Решение № 2074 от 25.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2074 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100510926 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20068879 от 16.03.2021 г., постановено по ГД № 34418 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), ГО, 153 състав, ответникът „Застрахователна компания Л.И.“ АД на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.

45 от ЗЗД е осъден да заплати на ищеца И. К. И. сумата от 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирането на 13.02.2020 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди – болки, страдания и неудобство от травматично увреждане – контузия на раменния пояс и мишницата и травма на шията с навяхване на шийни прешлени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020 г., като отхвърля иска за разликата над 4000,00 лв. до пълния предявен размер от 15000,00 лв. С обжалваното решение СРС се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Решението на СРС е обжалвано от ответника, в частта, с която същият е осъден да заплати разликата над сумата от 2000,00 лв. до пълния уважен размер от 4000,00 лв. Въззивникът поддържа, че решението на 1 първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, несправедливо и несъобразено със съдебната практика по аналогични дела. Сочи се като спорен единствено въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се доводи, че по делото не са представени доказателства, които да обуславят присъждане на обезщетение в размер, по-голям от 2000,00 лв. Сочи се, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен, същото следва да се определи, като се вземе предвид икономическата конюнктура и стандарта на живот към момента на настъпване на вредите – 2020 г. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена за разликата над сумата от 2000,00 лв. до пълния уважен размер от 4000,00 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. К. И., с който се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за правилност на първоинстанционното решение по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли жалбата да бъде оставена без уважение, респ. атакуваният съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната част. Претендират се разноски.

В частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен за сумата от 2000,00 лв., както и в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 4000,00 лв. до пълния предявен размер от 15000,00 лв. решението на първата инстанция е влязло в сила, респ. не е предмет на въззивното производство, тъй като в тази част същото не е обжалвано – арг. от чл. 296, т. 2 от ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално леги-тимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да при-ложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

В мотивите първоинстанционният съд е възпроизвел фактическата обстановка. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание по чл.

432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1.) деликт на застрахования – застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди в определен размер, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2.) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя ответник; и 3.) проведено рекламационно производство пред застрахователя – отправяне на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, да е отказал да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В тежест на ищеца при 3 условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.

Спорен в настоящото въззивно производство, предвид релевираните от насрещните страни доводи, е единствено въпросът за размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени в следствие на процесното ПТП неимуществени вреди (болки и страдания). Предвид липсата на доводи относно наличието или липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 432, ал. 1 от КЗ, този въпрос не може да бъде пререшаван от въззивния съд (по арг. чл. 269 от ГПК).

От релевантните за разрешаването на този въпрос доказателства се установява следното.

Представен е лист за преглед на пациент от 13.02.2020 г. (датата на реализиране на ПТП), издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, съгласно който на ищцата е поставена диагноза контузия на раменния пояс и мишницата. Представен е и допълнителен лист към спешен кабинет по ортопедия и травматология, в който като резултат от прегледа, диагноза, последващо диагностично и терапевтично поведение е отразено дисторзио коли, мека шийна яка, съвет и рецепта.

От заключението на назначената по делото съдебна медицинска експертиза (СМЕ), неоспорено от страните, което въззивният съд цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Съгласно приложената медицинска документация след инцидент – ПТП като водач на 13.02.2020 г. ищцата е потърсила медицинска помощ, като при прегледа и изследванията е поставена диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата, с описана болка в лявата лопатка.

Установени са и данни за травма на шията с навяхване на шийни прешлени.

Получаването на тези травми добре може да се обясни по време и начин със сочения в исковата молба. Описаните травматични увреждания са водели до болки, страдания и временни функционални нарушения. Вещото лице сочи, че последиците от ограничените по площ мекотъканни увреждания на рамото следва да отшумят за около 3 седмици, а при неусложнено навяхване на шията до около 4 седмици, като в разглеждания случай няма основание да се приеме, че възстановителният процес е протекъл в по-дълъг период от време.

4

Претърпените от ищцата травматични увреди (контузии) реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на шията е типична за описания механизъм на ПТП, при индиректно травмиране след удар отзад, която се получава от камшичното движение на главата с преразтягане на ставновръзковия апарат на шийните прешлени. Контузията на лявото рамо се дължи на директен удар странично разположена част от интериора на управлявания от нея автомобил – лява предна врата, прозорец и странична колонка.

Уврежданията се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.02.2020 г. ПТП. Предвид травматичните увреждания, които е понесла ищцата, респ. липсата на такива в областта на лицето и главата, както и липсата на по-тежки травми като счупване на кости, размачкване на меки тъкани и др., с много голяма вероятност може да се заключи, че ищцата е била с поставен предпазен колан при настъпване на пътния инцидент.

От показанията на свидетеля М.С.Г. се установява, че същият живее с ищцата, последната февруари 2020 г. е претърпяла ПТП, вследствие на което е получила навяхване на врата, болки в рамото и гърба. Когато отишъл на място управляваният от ищцата лек автомобил бил тежко ударен, а тя седяла на бордюра. С линейка ищцата е транспортирана до УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“, където са й направили снимки, установени били навяхване на врата, проблем в рамото и плешката, поставили са й шина, която ищцата носела в продължение на един месец. Докато носела шината е имала сериозни болки във врата и гърба, след сваляне на шината проблемите с гърба и врата продължили, имала е много силно главоболие. Страхувала се е да шофира, изпитва паника. Докато е била с яката не е могла да шофира. Била е в болничен в продължение на един месец, като през това време свидетелят й помагал, тъй като ищцата не можела да върши много неща, не можела да навежда главата си.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. В тази връзка следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, според 5 които същото не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр. В конкретиката на настоящия случай въззивният съд отчита следните обстоятелства: момента на настъпване на увреждането, икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалата, данните от СМЕ относно вида, характера и степента на получената от това лице травма, времетраенето на оздравителния процес, начина и степента на възстановяване. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищцата е причинена телесна повреда, изразяваща се в контузия на раменния пояс и мишницата, с описана болка в лявата лопатка, травма на шията с навяхване на шийни прешлени, които травматични увреждания реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в период от около един месец е била с поставена шина на врата, възстановителният процес също е траел около един месец – време през което ищцата е изпитвала болки и страдания, имала е затруднения в придвижването и неудобства в ежедневното си обслужване и се е налагало да получава помощ от свидетеля М.Г..