Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8938 от 05.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47098/2025
Вид
Определение № 8938
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Закон за международния търговски арбитраж

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8938 гр. С., 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110147098 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от "ДЗИ-ОЗ" ЕАД срещу "МГ" ЕООД, в която се твърди, че на 13.12.2023 г. чрез заявка-договор за транспорт "П" АД възложило на "МГ" ЕООД извършването на превоз на 20 броя роли вестникарска хартия с бруто тегло от 22444 кг. от гр. Ш/Б/ до гр. С/Б/. "МГ" ЕООД превъзложило извършването на превоза на "Р" ООД и на "WRT L Sp.z.o.o., при което била издадена международна товарителница № **** от 21.12.2023 г. Транспортът трябвало да бъде извършен с товарен автомобил с рег. № A***EP**/AD***ST, като впоследствие влекачът бил заменен с друг с рег. № LB*****. При разтоварване на стоката в склад на печатница СПИ" ЕООД в гр. С. в присъствието на получателя и на водача на товарния автомобил били установени увреждания на 8 броя роли с намокрена хартия. Констатираните увреждания били отразени в товарителницата, а по искане на "П" АД бил извършен и оглед от независим авариен комисар – "Е" ООД, който съставил авариен протокол № 1596/24 г. На основание чл. 17 от Конвенция за договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ до "МГ" ЕООД, "Р" ООД и "WRT L Sp.z.o.o. била изпратена рекламация за настъпилото събитие и причинените вреди. "П" АД предявило и претенция към "ДЗИ-ОЗ" ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение за така причинените вреди на основание сключената между двете дружества застраховка „Товари по време на превоз“ по абонаментна полица № **************** и апликация към полица № IBY 126/2023. По претенцията в ищцовото дружество била образувана щета № **************, като въз основа на представени доказателства било определено застрахователно обезщетение в 1 общ размер от 9142,43 лева, от които 8977,30 – стойност на увредената вестникарска хартия, 10 % навло в размер на 897,73 лева и 444,00 лева – разходи за авариен комисар. От първоначално определената сума от 10319,03 лева били приспаднати 200,00 лева – стойност на самоучастие /франчиз/ и 976,00 лева – стойност на предадената за вторични суровини хартия. Определеното застрахователно обезщетение в краен размер от 9142,43 лева било изплатено на "П" АД. Ищецът поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение встъпил в правата на увреденото лице, като поради липсата на плащане на обезщетение в хода на рекламационното производство, за същия възникна правен интерес от предявяване на иск за осъждане на ответника да заплати дължимото се на застрахователя регресно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника за отговор, като с постъпилия в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се оспорва в цялост. Изложени са твърдения за недопустимост на иска поради липса на отправени до ответника извънсъдебна покана и рекламационна претенция, както и поради наличието на арбитражна клауза в изготвената за процесния превоз заявка-договор от 20.12.2023 г., съгласно която всички спорове между "П" АД и "МГ" ЕООД следвало да се решават от Арбитражния съд при БТПП в гр. С.. Във връзка с основателността на исковата претенция ответникът оспорва настъпването на твърдяното застрахователно събитие, като сочи, че то не попадало сред покритите рискове по сключената от ищеца застраховка, а в забележки към съставената товарителница шофьорът на камиона, който не присъствал на разтоварването и огледа, отричал наличието на намокряне в ремаркето. Ответното дружество оспорва да е легитимирано да отговаря по предявения срещу него иск, тъй като нямало качеството на превозвач, а на посредник, и не фигурирало в съставената товарителница. Отрича се наличието на причинна връзка между действия на превозвачите и на "МГ" ЕООД и настъпилите вреди. Твърди се по подробно изложени аргументи наличие на грешка при изпращача и получателя по смисъла на чл. 17, ал. 4б и ал. 4д от Конвенцията, изразяваща се в неправилно опаковане, натоварване и маркиране на стоката, както и в неправилна заявка и изискания при транспортирането от страна на получателя. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност от една година по чл. 32 от Конвенцията. Оспорват се размерът на претендираното обезщетение и количеството на увредената стока. Сочи се, че спедиционният договор между "П" АД и "МГ" ЕООД бил сключен на 20.12.2023 г., а не на 13.12.2023 г., като ответното дружество преупълномощило друг спедитор – „PTR Trans“, със заявка № *****, който извършил превоза добросъвестно и съответно на всички търговски практики. Оспорва се процесната застраховка да покрива вреди, причинени от спедитор, както и валидността на същата, включително наличието на застрахователно правоотношение и застрахователно покритие. Твърди се и липса на 2 техническа неизправност на превозното средство, извършило процесния превоз.

Посочва се, че ответното дружество имало застрахователно покритие по застраховка „Обща гражданска отговорност“ и специални условия на застраховка „Отговорност на спедитора“ по застрахователна полица № **************/**.**.**** г., сключена със ЗК"ЛИ" и валидна към датата на превоза. Отправено е искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Възраженията на ответника за недопустимост на производството съдът намира за неоснователни.

На първо място не е налице валидна арбитражна клауза, която да обвързва ищеца в настоящото производство.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно чл. 7 ЗМТА арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. Съгласно чл. 8 ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява. Видно от изложеното е, че за да се приеме, че е налице пречка за разглеждане на спора от общия съд, то следва да е налице изрично съгласие между спорещите за разглеждане на спора от арбитражен съд. След като изборът на Арбитражен съд за разрешаване на имуществен спор следва от изрично изразена воля от страните по спора, по силата на изрична законова норма, то следва, че при промяна на страните по спора, в резултат на прехвърляне на вземане, за което не се изисква съгласието на длъжника, не може да се счита, че сключеното порано арбитражно споразумение запазва своето действие и по отношение на новия кредитор, при липса на изрична разпоредба, предвиждаща такова действие. За да стане трето лице страна по арбитражната клауза е нужно то със съгласието на двете страни по него да замести една от тях. Действително, в процесната заявка-договор за транспорт, сключена между "П" АД и "МГ" ЕООД, е посочено, че всички спорове в случай на неспазване на условията по същата ще се решават от Арбитражния съд при 3

БТПП, гр. С.. В случая обаче настоящото съдебно производство е инициирано от застрахователя на "П" АД, т. е. от трето за така сключеното правоотношение лице.

Поради това, с оглед изложеното по-горе, "ДЗИ-ОЗ" ЕАД не е обвързано от посочената арбитражна клауза, тъй като не е страна по сключения между "П" АД и "МГ" ЕООД договор. Следователно неоснователно е възражението на ответника за неподведомственост на спора пред съда поради наличие на арбитражна клауза между страните.

Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост на производството поради липса на проведено рекламационно производство. В исковата молба са изложени твърдения за отправена рекламация до "МГ" ЕООД, "Р" ООД и "WRT L Sp.z.o.o.. Обстоятелството дали такава действително е направена е въпрос по същество на производството, по който съдът ще се произнесе с крайния акт по делото.

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане за конституиране в качеството им на трети лица-помагачи на ЗК"ЛИ" АД – застраховател на "МГ" ЕООД, "PTR-TG Kft" – втори спедитор при извършване на процесния транспорт, както и на "PZU" SA – застраховател на превозвача. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ответника е налице правен интерес от привличане на трите дружества, доколкото евентуалното уважаване на предявения иск би довело до възможност за упражняване на регресно притезание срещу тях от страна на "МГ" ЕООД.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат допуснати като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи. Всяка от страните обаче следва да представи в превод на български език документите на чужд език, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба (доколкото и ищецът, и ответникът са представили документи на чужд език), включително тези, в които част от текстът е изписан на чужд език. По искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза съдът ще се произнесе след предоставяне възможност на страна да изложи конкретни фактически твърдения за механизма на настъпване на вредите и за количествените и качествените параметри на сочените за увредени 8 броя роли с вестникарска хартия. Направеното в исковата молба искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза се явява неоснователно, тъй като ответникът не оспорва извършеното от ищцовото дружество заплащане на застрахователно обезщетение в твърдения от него размер. Направените от ответника оспорвания на документи, приложени към исковата молба, ще бъдат обсъдени от съда с крайния акт по същество на производството.

След като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след 4 осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение възражението на ответника за неподведомственост на спора на съда поради наличието на арбитражна клауза между страните.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трети лица-помагачи на страната на ответника "МГ" ЕООД по предявения срещу него иск следните дружества:

ЗК"ЛИ" АД, ЕИК: *********, с адрес гр. С., район "С", бул. "Сш" № **А;

"PTR-TG Kft", рег. № **-**-******, с адрес гр. Б/У/, Mu, **/* fszt. *;

"PZU" SA, рег. № ***-***-**-**, с адрес гр. В/П/, RID *,**-***.

ДА СЕ ИЗГОТВИ съдебна поръчка за призоваването на "PTR-TG Kft" и на "PZU" SA.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението: да изложи конкретни фактически твърдения за механизма на настъпване на вредите и за количествените и качествените параметри на сочените за увредени 8 броя роли с вестникарска хартия; да посочи цената на предявения иск в евро, предвид приемането на еврото като официална валута в Република България, считано от 01.01.2026 г.

При неизпълнение на указанията в срок съдът ще предприеме действия по реда на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 4 ГПК.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, т. 1 от Конвенция за договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за осъждане на ответника "МГ" ЕООД да заплати на ищеца "ДЗИ-ОЗ" ЕАД регресно вземане в размер от 9142,43 лева за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ по абонаментна полица № **************** и апликация към полица № IBY 126/2023, във връзка с обезщетяване на вреди, причинени на "П" АД по вина на ответника при превоз на 20 броя роли вестникарска хартия от гр. Ш/Б/ до гр. С/Б/ въз основа на сключен между страните заявка-договор за транспорт от 13.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното 5 изплащане на задължението.