Решение № 52 от 01.07.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. , 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20241860200087 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от С. П. И. с ЕГН **********, гр.*********,чрез адв. А. Д.-САК, против електронен фиш серия К № ******* издаден от ОДМВР – София, с който, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, му е наложена „глоба” в размер на 100,00(сто) лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител, депозира становище, в което поддържа жалбата, моли ЕФ да бъде отменен, претендира разноски по представен списък.

Въззиваемата страна, не су явява в съдебно заседание, не ангажира становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, приложена в НАХД №17284/2023г. по описа на СРС, както и не се спори от страните, че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу жалбоподателя ЕФ за установено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 18.04.2023 г. в 14:58 часа в обл. София, извън населено място, ГП I-6 177 км + 400 м при общо ограничение на скоростта от 90 км/ч за извън населено място, с посока на движение гр.Бургас към гр.София, като нарушението е заснето и установено с техн.средство за видеоконтрол TFR1-M 589, с МПС Хонда Сивик 5 1

ДР вид лек автомобил, регистрационен номер *******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 589, при разрешена стойност на скоростта

90 km/h, е установена стойност на скоростта 113 km/h, като превишена стойност на скоростта 23 km/h. В ЕФ не е посочен приспаднат толеранс от 3 %.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество-основателна, по следните съображения:

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че издаденият ЕФ съдържа всички необходими и законоустановени реквизити, съобразно изискванията на ЗДвП, като в достатъчна степен са описани обстоятелствата на нарушението и същото е установено с мобилно автоматизирано средство, позиционирано в служебен автомобил с Рег.№ *******, видно от приложените протокол за използване на АТТС или система и протокол №7-40-22(л. 23-24 от приложеното дело). Процесният ЕФ е издаден изцяло в съответствие с нормата на чл. 198, ал. 4 от ЗДвП, както и че към датата на нарушението, няма задължение за означение на мястото на контрол- арг. чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП. ЗДвП дава възможност ЕФ да се издава и в случаите, в които нарушението е установено с мобилно техническо средство, като наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“, се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Поради това, в процедурата по издаване на ЕФ, при наличие на предпоставките за това, не важат общите правила за издаване на АУАН. Настоящият въззивен състав намира, че в случая няма допуснати съществени нарушения при издаването на процесния ЕФ, свързани с факта на установяване на нарушението- чрез мобилно автоматизирано средство, монтирано и пуснато в действие върхуфпосочения л.а., доколкото законът изрично предвижда възможността ЕФ да бъде издаден и след заснемане с мобилно техническо средство. Единственото ограничение в тази насока се съдържа в нормата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, 2 съобразно която, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС, във време на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната им отговорност за извършеното нарушение; за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. От приложената по делото адм. преписка- протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, с рег. №347-р-4140 и дата 08.05.2023 г., с вписана дата на използване -18/04/23, като и не се спори от страните, е че към момента на установяване на нарушението- 18.04.2023 г., в 14,58 ч., използваното техническо средство- TFR1 М 509, е било в стационарен режим на измерване и разположено на указаното в Протокола място.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. Ал.2 на разпоредбата визира случаите, при които контролът с мобилно АТСС се осъществява във време на движение, но настоящият случай не е такъв.

Обстоятелството, че АТСС е поставено върху полицейски автомобил не означава, че осъществяваният с него контрол е такъв във време на движение. По делото е представена заснетата снимка, на която освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени GPS координати, датата и часа на заснемане, измерената скорост на движение и установената превишена такава от 26 км/h, като очевидно е, че е приспаднат толеранс от 3%, което обаче не е посочено в издадения ЕФ. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС. Следва обаче да се посочи, че в съставения Протокол за използване на АТСС изрично са отразени точното местонахождение на мястото на контрол, съответстващо с посоченото такова в ЕФ, режимът на измерване, а именно – стационарен, с наличие на общо ограничение на скоростта от 90 км/h, посочени са начало и край на работа с АТТС, съответно номер на първото и последното статично изображение/видеозапис. В Протокола изрично са посочени и посоката на движение на контролираните МПС, а именно от Бургас към София, вида на пътя-ГП 1-6, посоката за задействане-приближаващ, при режим на измерване-С-стационарен. От приетото като доказателство по делото заверено копие на протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол №7-40-22/30.11.2022г., при съпоставка с посоченият в процесния електронен фиш индивидуализиращ номер на техническото средство, което следва да съдържа релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя, не се установи безспорно, че автоматизираното техническо средство, с което е установено и заснето нарушението е идентично с посоченото такова, както в цитирания протокол от проверка на мобилната система за видеоконтрол, така и в приложения протокол за използване на АТТС или системи, приложените клип-снимка и докладна записка. В същото време не без значение е и факта,че относно изправността на така използваното техническо средство е приложено в делото писмено доказателство очевидно и за друго такова. От протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол №7-40-22/30.11.2022г. по делото, касаещо одобрен тип средство за измерване е видно, че то е издадено за техническо средство № 4835 с идент.№ 589/12, позиционирано в служебен автомобил с Рег.№ *******, а по представени по делото протоколи за проверка на мобилна 3 система за видеоконтрол №164-фхпд/23.05.12. и №177-фми/15.05.13(л.59-62 от приложеното дело) е видно, че се касае за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с идент.№ 589/12, тип TFR1-M, № от ДР 4835, позиционирано в служебен автомобил с Рег.№ ********, а не за твърдяното от АНО и използвано от него с № 589, какъвто е посочен както в протокола за използване на АТТС или системи, така и в приложените клип-снимка и докладна записка(в която е посочен като фабр.№). Данни относно годността на това техническо средство могат да се извлекат от приложения по делото протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. Основен принцип в АНП, е че фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното, а подлежат на установяване на общо основание, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Съгласно §.6, т.65 от ДР на ЗДвП "АТСС" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. От част от доказателствата по АНП в този случай е видно, че превишението на допустимата скорост от 90 км/ч е било регистрирано от мобилна АТСС тип "TFR-1-M", представляващо одобрен тип средство за измерване. Но сред доказателствата в АНП обаче липсват такива, че са спазени всички изисквания към мобилните АТСС, с които се отчитат нарушенията по чл. 21 от ЗДвП. Такива доказателства не са били ангажирани от АНО в съдебното производство.

Доказателствената тежест в производството по оспорване на АУАН и издаденото въз основа на него НП лежи върху Административно наказващия орган. Последният в настоящия казус не е изпълнил задължението да ангажира всички необходими доказателства, които да обосноват еднозначен и категоричен извод, че нарушението е установено при спазване на всички изисквания на специалния ЗДвП и приложимия подзаконов нормативен акт, което означава, че самото нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Настоящият състав намира, че наложената на жалбоподателя с ЕФ серия К № ******* глоба в размер на 100,00 лв. по реда на чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, следва да бъде отменена.

Относно разноските:

По делото е поискано присъждане на разноски. Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.

63д, ал. 2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая пред въззивната инстанция от жалбоподателя са представени доказателства за платено възнаграждение за адвокат в размер на 480,00 лева с ДДС, което се установява от 4 приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно, като е отразено заплащането му при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. В случая то е определено на минималния размер от 400,00 (480 лв. с ДДС) лева, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, съдът счита, че следва да възложи на ОДМВР - София да заплати възнаграждение в размер от 480,00 лв. с ДДС, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.