Решение № 2802 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2802 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330112533 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Дом за стари хора Свети Димитър 2017“ ЕООД, ЕИК 204485033, чрез пълномощник - адв. И. И., против И. И. К., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 5750 лева - главница, представляваща дължими такси по договор от 16.11.2020 г. за предоставени медико-социални услуги на бащата на ответника - И. С.

К., за периода 01.08.2024 г. - 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3560/28.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2555/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор от *** г., съгласно който ищецът се съгласява да предостави комплекс от медико-социални грижи, изразяващи се в настаняване бащата на ответника И. С.К. в дома за стари хора, осигуряване на хранене пет пъти дневно, 24-часово обслужване от специално обучен персонал, съдействие за получаване на медицинска и стоматологична помощ и за получаване на предписаните лекарства срещу поетото от ответника задължение да заплаща месечна такса. Твърди се, че за периода 01.08.2024 г. - 31.12.2024 г.

1 ответникът не заплатил дължимата сума от общо 5750 лева, представляваща сбор от дължимите пет вноски по 750 лева или сумата от 3750 лева, представляваща основна такса за периода по договора и пет допълнителни вноски по 400 лева или сумата от 2000 лева за доплащане на обслужващ персонал, медицински прегледи, увеличени стойности на храни и консумативи - ел. енергия, вода, памперси, спално бельо и др., тъй като основната такса не била индексирана от 2020 г.

Ответникът не оказвал съдействие в гледането на баща си и плащал нередовно, но грижите през този период нямало как да бъдат преустановени, при което всички разходи били за ищеца.

Предвид изложеното, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3560/28.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2555/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените разноски в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен твърденият договор от 16.11.2020 г., по силата на който баща му И. С. К. бил настанен в дома.

Твърди, че търсената сума била погасена. Оспорва начислените допълнителни 2000 лева, респ. месечно по 400 лева, тъй като същите не били уговорени в договора, респ. в анекс към него. Твърди, че в договора липсва клауза, която да позволява едностранно увеличаване на цената от страна на ищеца. Излага съображения, че съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, изменение на договор може да стане само с изрично съгласие на страните и в същата форма - писмена. В случая нямало такова изменение. Твърди, че многократно заплащал допълнително суми, носел лекарства и консумативи. Моли за отхвърляне на иска. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца. Претендира сторените от него разноски в заповедното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2555/2025 г. по описа на ПдРС, ХХІV гр. с., в полза на ищеца е издадена Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 5 750 лв. - възнаграждение по договор от 16.11.2020 г. за предоставяне на медико-социални услуги на бащата на длъжника - И. С. К., за периода 01.08.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от 10.02.2025г., до окончателното плащане, както и разноските: 115 лв. за държавна такса и 650 лв. за адвокстки хонорар.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор от *** г., 2 сключен между страните, с предмет на договора – предоставяне на комплекс от медико-социални грижи на бащата на ответника – И. К., настаняване в Дом за стари хора „Св. Димитър 2017“ ЕООД, осигуряване на хранене 5 пъти на ден според индивидуалните потребности и желания, 24-часово обгрижване от специално обучен персонал, съдействие за получаване на медицинска и стоматологична помощ, осигуряване на съдействие за снабдяване с предписаните лекарства, организация на свободното време според интересите, като в раздел ІІІ Цена, чл. 1 от договора е посочено, че стойността на месечната такса, която възложителят дължи на изпълнителя е в размер на 750 лева. Уговорено е договорената цена за предоставяне на услугата да се заплаща по банков път до 16-то число на месеца. В Раздел VІ Права и задължения на страните, чл. 1 Права и задължения на изпълнителя, т. 1.2, е уговорено, че изпълнителя може да променя договореното месечно заплащане на услугата, съобразно инфлационния индекс, като за целта уведоми възложителя писмено и се изготви анекс към настоящия Договор, с който бъде определена и договорената нова цена на предлаганата услуга; Служебна бележка с изх. № ******** г., в която е посочено, че ответникът дължи сумата от 5750 лв. по договор от 16.11.2020 г. за периода 01.08.2024 г. – 31.12.2025 г., т.е. 5 вноски по 750 лева, равни на сумата от 3750 лв. – основна такса, която не е индексирана от 2020 г., поради което са необходими допълнителни 400 лева месечно по 5 месеца или сумата от 2000 лв. за доплащане на обслужващ персонал, медицински прегледи, увеличени стойности на ел. енергия и храна.

По делото са представени и вносна бележка от ****** г. за сумата от 3271 лева, в полза на ищеца, с наредител – ответника и посочено основание за внасяне:

„*****“; вносна бележка от 05.12.2024 г. за сумата от 2225 лева, в полза на ищеца, с наредител – ответника и посочено основание за внасяне: „*******“; квитанция към приходен касов ордер от 23.07.2024 г. за внесена в полза на ищеца сума от ответника в размер на 1600 лева, с посочено основание: „такса“ и квитанция към придохен касов ордер от 28.04.2024 г. за внесена в полза на ищеца сума от ответника в размер на 1000 лева, с посочено основание „такса“.

В хода на настоящото производство ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. И. Ч. Г. /протокол от съдебно заседание, проведено на 03.04.2026 г./. От показанията на св. Г. се установява, че същият работи като технически сътрудник в дома за стари хора в с. К.. Бащата на И. постъпил при тях през 2020 г. Подписали договор с ответника. Наложило се да актуализират цената, но не могли да подпишат анекс с ответника. Не могли да го намерят, защото се криел.

Осъдили го два пъти, защото не плащал. През процесния период гледали бащата на И. като писано яйце. До 2022 г. И. плащал, но след това спрял да плаща.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същият има 3 непосредствени впечатления относно установените от него факти и показания му съставляват първичен източник на доказателства, а и се подкрепят от всички останали събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Доколкото срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2555/2025 г. по описа на ПдРС, ХХІV гр. с. е постъпило възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК и след указания, ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил настоящия установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, то и същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че: между страните е сключен договор от 16.11.2020 г., въз основа на който бащата на ответника - И. С. К., е настанен в дома за стари хора на ищеца /вж. Определение № 16287 от 18.12.2025 г. /.

Съдът приема това обстоятелство за доказано, включително като го съпостави с приобщените по делото доказателства.

От изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и приетите по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение по Договор от 16.11.2020 г., по силата на който ищецът предоставя на бащата на ответника – И. К., комплекс от медико-социални грижи и настаняване в Дом за стари хора „Св. Димитър 2017“ ЕООД, срещу насрещното задължение за ответника да заплаща до 16-то число на месеца месечна такса в размер на сумата от 750 лева.

Между страните няма спор, а това се установява и от показанията на разпитания по делото св. Гендов, че ищецът е предоставил в пълен обем уговорените в договора от 16.11.2020 г. услуги на бащата на ответника през процесния период.

Спорът по настоящото дело се свежда до размера на дължимото се на ищеца възнаграждение за предоставените от него услуги на бащата на ответника.

С оглед горното и при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че през процесния период 01.08.2024 г. - 31.12.2024 г., на ищеца, като изправна страна по сключения между страните договор от 16.11.2020 г., се дължи уговореното, съгласно договора възнаграждение в размер на сумата от 3750 лева /за пет месеца по 750 лева – месечна такса/.

Съдът приема твърденията на ответника, че е погасил задълженията си към ищеца като защитна теза, неподкрепена с писмени доказателства по делото. Тук следва да се посочи, че представените вносни бележки за сумата от 3271 лева и 2225 лева, са с посочено основание и се отнасят за ч. гр. д. № 18705/31.10.24 г., като съдът 4 не може да приеме, че с посочените суми се погасяват задължения по ч. гр. д. № 2555/2025 г. по описа на ПдРС, ХХІV гр. с., чието продължение е настоящото гражданско дело. Същото се отнася и до представените два броя квитанции от 28.04.2024 г. и от 23.07.2024 г., доколкото е посочено, че касаят такси, без да е посочен период на същите, освен това, и двете квитанции са с дати, преди процесния период, поради което и не може да се приеме, че се погасява задължение за периода 01.08.2024 г. – 31.12.2024 г. Ето защо и доколкото по делото не са представени доказателства за заплащане на таксата, дължима по Договор от ****** г. за периода 01.08.2024 г. – 31.12.2024 г., съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3750 лева.

Основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от 3750 лв., считано от датата на постъпване на заявлението в съда 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като законна последица от уважаване на иска за главница в посочения размер.

По отношение претенцията за заплащане на сумата над 3750 лв. до първоначално заявената от 5750 лева, или сума в размер на 2000 лева, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.

Съгласно Раздел VІ Права и задължения на страните, чл. 1 Права и задължения на изпълнителя, т. 1.2 от Договор от ***** г., изпълнителят може да променя договореното месечно заплащане на услугата, съобразно инфлационния индекс, като за целта уведоми възложителя писмено и се изготви Анекс към Договора, с който да бъде определена и договорената нова цена на предлаганата услуга. По делото не бяха ангажирани доказателства за уведомяване на възложителя – ответник по настоящото производство писмено, нито пък да е изготвен Анекс към договора, в който да е определена нова цена на услугата, като самият свидетел Г., заяви, че се наложило да актуализират цената, но не могли да подпишат анекс с ответника, тъй като не го намерили. Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, като могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В този смисъл е недопустимо съществен елемент от договора, каквато е цената на предоставяната услуга да бъде променена едностранно без между страните да е сключен Анекс и без възложителят – ответник по настоящото производство да бъде уведомен. Освен това не бяха ангажирани и никакви 5 доказателства за начина, по който е изчислена допълнителната такса, като не е ясно отговаря ли тя на изискванията посочени в договора, а именно да отговаря на инфлационния индекс, като не е посочено и за коя година е отнесен той.