Решение № 377 от 28.07.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Ямбол, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330103002 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «ЕОС Матрикс» ЕООД, против К. Х. Г. , с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сумата от 3208, 46 лв. несъдебно претендирана главница по договора, сумата от 191, 07 лв. договорна лихва за периода 18.10.2019 г. до 20.05.2020 г. и сумата от 877, 87 лв. лихва за забава върху претендираната главница за периода 20.10.2019 г.-27.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

Ищецът твърди, че на *** г. между ответника, в качеството му на кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който кредитора е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 000 лв. Било уговорено между страните кредитът да бъде изплатен на 60 бр. месечни вноски, всяка в размер на 186, 50 лв., съгласно погасителен план. Договорения лихвен процент бил в размер на 37,80 %, а ГПР бил 46,02 %. Общата дължима сума по договора била в размер на 11 190, 10 лв., а крайния срок на погасяване на кредита бил на 20.05.2020 г.

С рамков договор за цедиране на задълженията от 02.06.2015 г. и протокол № 16 от 10.10.2016 г. задължението на ответника към кредитора били изкупени от ищцовото дружество, като длъжникът бил уведомен за новия си кредитор с уведомление, изпратено му от цесионера, изрично упълномощен да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Сочи се, че длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез 1 изпращане на писмо-уведомление за цесията на посочения в договора за кредит адрес, като същото се върнало в цялост, с отбелязване, че не било потърсено. С оглед на това ответника следвало да се счита уведомен за извършената цесия с препис от исковата молба и приложенията към нея, в които се съдържало уведомление изходящо от „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземането, като съдът следвало да зачете този факт по силата на чл.235, ал.3 ГПК.

Твърди се, че поради неплащане в уговорения срок на задълженията по договора, на 02.03.2018 г. ищцовото дружество пристъпило към принудително събиране на вземанията си, чрез подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По образуването ч. гр. дело № *** г. съдът издал заповед за изпълнение на ищеца и И.Л. за сумите 1416, 61 лв. главница за периода 20.05.2016 г. до 20.09.2017 г., 1753,89 лв. договорна лихва за периода 20.05.2016 г. до 20.09.2017 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Въз основа на издадения И.Л. било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Д. Д., като с разпореждане от 16.09.2022 г. поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, изп. производство по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КЧСИ, срещу длъжника К. Х. Г. било приключено.

Поради непогасяване на остатъка от задължението по процесния договор, ищцовото дружество пристъпило към принудително изпълнение чрез подаване отново на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за останалата несъдебна главница по договора в размер на 3208, 46 лв., договорна лихва в размер на 191,07 лв. и лихва за забава в размер на 877, 87 лв., като било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на ищеца. По заповедното производство, в срока по чл. 414 от ГПК ответникът възразил, че не дължи, поради което настоящото производство е образувано по реда на чл. 422 от ГПК.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Х. Г., чрез пълномощника й адв. М.- ЯАК. Предявения иск се счита за неоснователен и недоказан. Не се оспорва, че между ответника и праводателя на същия е сключен посочения по-горе договор за потребителски паричен кредит от *** г.

Твърди се, че текстът по договора и условията по него били изписани на шрифт, който бил по-малък от 12 и не отговарял на условията на чл.10, ал.1 ЗПК, което пък от своя страна водило до неговата недействителност на основание чл.22 ЗПК. Не били спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.12 и т.20 ЗПК, като погасителния план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата, лихвата, изчислена на база ва лихвен процент и допълнителните разходи, като договора не съдържал наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право можело да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл.29, ал.4 и 6, както размера на лихвения процент на ден, всяко от които представлявало самостоятелно основание да се приеме, че договора за кредит бил недействителен на основание чл.22 ЗПК. Отделно от това се счита, че „Погасителния план“ бил неясен, кредитополучателя бил поставен в ситуация да не може да разбере какво точно се погасява с погасителните вноски, като това се отнасяло за застраховката. За ответника не било ясно с формираната обща сума по която се погасявали и двете задължения, кое погасява дали главница или част от застраховката. Нормите на ЗПК били императивни и неспазването им водило до 2 недействителност на договора. Твърди се , че договорката за лихва била нищожна поради прекомерност. Уговорената възнаградителна лихва надвишавала три пъти законната лихва, което се явявало противно на добрите нрави, с оглед неравноправно третиране на икономически по-слабата страна в оборота. Същата била нищожна и кредитора не можел да я претендира заплащането й по съдебен ред. С оглед на това предявения иск за възнаградителна и законни лихви бил неоснователен, с оглед на това, че на основание чл.23 ЗПК ответника дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихви и разходи по същия. По отношение на претендираната главница ответника я дължал частично, с оглед на това, че същия погасил сума в размер на 2160 лв. По образуваното изп. дело ответника платил сумата от 5175, 26 лв.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищецът не изпраща законен или процесуален представител.

С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание ответника не се явява, като се представлява от пълномощник адвокат, чрез който подвържа отговора на исковата молба и моли за отхвърлянето им.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми – 3208, 46 лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит с № *** от *** г., сумата от 191, 07 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 20.05.2020 г., сумата от 877, 87 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.10.2019 г. до 27.09.2022 г., в едно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 85,55 лв.

В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По настоящото дело е представен заверен препис от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** от *** г. , по силата на който праводателя на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на длъжника К. Х. Г., потребителски кредит в размер на 5000,00 лв., който следвало да бъде погасен с 60 бр. месечни вноски, всяка в размер на 186, 50 лв., съгласно погасителен план. Договорения лихвен процент бил в размер на 37,80 %, а ГПР бил 46,02 %. Общата дължима сума по договора била в размер на 11 190, 10 лв., а крайния срок на погасяване на кредита бил на 20.05.2020 г. В самия договор е инкропориран и погасителен план, условията по договора за кредит, като същия е подписан от ответника. Представен е и рамков договор за цедиране на задълженията от 02.06.2015 г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в качеството им на цедент и ЕОС Матрикс ЕООД в качеството им на цесионер, представени са още Протокол № *** г. към посочения погоре рамков договор, с което вземането произтичащо от договор за потребитески паричен кредит с № *** от *** г., е прехвърлено на ищцовото дружество и пълномощно по силата на което цедентът дава съгласието си и упълномощява 3 цесионера да уведоми длъжниците от името на цедента съгласно условията на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното по силата на настоящия договор прехвърляне на вземанията.

Представени са още писмено потвърждение за извършената цесия, както и анекс *** към протокол № *** г. към рамков договор за цедиране на задлъжения, подписан на 02.06.2015 г.- опростена структура на списък с цедирани задължения, партида ноември 2016 г., като на стр.12 е посочен договор с № ***, три имена К. Х. Г., дата на първата пропусната вноска-20.05.2016; главница- 4 625,07; лихва- 4 513, 03 ; неустойка за забава- 191, 87. Представени са и два броя уведомления от 12.01.2018 г. за извършената цесия, като на писмото на „Български пощи“ АД е отбелязано, че пратката не е потърсена.

От страна на ответника са представени като писмени доказателства справка с изх. № *** г. по договор ***, като е посочения погасителния план; справка от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., че след договора за цесия по договор *** не били получени никакви плащания и справка от ЧСИ с рег. № *** за размера на дълга на К.

Х. Г. , длъжник по изп. дело към дата 07.12.2022 г. от която се установява, че общо събраната и недължима сума възлиза на 5 175, 28 лв. и остава да дължи сумата от 0,43 лв. пропроционална такса с ДДС.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, изготвена след запознаване с приложените по делото материали и справка при ищеца, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и в „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че на 29.04. 2015 г. кредитополучателя по договор за потребителски паричен кредит ***/ *** г. усвоил сума в размер на 5000 лв., по следния начин : за погасяване на кредит договор *** в размер на 460, 83 лв.; по сметка на К. Х. Г. в „ Банка ДСК“ ЕАД в размер на 4364,17 лв. и такса ангажимент в размер на 175,00 лв.

По сметките на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в периода 11.06.2015 г.27.04.2016 г. са постъпили плащания по договор *** от *** г. в размер на 2 160 лв., описани в ( Таблица 1), с които са погасени вноски от № 1 до № 11, с падеж 20.04.2016 г. изцяло и част от вноска № 12 с падеж 20.05.2016 г., в това число : главница в размер на 374, 93 лв.; договорна лихва до 20.04.2016 г. в размер на 1677, 07 лв. и такса за събиране на вземането в размер на 108, 00 лв.

За периода 30.10.2018 г.- 16.09.2022 г. по сметките на „ЕОС Матрикс“ ЕООД във връзка с процесния договор са получени плащания в размер на общо 4679, 28 лв. ( таблица № 2) с които са погасени следните задължения : главница за периода в размер на 1 416, 61 лв.; договорна лихва за периода 21.04.2016 г.- 12.06.2017 г. в размер на 1753, 89 лв.; законна лихва до 16.09.2022 г. в размер на 605, 37 лв.; разноски в заповедното производство- платена ДТ в размер на 63,41 лв.; възнаграждение за адвокат по ИД в размер на 780 лв. и такси ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв.