Решение № 1364 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501444 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260604/12.04.2023г., постановено по гр.д.№ 4530/2021г., по описа на СГС, ГО, 19 състав е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявен от Д. Д. Г., срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" за заплащане на сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 14.11.2018 г. в гр. София като неоснователен.

Присъдени са разноски, като Д. Д. Г., е осъден да заплати в полза на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1 835 лв. - съдебни разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Д. Д. Г. оспорва решението изцяло, без да уточнява обжалваемия интерес. Посочва, че съдът напълно неправилно и необосновано приел, че в случая единствената причина за настъпването на процесното ПТП са действията на пешеходеца Д. Г.. В мотивите си съда е обсъдил единствено проведения разпит на водача на л.а. причинил произшествието, като не е обсъдил, дори споменал другият разпит на свидетеля-очевидец, който е единственият незаинтересован свидетел по делото в първоинстанционното производство. За да мотивира неоснователността на исковата претенция, съдът е цитирал показанията на ищеца, дадени по досъдебното производство, в 1 които същият е заявил, че е решил да пресича на място, което не е за пресичане. Това според състава на СГС е достатъчно основание да приеме, че не е налице хипотезата на продължение на тротоар по смисъла на ЗДвП. За да приеме, че е неприложима т. 54, изр. последно от ДР на ЗДвП, съдът е цитирал и част от заключението на експерта по САТЕ, в което същият е заявил, че ударът е настъпил след кръстовището. Това обаче е едностранчив и грешен прочит на съда на даденото заключение на вещото лице. Вещото лице е описало, че за посоката на огледа и посоката на движение на л.а., ударът е настъпил след кръстовището. Това обаче не означава, че движението на ищеца не е по продължение на тротоара. От дадените в последното о.с.з. обяснения на вещото лице инж. Д., се установява, че пострадалият е пресичал по мисленото продължение на тротоара, представляващо пешеходна пътека, съгласно § 6. т. 54 ДР на ЗДвП. Съгласно разбирането на закона, „Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Твърди още, че приравняването на продължението на тротоарите на пешеходни пътеки и всички правни последици от това приравняване, е обусловено именно от посоката на движение на всеки пешеходец преди да предприеме пресичане на конкретна улица. Като се вземе предвид посоката на движение на пешеходеца в конкретна пътна ситуация, а именно движение от един тротоар, по мисленото продължение на друг, обуславя и завишеното изискване което законът поставя към водачите на МПС-та. За водача не е имало препятствия, които да ограничават видимостта му към пешеходеца. Напротив.

Видимостта е била отлична, метереологичните условия са били добри, като водачът е имал обективната възможност да спре и пропусне пресичащия пътното платно пешеходец, при положение, че се е движил с технически съобразената скорост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът за да достигне до крайно решение е използвал преимуществено и извършил анализ на допустимите и годни доказателства от ДП № ЗМ 11165/2019 г., по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. 6740/2019 г., по описа на СРП - Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, констатации в протокол за ПТП и съставените по - късно изчисления в САТЕ.

Предвид наличието на съществени противоречия в показанията и посочените факти относно начина на настъпване на инцидента заявени от св.П. Д. и св.Б. Б., съдът е използвал за проверка и кредитиране, съпоставката им с останалите приобщени в хода на наказателното дело писмени доказателства - сведение от Д. Д. Г. от дата 14.11.2018 г. и Докладна записка с per. № Д10639/14.11.2018г. по описа на ОПП - СДВР. Въз основа на последното, е възприето, че следва да бъде дадена вяра именно на заявените факти от св.Б. Б., но не и изложеното от св.П. Д.. Изтъква факта, че процесният удар не е бил реализиран на кръстовище между равнозначни пътища и предприетото от страна на ищеца пресичане не е било по продължението на тротоарната площ, каквато хипотеза описва пар.6 т.54 ДР на ЗДвП, когато предимството на пешеходеца следва да бъде спазено от останалите участници в движението. Като документи, който материализират признанието на неизгодни за страната 2 факти преимуществено следва да се възприемат - сведение от Д. Д. Г. от дата 14.11.2018 г. и Докладна записка с per. № Д10639/14.11.2018 г., по описа на ОПП - СДВР, в които е инкорпорирано заявеното от пострадалия - пресичане на непредназначено за това място, внезапно навлизане в лентата за движение на л.а. и липсата на предприети действия по възприемане на дейността на останалите участници в движението. Или иначе казано, в конкретния случай ищецът е направил писмени изявления пред органи на МВР за факти, касаещи правоотношенията му с насрещната страна по настоящия граждански спор, като тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд. Преценката относно достоверността на признанията следва да се извърши с оглед на всички доказателства по делото. Свидетелят Б. посочва, че е видял пострадалия преди инцидента, като той се е движил по тротоара, успоредно на л.а. и е наблюдавал телефона си. Сблъсъкът между тях е настъпил, тъй като в един момент пешеходецът внезапно е завил, навлизайки в лентата на автомобила. Св. Б. е категоричен за това, че преди да предприеме пресичането на пътното платно и навлизането в пътната лента, пострадалият не се е огледал, а от цялостното поведение на пешеходеца не е могъл да предположи, че той ще предприеме пресичане на пътното платно, иначе е щял да спре. Пешеходецът не е успял да направи крачки в неговата лента за движение, тъй като при рязкото му навлизане в платното на автомобила, той се е ударил директно в предната му дясна част. Св.Б. е спрял веднага след това - на около метър от удара. Пешеходецът бил разположен - паднал до предната част на превозното средство, отстрани до гумата.

Предприетият опит за навлизане в пътната лента на автомобила е бил на около 15 - 20 м. след кръстовище, находящо се при училищно заведение. Св. Б. посочва, че преди пострадалия или след него не са били налице други пешеходци. Именно затова в.л.Д. прави извод, че водачът на л.а.„Дачия", модел „Логан" не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, чрез предприемане на аварийно спиране от момента на възникване на опасността. Причината за настъпване на инцидента са противоправните действия на пешеходеца по навлизане в траекторията за движение на автомобила на разстояние, по малко от разстоянието на опасната зона. Скоростта на движение на водача не би могла да се възприеме като несъобразена такава, доколкото според изчисленията по САТЕ, произшествието е било предотвратимо в случай, че скоростта на превозното средство преди иницалния контакт е била в рамките на 9.1 км./ч. Според показанията на св.Б., преди инцидента е имало интензивен трафик. Автомобилите са били един след друг в колона всеки е тръгвал и спирал. Скоростта му на движение преди произшествието е била не повече от 20 км./ч. и не се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът Д. Д. Г. твърди, че на 14.11.2018 г., около 09.00 ч. е осъществено ПТП в гр.

3

София, на ул.„Без име", в района на бл.87 от водача на л.а.„Дачия Докер" per. № ******** Б. Б.. Твърди, че предприел пресичане отдясно наляво, спрямо посоката на движение на л.а., от тротоарната площ към друга тротоарна площ, по продължение на тротоара като поради закъсняла реакция на водача на МПС го блъснал. Бил откаран от екип на СМП в УМБАЛ "Света Ана - София", където са установени получените травматични увреждания, изразяващи се в линейна недислоцирана фрактура на С7-прешлен, травма на нервни коренчета в шиен отдел, дисторзия на шията, мозъчно сътресение, контузия на главата, контузия на меките тъкани челно. Нямал спомен за случилото се, оплаквал се от главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение. Страдал от повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, шум в ушите. Счупването на шийния прешлен довело до затруднено движение на шията, въпреки проведеното лечение и носенето на шийна яка. Претендира обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв. ведно със законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане"АД оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че застрахованият при тях водач на МПС няма вина за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия, който се движел на неопределено за целта място, като не се е съобразил с опасност, която е можел да възприеме и така се е поставил в превишен риск. Пешеходецът не е изпълнил задълженията си по чл.113 и чл.114 ЗДвП, а освен това си гледал в телефона. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 14.11.2018 г., около 9:00 ч., л.а. марка „Дачия", модел „Докер", с per. № ********, управляван от Б. С. Б., се движел в гр. София по ул. Методи Андонов, с посока от бл. 87 към бл. 88 със скорост от около 20 км./ ч. Когато автомобилът се намирал на около 4 м. от мястото на удара пешеходецът, в лицето на ищеца Д. Д. Г., предприел пресичане на пътното платно след кръстовище с улица без име, преминаваща пред ЧОУ „Азбуки", с посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Траекториите им на движение се пресекли и настъпил удар - с инициален контакт за автомобила - преден десен калник; за пешеходец - долни крайници. Тялото на пешеходеца паднало напред и в дясно. Водачът на автомобила предприел маневра за спиране и се установил в района на пътното платно.

Транспортирал лично пострадалия до болнично заведение, където именно е съобщено за настъпилото ПТП. Когато пострадалото лице - Д. Д. Г., вече е бил транспортиран в УМБАЛ „Света Анна - София", служители на МВР са го посетили, като са били снети сведения относно произшествието. В тази насока е била съставена приобщената по делото Докладна записка с per. № Д10639/14.11.2018 r. по описа на ОПП - СДВР. В същата е отразено, че предвид предоставените данни от пострадалия, Д. Г. е пресичал бул.Г.М.Д., в района на бл.

87, на място което не е предназначено за пресичане, като той е изтичал през платното за движение и не се е огледал за движението на автомобилите, тъй като е наблюдавал мобилния си телефон. В болницата е бил установен и водачът на автомобила - Б. С. Б., който е изпробван с алкотест „дрегер" и е констатиран негативен резултат.

4

От заключението по допуснатата на л.99 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесното ПТП е настъпило на хоризонтален пътен участък с двупосочна организация на движението, покрит с асфалтова настилка, без неравности в светлата част от денонощието и суха пътна настилка.