Решение № 4 от 06.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000502203 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 262832 от 29.04.2021г., постановено по гр.дело № 3962/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 17 състав, е отхвърлен искът с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от П. С. П. против „Ню Медия Груп” АД за осъждане на ответника на плати на ищеца сумата 200 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от публикация в бр.23 от 11.06.***г. на вестник „Уикенд“, озаглавена „Диабет стопи П. Л.“.

Въззивна жалба против решението е подадена от П. С. П., чрез назначения от съда особен представител адв. И. Б., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се, че съдът е пренебрегнал безспорно установения по делото факт, че към датата на процесната публикация ищецът П.П. не е бил осъден с влязла в сила присъда и че към този момент същият е притежавал качеството „обвиняем”, а не „осъден да доживотен затвор“ и „убиец на Ш.“.

Оспорва се извода на съда, че не е необходимо за лицето да има влязла в сила присъда за деяние, съставляващо престъпление, за да се докаже достоверността на изнесеното в статията. Твърди се, че по делото не е установено ответникът или негови служители да са извършили предварителна проверка на изнесената в статията информация, а от друга страна, чрез събраните по делото гласни доказателства твърденията в статията, че ищецът „едва се държи на краката си” и че е „отслабнал с 20 кг” категорично са опровергани. Поддържа се, че в статията не се съдържат оценъчни твърдения, както неправилно е посочил съставът на СГС, а фактически твърдения за влошено физическо и психическо здраве на ищеца, които не са доказани, с клеветнически и обиден характер са и създават 1 невярна представа у читателя относно изложените обстоятелства и с които се цели да се срине психически ищеца преди приключване на наказателното производство. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендират се и разноски.

Въззивна жалба против решението на СГС е подадена лично от П. С. П. с искане да бъде отменено решението и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник „ Ню Медия Груп” АД не взема становище по жалбите.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. С. П., с която против „Ню Медия Груп” АД е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000 лева, причинени от статия в бр. 23 от 11.06.***г. на вестник „Уикенд” с издател-ответникът и озаглавена „Диабет стопи П. Л.”.

В исковата молба се твърди, че в процесната статия са използвани обидни и клеветнически изрази, които подронват доброто име на ищеца в обществото и са му нанесли непоправими неимуществени вреди. Сочи се, че към момента на публикацията ищецът не е бил осъден с влязла в сила присъда за убийството на Е.

Ш., но въпреки това в подзаглавието на статията е използван изразът „убиецът на *** Е. Ш.…“. Твърди се, че противно на посоченото в заглавието и в самата публикация „Диабет стопи П. Л.”, „болен от диабет”, „психарят от ***” „отслабнал с 20 кг” ищецът никога не е боледувал от диабет, не е отслабнал, а напротив последните 4 години дори е напълнял до 104 кг и е напълно психически здрав. Сочи се, че изразът „маниакът любител на огнестрелно оръжие“ също е обиден и клеветнически, тъй като ищецът е обикновен ловец и не притежава повече оръжие от средностатистическия български ловец.

Ищецът твърди, че процесната публикация му нанесла непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, яд, безпокойство, стрес, липса на желание за живот. Предвид изложеното иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Ню Медия Груп” АД не взема становище по иска.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В брой 23 от 11.06.***г. на вестник Уикенд с издадел „Ню Медия Груп” АД 2 е публикувана статия със заглавие „Диабет стопи П. Л.“ и с подзаглавие „Убиецът на *** Е. Ш. се готви да съди България”. Статията започва по следния начин:

„Осъденият на доживотен затвор за разстрела на *** Е. Ш. психар от *** П.С. го е закъсал жестоко с тежък диабет, научи „Уикенд” от свои хора в *** затвор”..... и продължава: „В момента П. Л., както е известен в родния си град маниакът любител на огнестрелно оръжие, е в добро състояние, но е отслабнал с 20 кг.” Посочено е също че: „Великотърновският съд даде на С. доживотен затвор без право на замяна миналия ноември….той вече обжалва присъдата си, ......отключеният диабет пък послужи за повод защитниците на П. да поискат полек режим за стрелеца, като молбата ще бъде разгледана в близките седмици.” В първоинстанционното производство е приета справка за съдимост на П. С.

П. с рег. № 1236 от 26.11.2020г. според която същият е признат за виновен с присъда № 111 от 19.11.2015 г. по нохд № 462/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, потвърдена с решение № 244/08.02.2017г. по внохд № 202/***г. на АСВелико Търново, потвърдено с решение № 112/21.08.2017г. по нак.дело № 402/2017г. на ВКС, в това, че на 14.03.2014 г. около 6 часа в гр. ***, Великотърновска област, на ул. ***” № 12, ет.1 в апартамент № 1 предумишлено, по начин опасен за живота на мнозина - с полуавтоматична ловна карабина „Arsenal“, модел „SLR-95 Н“, кал. 7,62x39 мм. с № ВА490183 и полуавтоматична едноцевна пушка „BAIKAL“, модел „MP-153“, кал.12/12x89/ с № 0515331159 направил опит да умъртви повече от едно лице и умъртвил Е. Е. Ш. - всички в качеството им на полицейски органи - служители на МВР при изпълнение на службата им - участие в провеждане на полицейска операция на територията на ОД на МВР – Велико Търново, като от деянието, макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици и на основание чл. 116, ал. 2, пр. 4 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 1, алт. 1 и т. 9 във вр. с чл. 115 и чл. 18, ал. 1, вр. чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.

Според справката за съдимост ищецът П. С. П. е признат за виновен и в това, че за времето от 18.06.2012 г. до 14.03.2014 г. в гр. ***, Великотърновска област, на ул. „***” № 12, ет.1 в ап. 1 държал огнестрелни оръжия - ловна карабина „ИЖ“, модел „18 МН“, кал. 7,62x63 мм. /30-06 Springfield/ с № 031806ЗЗ4; полуавтоматична ловна карабина „Arsenal“, модел „SLR-95 Н“, кал. 7,62x39 мм с № ВА 49 01 83, разработена на базата на „АК- 47“, кал. 7,62 мм; полуавтоматична едноцевна пушка „BAIKAL“, модел MP -153, кал. 12 /12x89/ с № 0515331159 и двуцевна гладкоцевна пушка „ИЖ“, модел „27 ЕМ-1С“, кал. 12, № 072748252 с вертикално разположение на цевите /надцевка/ на обща стойност 1 488 лева и 343 броя боеприпаси за огнестрелни оръжия, от които: 50 броя патрони с кал. 7,62x63 мм, произведени в завод „Sellier & Bellot“ в Република Чехия; 107 броя патрони, от които: 97 броя патрони с кал. 7,62x39 мм, произведени в завод „Арсенал“ в Република България - 1994 г., 7 броя патрони с кал. 7,62 х 39 мм, произведени в „Sellier & Bellot“ в Република Чехия, 2 броя патрони с кал. 7,62 х 39 мм, произведени в „Prvi partisan“ в Република Сърбия и 1 брой патрон с кал. 7,62x39 мм; 25 броя патрони с кал. 7,62x39 мм, произведени в завод „Арсенал“ в Република България през 2006г.; 101 броя патрони с кал. 12 /сачми - 11/0/, произведени в завод „CLEVER“ в Република Италия; 7 броя патрони с кал. 12 /сачми - 13/0/, произведени в завод „NOBEL SPORT“ в Кралство Испания; 50 броя патрони, кал. 12 /сачми - 13/0/, произведени в завод „Арсенал“ в Република 3

България; 3 броя патрони, кал. 12 /бренеке/, произведени в „ROTWEIL“ във Федерална република Германия, всички на обща стойност 42,63 лева, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл. 339, ал.1, пр.2, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК му е наложена наказание лишаване от свобода 8 години.

Приета по делото е служебно изисканата от състава на СГС медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца в периода от 18.02.2015г. до 20.12.2019г. Според представената епикриза от 31.07.2014г. на СБАЛЛС-Ловеч-Психиатрично отделение, П. С. П. е с диагноза смесено личностово разстройство.

В първонистанционното производство са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят Г. В. В. твърди, че се познава с ищеца от 90-те години, без да са приятели, но в периода от 2015г. до 2018г. били заедно в една килия в затвора в ***. Твърди, че в този период получавал в затвора вестник Уикенд и така П. прочел процесната публикация, като останал много учуден и крайно възмутен от нея. Твърди, че и преди това имало статии, в които се казвало, че П. бил луд и психопат и всичко това му се отразявало зле. Твърди, че към момента на стрелбата-14.03.2014г. ищецът нямал здравословни проблеми, но на тази дата бил получил 12 огнестрелни рани. Сочи, че в затвора П. не е имал здравословни оплаквания, че там води здравословен начин на живот, че не е психически болен; не е имал промяна в теглото. Твърди, че процесната статия му се отразила зле, че когато започвал да говори за нея, се появявали сълзи в очите му.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави следните изводи:

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по иск по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. По чл. 49 ЗЗД отговаря и собственикът на електронна медия или печатно издание за вредите, причинени от автори на статии, публикувани в изданието и съдържащи обидни и клеветнически квалификации по отношение на визираните в тях лица. Отговорността му произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът от който ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с него в трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти. В този смисъл решение № 340/15.07.1998г. на петчленен състав на ВКС, постановено по гр. д. № 178/1997 г. Издателят чрез длъжностните си лица определя вида и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл.

49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали.

В разглеждания случай в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, които определят предмета на спора и фактите, по които се 4 дължи произнасяне, са наведени твърдения, че заявените за обезвреда вреди са причинени от противоправно поведение на служител на ответника, на който е възложено изготвянето на статия, разпространена, чрез собственото на ответника издание вестник Уикенд-брой 23/11.06.***г., в която са използвани думи и изрази, с които са нарушени абсолютни субективни права на ищеца, като същият е наклеветен, обиден и опозорен.