Решение № 35 от 02.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. С.З., 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20225500900053 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД .

Образувано е по искова молба от Н. Х. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Ч.**, чрез адвокат Н. Н. Д., с адрес за призоваване: гр. С.**, ** против ЗД „Б.И.“ АД – гр. С.*** с правно чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 409 от КЗ чл.

86 от ЗЗД и цена на исковете 50 000 лв., частично предявени от сума в размер на 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба се сочи, че на 17.12.2020 г., в гр. С.З.**, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с peг. № ***, управляван от водача С. И. И., който поради движение с превишена и несъобразена с пътната настилка и с атмосферните условия скорост и без да прояви дължимата грижа към уязвимите участници в движението, ударил пресичащият пътното платно пешеходец - Н. Х. З., ЕГН: **********.

В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП, пешеходецът Н. Х. З., ЕГН: **********, претърпял множество и тежки телесни увреждания, които наложили спешната му хоспитализация в УМБАЛ „***“ АД, а именно: на 18.12.2020г. ищецът постъпил по спешност в лечебното заведение с болки в областта на лявото рамо, оток, силно болезнени движения, болки в областта на главата.

Увреденото общо здравословно съС.ие на ищеца наложило да му бъде 1 извършен пълен набор от образни и кръвни изследвания, в резултат които е констатирано, че пострадалият е получил фрактура коли хумери синистра, счупване на шийката на лява раменна кост, комоцио, рани, натъртвания и охлузвания по цялото тяло и множество други.

Тежкото здравословно съС.ието на ищеца наложило на 22.12.2020г. да бъде извършена оперативна интервенция под пълна анестезия за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус.

Болничното лечение на ищеца в УМБАЛ „***“ АД продължило 7 дни до 25.12.2020 г.

Твърди се, че видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното била на С. И. И., управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с peг. № ***.

Ищецът посочва, че по отношение на процесното ПТП било образувано досъдебно производство № 1228-ЗМ-289/2020г. по описа на ОД на МВР - С.З., пр.пр. № 6852/2020 г. по описа на РП - С.З., както и НАХД № 3259/2021 г. по описа на PC - С.З., приключило с влязло в сила Решение № 19/13.01.2022 г., по силата на което водачът С. И. И. бил признат за виновен за това че е причинил средна телесна повреда на Н. Х. З., представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Посочва, че постановеното решение по НАХД № 3259/2021 г. по описа на PC - С.З., има задължителна обвързваща гражданския съд сила, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Твърди се, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица № BG/02/120001605180 с начална дата на покритие 12.06.2020г., предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.

Предвид изложеното, намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ.

2

Ищецът твърди, че в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

На 25.02.2021 г. ищецът представил пред ответната страна застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, докладна записка, протоколи за разпит на свидетели, скица на ПТП, албум, СМЕ, токсикологична експертиза, талон за изследване, както и история на заболяването № 22610 на Н. Х. З., издадено от УМБАЛ „***“ АД.

Извънсъдебната застрахователна претенция, била изпратена чрез „Б.“ ЕАД и видно от съставената обратна разписка била получена от ответното застрахователно дружество на 26.02.2021 г.

Въпреки представянето от наша страна на необходимия набор от документ по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, получихме отговор на 15.03.2021 г. от ответ с който бяхме уведомени, че следва да представим допълнително влязъл в законна сила акт за приключване на наказателното производство, автотехническа експертиза и медицински документи, удостоверяващи получените увреждания.

На 14.06.2021 г. от наша страна беше изпратена, чрез „Б.“ ЕАД, изисканата и изготвена в рамките на образуваното досъдебно производство, автотехническа експертиза.

Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, както и допълнително изисканите от застрахователното дружество документи, удостоверяващи по безспорен начин, както отговорността на делинквента, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Бул Ине“ АД, така и размера на предявената застрахователна претенция, ищецът получил отговор на 17.06.2021 г. от ответника, с който бил уведомен, че следва да представи допълнително влязъл в законна сила акт за приключване на наказателното производство, както и медицински документи, които вече били представени от страна на ищеца. .

3

Ищецът счита така мотивирания отговор на ответника за отказ, който по своята същност бил неправилен.

Твърди, че вредите, които търпи са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него, са както неимуществени, така и имуществени, като предмет на настоящата искова молба са и първите.

По отношение на неимуществените вреди:

Предвид гореописаните телесни увреждания на ищеца било проведено болнично лечение, а след това лечението продължило в домашни условия.

Поради естеството на травмите ищецът е изпитвал силни болки не само в рамото, но в цялата ръка. Тежките травматични увреждания в областта на лявата раменна кост са предизвиквали нетърпими болки, които дори и след приема на болкоуспокоителни не са изчезвали.

Нуждаел се е от поС.на чужда помощ при обслужване на ежедневните си нужди, тъй като както по време на продължителното болнично лечение - 7 дни, така и при домашното лечение движението на лявата му ръка е било ограничено до степен на пълна невъзможност от използването й. Това обстоятелство му създало значителни неудобства, свързани с невъзможност да изпълнява самостоятелно дори и най-елементарните битови дейности, като къпане, обличане, събличане и ежедневен тоалет.

Допълнителни болки и страдания причинил и фактът, че през първата фаза на болничното си лечение, Н. се надявал, че лечението му ще приключи бързо и ще може да се върне към нормалния си начин на живот и ежедневие, но след като му е извършена оперативна интервенция под пълна анестезия за открито наместване на травмата и поставяне на метална фиксация, ишецът е осъзнал, че това е невъзможно.

През целия период от 17.12.2020 г., когато е настъпил инцидентът до 22.12.2020 г., когато е била извършена оперативната интервенция - 5 дни, ищецът се надявал, че здравословното му съС.ие ще се подобрява. Част от особения интензитет на претърпените болки и страдания от ищеца, твърди че се дължи именно на този факт. През този 5-дневен период, ищецът не само, че не се е подобрявал от медицинска гледна точка, но и със всеки изминал ден, болките му са ставали все по силни, достигайки до степен на нетърпимост. С времето, паралелно с нарастващото страдание изчезвала и надеждата за бързо 4 оздравяване и връщане към нормален и пълноценен живот.

Кулминацията на страданието в описания времеви интервал, настъпил на 22.12.2020 г., когато Н. не само трябва да се справя с нечовешките болки, но разбира и новината, че трябва да му бъде извършена оперативна интервенция с голяма степен на сложност, именно такава за цялостна открито наместване на фрактурата на рамото и поставяне метална остеосинтеза.

Точно това бил моментът и когато осъзнал, че периодът на болките и възстановяването и времето през което няма да е пълноценен човек не само не свършат, а са едва в началото си, тъй като му предстоял дълъг и мъчителен възстановителен период, съпроводен с прием на медикаменти, процедури по рехабилитация и болка.

Влошеното здравословно съС.ие на ищеца се отразило тежко и на психиката му - той получил тежка и остра психотравма, чувствал се много зле, станал потиснат, затворил се в себе си, изпитвал поС.но чувство на страх, тревожност, безспокойство, загубил апетита си, страдал от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрирал, ставал разсеян, раздразнителен и самовглъбен - „откъснат от външния реален свят“. Ищецът получавал чести кризи - внезапно неволево спомняне за ПТП-то и отново преживяване на мъчителната психическа травма, което винаги било свързано с треперене, сърцебиене, главоболие, световъртеж, потене и много трудно се справял с ежедневните си задължения.

В момента ищецът продължавал да е тревожно-дистимен, като тревожността се кумулирала и страхът се засилвал, когато му се налагало да пресича пътното платно. Изпитвал нежелание да остава сам, имал кошмарни нощни сънища от типа „флашбек“ във връзка с катастрофата, които водили до упорито безсъние. Също така, изпадал в психогенни кризи с треперене и изтръпване на крайниците, и продължавал да бъде силно раздразнителен.

Допълнителна психотравма причинявало и обстоятелството, че дълго време Н. бил поставен в съС.ие на пълна зависимост от чужда физическа помощ, което го е карало да се чувства непълноценен и унижен.

Наред с горното, причинените тежки травми поставили ищеца в невъзможност да работи и да се издържа, поради което не само не може да помага финансово на близките си, както правил преди настъпването на процесния инцидент, но правило и него самия зависим и от чуждата 5 финансова помощ.

Доколкото и към настоящия момент ищецът не бил напълно възстановен, както и физически, така и психически от претърпения инцидент и до този момент имал затруднение с извършването на пълноценна и натоварваща физически работа, което от своя страна водило и до спад на финансовите му приходи от трудова дейност.

Позовава се на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД “Б.И.” АД, ЕИК:

***, ***, гр. С.**, да заплати на Н. Х. З., ЕГН: **********, следните суми:

- сумата от 50 000,00 лв. (петдесет хиляди лева), частично предявени от сума в размер на 80 000,00 лв. (осемдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания при ПТП на 17.12.2020г., ведно със

- на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ - законна лихва върху размера на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 26.02.2021 г. (датата на уведомяването на ответника) до окончателното погасяване на вземането, както и

- на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ - законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ) считано от 15.03.2021 г. (дата на постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.

Претендира направените разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло предявените искове. Счита същите са недопустими и неоснователни.

Излага съображения за нередовност на исковата молба.

Оспорва изцяло предявените главни и акцесорни обективно съединени искове. Оспорва изрично предявените акцесорни искове, като счита, че ищецът неправилно е посочил началният момент, от който счита, че му се дължи законна лихва (вторият и третият акцесорен иск). Оспорва изцяло всички твърдения на ищеца в исковата молба. Оспорва твърденията, че 6 процесното събитие е настъпило по описания от ищеца в исковата молба начин. Оспорва твърденията, че водачът С. И. И., се е движил с превишена и несъобразена с пътната настилка и с атмосферните условия скорост, както и че не е положил дължимата грижа за уязвимите участници в движението.