застраховка „Каско на МПС“ за посочения в ИМ автомобил с период на валидност 29.12.2018 г. до 28.12.2019 г.. В тази връЗ*а е посочено, че този договор е сключен при действието на Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, които са неразделна част от договора.

С отговора не е оспорено и че във връЗ*а с изложените в исковата молба твърдения за настъпване на застрахователно събитие на 30.03.2019 г. била регистрирана щета №***. Посочено е, че в уведомителното писмо по застраховка „Каско на МПС“ били отбелязани представените документи. Било отбелязано и представянето на 1 бр. сервизен ключ за застрахования автомобил, а от попълнения въпросник и представения Протокол за доброволно предаване от 30.03.2019 г. ставало ясно, че оригиналният контактен ключ за автомобила бил предоставен на РУ-гр. Банско.

С оглед доказване основателността на претенцията и вземане на решение по същата с писмо изх. №** г. ответникът изискал представяне на 3 набор от документи и вещи.

По повод но това искане се сочи, че то не било изпълнено в цялост и към момента на подаване на отговора.

По отношение на Постановлението на РП-Разлог за спиране на наказателно производство по досъдебно производство № *** по описа на РУ Банско при ОД на МВР - Благоевград е посочено, че с него е възложено да се продължи издирването на извършителя на инкриминираното деяние.

Наред с това се споменава, че при съпоставки на талона на процесния лек автомобил и договорът, с който същия е придобит от ищцовото дружество , се установявало, че закупеният автомобил бил с цвят „черен металик“, а по талон бил с цвят „бял“. Говори се и за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила по номера на рамата му и така се установявало наличие на застраховки на автомобил „А. *” с няколко различни регистрационни номера. Сочи се и че застраховка ГО имало до 24.08.2015 г. при З* „Л.И.“ АД, а в последствие за период от 2 години МПСто не било в движение и липсвали данни за застраховка Гражданска отговорност. Същата била подновена на 08.07.2017 г. - ден след сключване на договор за покупко-продажба на застрахованото при З* „У.“ АД.

Съответно с оглед проверката за наличието на сключени застраховки ГО се установило, че за автомобил „А.*”, със същия №** на рама, но рег.

№*** имало застраховка „Гражданска отговорност“ при З* „Л.И.“ до 28.04.2014 г., както и застраховка „Каско на МПС“ при З* „У.“ АД. Бил направен преглед на снимковия материал на автомобила застрахован към онзи моменти с този касаещ процесния автомобил и били установени значителни разлики, които са подробно описани в ИМ и са свързани с цвета, стикера с рама на средната дясна колона, цвета на мокета, облицовката на арматурното табло, изгледа на задния капак и изписания номер на рамата върху метал. По отношение на последния е казано, че при първия автомобил тя била заводски тип, а при втория имала вид на манипулирана.

Посочено е, че при извършеното проследяване на застраховките ГО за автомобил със същия № на рама се установило, че лек автомобил „А. *“, peг.

№*** със застраховка по риска ГО при З* „Л.И.“ АД за периода 25.08.2014 г. до 24.08.2015 г. претърпял ПТП на 31.05.2015 г., в района на община А.. Във връЗ*а със същото имало издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали 4 лица №* г. След ПТП-то за автомобил с тази рама с оглед изложеното не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, което сочело че не е бил в движение, поради това, че след ПТП-то е претърпял тотално увреждане в и не е могло да бъде възстановено. В подкрепа на това се споменава за запитване от страна на ответника до ОД на МВР - Варна относно ПТП-то и от получените отговори можело да се направи извод, че по отношение на лекия автомобил, участвал в ПТП, е настъпила тотална конструктивна загуба.

В отговора е посочено и че ищцовото дружество по силата на договор за покупко-продажба сключен със собственика на лек автомобил „А. *“, peг.

№*** е придобил собствеността върху същия .

На база изложеното от страна на застрахователят е направен извод, че процесният автомобил е двойник на друго МПС със същата марка и модел, което с оглед т. 6.5.17 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ било основанието да се откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

В подкрепа на това се споменава за манипулиране на рамата на процесиня автомобил.

Наред с това е посочено, че с т. 6.5.20 от Общите условия се вменявало задължение на застрахования при настъпване на застрахователно събитие кражба или грабеж на цяло МПС да предостави на застрахователя всички налични ключове и дистанционни за сигнално-охранителната система и документи за придобиване на МПС. Непредставянето им също били основание за отказ да се изплати застрахователното обезщетение.

По- надолу в отговора е изразено становище за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като размерът на претендираната от ищеца сума се равнява на застрахователната сума към момента на сключване на застрахователния договор, а не към датата на процесното събитие.

По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетение е казано, че такава не се дължи при липса на задължение за плащане на самото обезщетение, респ. възразено е, че вземанията за лихви върху застрахователното обезщетение са периодични вземания и се погасяват с тригодишна погасителна давност според чл. 378, ал. 8 от КЗ и чл. 111, буква „В“ от ЗЗД.

В ДИМ ищецът е взел становище по направените с отговора защитни възражения. В тази връзка е проследил събитията свързани с придобиване на 5 автомобила, състоянието му към този момент, ремонтните действия, необходимите за същите части. Посочено е и че е закупен от официалния представител на А. в Б. стикер с номер на рамата залепен на дясната колона, за който се споменава в отговора на исковата молба.

В отговора на ДИМ е посочено, че в договора за покупко-продажба не било упоменато състоянието на автомобила. Сочи се и че в същия се говорело за застраховка ГО, каквато безспорно липсвала. По отношение на ремонтите и представените за удостоверяването им фактури е възразено, че в тях не било посочено , че касаят процесния автомобил и т.н.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него на база заключението на автотехническата експертиза е прието, че не са налице основания за изплащане на обезщетение, защото ищецът не е представил оригиналния ключ на откраднатия автомобил, а такъв, на който е записан номер на рама, която не отговаря на тази на процесното МПС.

Недоволно решението е останало дружеството ищец и е подало жалбата станала причина за започване на настоящето дело.

В нея след анализ на нормативната уредба, договора между страните и събраните от първоинстанционния съд доказателства е направен извод за неправилност и незаконосъобразност на решението му. В подкрепа на това е посочено, че от застрахования са изпълнени всички произтичащи от договора и общите условия към него задължения обуславящи изплащането на застрахователното обезщетение по повод твърдяното застрахователно събитие. Посочено е също, че от доказателствата не можело да се достигне до извод за приложимост на т. 6.5. 17 или 6.5.20 от ОУ към договора, респ. за приложимост на чл. 408, ал. 3, т.1 от КЗ. В подкрепа на това е споменато, че по делото от страна на застрахователя не била доказано, че предадения в полицията ключ бил идентичен с този предмет на експертизата и това, че твърдяното различие в ключовете било в пряка причинна връЗ*а с кражбата на съответното МПС.