Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 345 от 05.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 192/2025
Вид
Определение № 345
Подписан
05.02.2025
В сила
05.02.2025
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Мила Гочева Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 13, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Бургас, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.ева Върбанова

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Пламена К. Г.ева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500192 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№ 36/03.01.2025г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев- Изп. директор чрез юрк.

Наталия Атанасова Тонева,против Разпореждане № 1835/17.12.2024г. по ч.гр.д.№ 1212/2024г. по описа на РС-Карнобат, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.

М. Е..

В частната жалба се заявяват твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Изложени са съображения относно размера на ГПР,гаранционната сделка и относно съображенията на районния съд за това, че претендираните вземания се основавали на клаузи с неравноправен характер.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС-Карнобат е образувано по заявление по чл.410 на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с искане за издаване на Заповед за изпълнение срещу Г. М. Е. от с.***, община *** за следните суми: сума от 590, 45 лв.- главница по Договор за паричен заем № 4708864 / 28. 01. 2023 г.; сума от 38, 71 лв.- договорна лихва от 14. 02. 2023 г. до 18. 07.

2023 г.; сума от 355, 84 лв.- възнаграждение по гаранционна сделка /; сумата 1 от 73, 19 лева мораторна лихва от 19. 07. 2023 г. до 26. 11. 2024 г. , както и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

Претендират се съдебни разноски- за държавна такса в размер на 25 лева, процесуално представителство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в общ размер на 200 лева от които 50 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на делото и 150 лева по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство.В заявлението заявителят е посочил, че на датата на сключване на договора за паричен заем /28. 01. 2023 г./ е сключен договор между кредитополучателя и „Файненшъл България „ ЕООД /Гарант/ за предоставяне на гаранция, който договор, видно от представеният екземпляр е със същия номер като договора за паричен заем и от същия представител, който е сключил и договора за паричен заем. С договора за гаранция дружествотогарант се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изпълнение на всички задължения на потребителя възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за изпълнение на паричен заем, покриващи задължения за връщане на заемната сума в размер на 800 лева, задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва, в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари.

Заявителят сочи, че задължението на Г. Е. към „Изи Асет Мениджмънт“ АД било изплатено от „Файненшъл България „ ЕООД , като последното дружество цедирало това си вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с Рамков договор за Покупко-продажба на вземания /цесия/ и приложение №1 към него на 04.06.2024г.Към заявлението по чл.410 ГПК представя: Договор за паричен заем ;Тарифа „Изи Асет Мениджмънт“ АД-2 броя и Договор за предоставяне на гаранция .

Районният съд с Разпореждане № 1731/02.12.2024г. е оставил без движение заявлението с указания да се представи договор за цесия, с който е прехвърлено вземането на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ,както и доказателства, че кредитополучателя е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата, както и да се посочат какви плащания са извършени от кредитополучателя по договора за паричен заем,респ.-дати на плащанията, както и заплатени задължения с тях.

С молба вх.№ 6517/09.12.2024г. заявителят на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е уточни плащанията, извършени от кредитополучателя Е. и задълженията, покрити с тях; представил е и обратна разписка за уведомление за цесия по кредит № 4708864,уведомлението получено на 17.06.2024г. лично от Г. М. Е.. В същата молба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е посочила, че представянето на Договор за цесия не е задължение на заявителя в заповедното производство по чл.410 ГПК, тъй като доказването на факта на прехвърляне на вземането и факта на уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането не следвало да се осъществява в хода на заповедното производство, а в хода на исковото производство.

С обжалваното Разпореждане № 1835/17.12.2024г. по ч.гр.д.№ 2

1212/2024г. по описа на РС-Карнобат е отхвърлил изцяло заявлението, приемайки, че при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но в конкретния случай потребителят извършил частични плащания по договора за паричен заем и по гаранционната сделка, поради което съдът не можел да установи,че главницата е дължима в претендирания размер , както и не можел да извърши преизчисляване на същата в заповедното производство.

Като следващо съображения за отхвърляне на заявлението районният съд е изтъкнал неизпълнение указанията му за представяне на договора за цесия , с който на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ А Д е било прехвърлено конкретно вземане на „Файненшъл България“ ЕАД към Г. Е..

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за това,че заявителят следва да представя със заявлението по чл.410 ГПК доказателство за частно правоприемство, настъпило преди подаване на същото заявление.

Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,какъвто е процесния случай, на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Този извод следва от указанията,дадени по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,които следва да се прилагат както по отношение на заявления, подадени по реда на чл.417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС/.

Заявителят е трябвало да изпълни изцяло указанията на съда, като представи и договора за цесия и приложенията към него, които,ценени заедно с уведомлението за извършената цесия, биха могли да установят уведомяването на длъжника за това, че негов кредитор е заявителя по заповедното производство „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.Това е така, тъй като доказателствата за настъпилото частно правоприемство се намират във взаимна връзка и единство с доказателствата, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изцяло отстранени поради непредставяне на Договора за цесия и Приложенията към него, правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1835/17.12.2024г. по ч.гр.д.№ 3

1212/2024г. по описа на РС-Карнобат.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4