Определение № 1279 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1279 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20258002104412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. С., чрез адв. Д. К., срещу въззивно решение № 1074/14.08.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 2321/2024 г. на Софийския апелативен съд.

С обжалваното решение е обезсилено решение № 3252/03.06.2024 г. по гр. д. № 7251/2023 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството в частта, с която са отхвърлени съединените в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД на касаторката против Ф. Г. Г. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба по нот. акт...../19.10.2018 г., т. II, рег. № 18796, дело № 354/2018 г., и на договор за покупко-продажба по нот. акт № ..../18.12.2018 г., том III, рег. № 22477, дело № 440/2018 г., сключени между Ю. Д. Г., починала на 26.01.2022 г. и Ф. Г.; и за обявяване за относително симулативни на сделките, като прикриващи договори за дарение, за разликата над 1/2 идеална част от продадените имоти. С въззивното решение е потвърдено решение № 3252/03.06.2024 г. по гр. д. № 7251/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени същите искове до размера на наследствената на ищцата 1/2 идеална част от продадените имоти.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „налице ли е правен интерес и процесуална легитимация на ищец (в качеството му на наследник на общия за страните по делото наследодател, с право на запазена част от наследството му съгласно чл. 29, ал. 1, пр.

1

2-ро, във вр с чл. 28, ал. 1 ЗН и по реда на чл. 30 и сл. ЗН, и право да претендира намаляване на дарение до размера на полагащата му се запазена част от наследствената маса при откриване на наследството на наследодателя), за водене на иск за установяване привидност на цялата продажба, сключена между наследодателя и ответника – също негов законен наследник, като прикриваща дарение, или правният интерес се ограничава до размера на наследствения дял на ищеца“; 2) „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения, твърдения и доводи на страните, всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви по тях“; 3) „длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като обсъди в съвкупност всички доказателства, а ако не възприема някои от тях, то да изложи съображения за това“; 4) „дали е възможно с косвени доказателства да се постигне пълно доказване на твърдените от страната факти и обстоятелства и за възможността да се докаже привидност на договор, прикриващ друг договор от страна, която не е участвала в сключването му, по пътя на косвените доказателства“; 5) „какъв е материалноправният и обективен житейски критерий за изграждане на извод за липса на еквивалентност на насрещните престации по една възмездна сделка, предвид посочената в материализиращия акт цена, установената със съдебна експертиза справедлива пазарна стойност на имота предмет на сделката и методиката за оценка на същия имот от гледна точка на правдата на ЗМДТ; какво следва да бъде възприетото съотношение на тези три различни в конкретния казус стойности за възприемане на такъв обоснован от правото и от морала критерий и достатъчен критерий ли е съотношението между продажната цена и пазарната такава на продаденото имущество“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Ф. Г., чрез адв. М. П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е приел, че Ю. Г. е починала на 26.01.2022 г. и е оставила за свои наследници по закон дъщеря си Т. С. и сина си Ф. Г.. Ищцата, като сънаследник на прехвърлителката по оспорените договори, е процесуално легитимирана да предяви иск за прогласяване нищожността на сключените от наследодателката й два договора за покупко-продажба и за разкриване на прикритите с тях договори за дарение само до размера на наследствения й дял – 1/2 ид. част. Решението на Софийския градски съд в частта, с която е разгледал и отхвърлил предявените искове за другата 1/2 ид. част, е преценено за недопустимо и е обезсилено.

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, по нот. акт № .../19.10.2018 г., т.

II, рег. № 18796, дело № 354/2018 г., Ю. Г. продала на сина си Ф. Г. собствената си 1/2 ид. част от жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], представляваща сграда 2 с идентификатор ...., със застроена площ от 49 кв. м, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, състояща се от антре и две стаи, заедно с пристройка към нея, представляваща сграда с идентификатор ....., със застроена площ от 25 кв. м, на два етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се на първи етаж от кухня и стая и на втори етаж – от стая, коридор и санитарен възел, заедно с дворното място, в което са построени сградите, съставляващо поземлен имот с идентификатор ....., с площ от 336 кв. м, за сумата от 15 500 лв., която продавачката е заявила, че е получила от купувача преди вписване на нотариалния акт. Два месеца по-късно наследодателката на страните сключила още един договор за продажба по нот. акт № .../ 18.12.2018 г., т. III, рег. № 22477, дело № 440/2018 г., с който продала на сина си автосервиз, изграден на груб строеж, находящ се в [населено място], район „Сердика“, [улица], със застроена площ от 86 кв. м, състоящ се от работно хале, офис и санитарен възел, представляващ сграда с идентификатор ....., заедно с 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор ......, цялото с площ от 825 кв. м, за сумата 9 500 лв., която продавачката е декларирала, че е получила от купувача преди вписване на нотариалния акт. Разпитаните по делото свидетели са заявили, че ответникът е живял в къщата на [улица] от детска възраст в продължение на дълги години заедно с майка си, като двамата напуснали имота непосредствено преди смъртта й. От показанията на св. Л. И. и констатациите от огледа на вещото лице инж. Н.Н. се установява, че преди години Ф. изградил втори етаж на пристройката, който пригодил за задоволяване на жилищните си нужди, както и че извършил множество ремонти в сградата. Автосервизът е построен с разрешение за строеж № 36/20.06.2016 г., издадено на името на майката Ю.Г.. В строежа му участвали приятели и познати на ответника, а за по-специфични дейности идвала бригада от работници от фирмата, която била изпълнител на конструкцията. В показанията си свидетелите Д. Ц. и Л.

И. посочват че разходите за строителството поемал ответникът, като свидетелят И. му дал през лятото на 2016 г. заем от 6000 лв. На 05.05.2020 г. Ю.Г. превела по банковата сметка на Ю. Г. (нейна внучка и дъщеря на ищцата) сумата от 19 920 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че извършените подобрения в жилищния имот и изграждането на автосервиза обуславят уговарянето на по-ниски продажни цени, доколкото стойността на закупените имоти е увеличена в резултат на направените от купувача разноски за строеж и подобрения. В отношенията между майка и син тези обстоятелства не са били спорни. Това обосновава по-ниските продажни цени. С позоваване на практиката на ВКС (решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г., III г. о. и др.) въззивният съд е приел, че основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е осъществено, когато едната от двете насрещни престации е толкова нееквивалентна, че е практически нулева в сравнение с другата. В случая, според експертното заключение, имуществото е продадено на цени – 3 пъти и 6 пъти по – ниски от пазарните, което не разкрива такава степен на нееквивалентност на престациите, при която едната от тях да има почти нулева стойност.

Предвид това е прието, че договорите не са нищожни поради накърняване на добрите нрави.

Въззивният съд е счел за неоснователни и исковете за разкриване на симулативния характер 3 на сделките, като прикриващи договори за дарение. Посочил е, че изявленията на страните за платените цени в нотариалните актове съставляват частни свидетелстващи документи.

Събраните гласни и писмени доказателства дават основание за извод, че финансовото състояние на ответника му е позволявало да разполага с близки по стойност парични средства преди изповядване на сделките в края на 2018 г. Нарушаването на нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой при сделката от 19.10.2018 г., предвид платената сума от 15 500лв., която е над прага от 10 000 лв., няма значение за изпълнението на задължението по договора. Година и половина след сключване на договорите прехвърлителката е разполагала с парични средства от 19 920 лв., които да преведе на внучката си, което опровергава твърдението на ищцата, че майка й не е имала нито приживе, нито след двете продажби, парични наличности. С оглед на изложеното съдът е приел, че е установен възмездният характер на договорите. Освен това е посочено, че за твърдяната от ищцата привидност е необходимо след тълкуване на действителната воля на страните да може да се изведе еднозначен и категоричен извод, че те не са желаели правните последици на договорите за продажба, какъвто извод в случая не може да бъде направен от събраните по делото доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са предпоставки за селектиране на жалбата.

По първия въпрос константно в практиката на ВКС се приема, че правото да се иска установяване недействителност на сделка е имуществено и се наследява от всеки от наследниците до размера на наследствената му част. Поради това, всеки от наследниците може да упражни това право само до размера на наследствените си права, тъй като законът не допуска предявяване на чужди права пред съд, освен в изрично предвидените случаи (вж.- решение № 1043/17.11.2008 г. по гр. д. № 3999/2007 г., I г. о., решение № 213/ 25.02.2014 г. по гр. д. № 48/2013 г., III г. о., решение № 397/03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г., IV г. о., решение № 205/05.11.2013 г. по гр. д. № 1415/ 2012 г., III г. о., решение № 73/17.04.2012 г. по гр. д. № 803/2011 г., III г. о. и др.). Правото на иск принципно принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор – той се нуждае от защита чрез разрешаване на спора. Съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен по изключение в предвидените от закона случаи. За предявяване на установителен иск (какъвто е искът за нищожност на договор) е необходим правен интерес – чл. 124, ал. 1 ГПК. Такъв има лицето, което е носител на спорното право или чието право е засегнато от действията на друго лице. Ищецът, предявил установителен иск за признаване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен интерес да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор - неговото облигационно действие и вещно-прехвърлителен ефект. Когато обаче самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на идеална част от имота, 4 предмет на договора (както е и в процесния случай), предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси. Ето защо, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК, а следователно и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта, с която нищожността се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска и са обикновени другари в процеса. В съответствие с тези правни положения въззивният съд е приел, че исковете са допустими само до размера на наследствената на ищцата част – 1/2 ид. ч., а в останалата си част производството е недопустимо.