Решение № 1102 от 22.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000502545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4245 от 02.07.2025 г., постановено по гр.д. № 13423/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-27 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Б. А. от с.***, Община ***, ул.“***“ № *, съдебен адрес: гр. София, ул.“Странджа“ № 4, ет.4 – чрез адв. М. М. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконни обвинения във връзка с разследване по пр.пр. № 9640/2006 г. на СГП, дознание № 82/2006 г. на ГД“БОП“ – НСП за престъпления по чл.212, ал.5, по чл.321 и по чл.253 от НК, по което материалите, касаещи обвинението за престъпление по чл.253, ал.5 вр.ал.3 вр.чл.20, ал.2 от НК са отделени в отделно производство – дознание № 134/2007 г. на ГД“ДП“ – МВР, пр.пр. № 14076/2007г. по описа на СГП, приключили с оправдаването му с влязла в сила на 07.11.2016 г. оправдателна присъда по ВНОХД № 219/2014 г. по описа на САС, НО, 4 състав и с влязла в сила на 24.08.2020 г. оправдателна присъда по НОХД № 770/2014 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане. Предявеният иск е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до предявения размер от 300 000 лв.

Против така постановеното решение са постъпили жалба от страните по делото.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в осъдителната му част.

Правят се оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната част, като се сочи необоснованост на изводите на съда относно размера на присъденото обезщетение.

Изтъква се, че от мотивите на решението не става ясно защо справедливостта в конкретния случай е намерила количествен израз точно в този размер на обезщетението. Поддържа се, че е допуснато нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на обезщетението не съответства на принципа за справедливостта, установената съдебна 1 практика, социално-икономическите условия за периода на вредите и на вида и обема на доказаните вреди.

В установения в чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от В. Б. А., чрез адв.А. М., с който оспорва жалбата. Излагат се подробни съображения за законосъобразност и правилност на решението в частта, с която му е присъдено обезщетение, и се моли за потвърждаване на решението в тази част. В тази насока се изтъкват показанията на брата на А. и заключението по изготвената съдебно-психологическа експертиза.

Против посоченото решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от В. Б. А., чрез адв. А. М., с която се иска то да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да претенцията за неимуществени вреди да бъде уважена изцяло. Твърди се, че присъденото обезщетение е занижено и несъобразено със събраните по делото доказателства за прекомерна продължителност на производството, широко медийно отразяване на заседанията по делото, променената икономическа обстановка за периода, през който е било водено наказателното производство, и принципа на справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, при съобразяване на размера на минималната работна заплата в страната през този период.

Изтъква се, че именно незаконосъобразните действия на Прокуратурата са довели до негативните последици върху физическото и психическото здраве на А.. Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на тази жалба.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа подадената от нея жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

Апелативен съд – София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на страните и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбите са подадени от легитимирани да обжалват решението лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими, а като отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 са и редовни, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Производството пред СГС е образувано по искова молба на В. Б. А., с която се претендира обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на незаконните обвинения срещу него във връзка с разследване по пр.пр.№ 9640/2006 г. на СГП, дознание № 82/2006 г. на ГД“БОП“ – НСП за престъпления по чл.212, ал.5, по чл.321 и по чл.253 от НК, по което материалите, касаещи обвинението за престъпление по чл.253, ал.5 вр. ал.3 вр.чл.20, ал.2 от НК са отделени в отделно производство – дознание № 134/2007 г. на ГД“ДП“ – МВР, пр.пр.№ 14076/2007г. по описа на СГП, приключили с оправдаването му с влязла в сила на 07.11.2016 г. оправдателна присъда по ВНОХД № 219/2014 г. по описа на САС, НО, 4 състав, и с влязла в сила на 24.08.2020 г. оправдателна присъда по НОХД № 770/2014 г. по описа на СпНС,. Иска се присъждане на сумата от 300 000лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 24.08.2020 г. /уточнено в съдебно заседание от 19.06.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Посочва се , че в резултат на тези обвинения и проведеното против ищеца наказателно производство, ищецът е претърпял огромен стрес, свързан със силни негативни психически преживявания в продължение на 17 години, който период представлявал огромна част от съзнателния му живот. А. трябвало да преживее негативното отношение на близките си и на своите приятели, на познатите и на цялата общественост. Той бил сериозно дискредитиран, което повлияло на психическото му равновесие и на самочувствието му и същият изпаднал в тежка реактивна депресия.

2

Приложените мерки за неотклонение „подписка“ и „забрана за напускане на страната“ също повлияли негативно на психическото му състояние, като той бил лишен от основни права сред които и правото на свободно придвижване.

Сочи се, че претърпяното от него се отразило и на общото му физическо и здравословно състояние, като му причинило хронични заболявания и нарушения на съня, от които страда и към момента. Депресивното състояние на А. продължило дълги години, за което допринесли и многобройните публикации и коментарите под тях в национални печатни и онлайн медии и в национален ефир. Твърди се, че и досега А. изпитва крайно неудобство и безпокойство при посещения на обществени места, включително в хранителни магазини, и има усещането, че всички го гледат укорително и го сочат с пръст. Накърнено било доброто му име на професионалист и се достигнало до пълен срив в личния и професионалния му живот. Силно била засегната вярата му в органите на наказателната репресия.

В допълнение се изтъква, че поради незаконните обвинения А. е бил принуден да работи много по-нископлатена работа, поради което средствата за издръжка на семейството му значително намалели и това засилило неговите притеснения за възможностите му да осигури нормален живот на близките си и довело до комплекс за професионална малоценност.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България оспорва предявените искове като недоказани по основание и по размер. Излага съображения за нередовност на исковата молба поради претендирано глобално обезщетение за две отделни наказателни производства без да разграничи вредите от всяко от обвиненията и без да бъде посочена цената на всеки от предявените обективно съединени искове. Твърди се, че негативните чувства и преживявания на ищеца не са били предизвикани от обективни действия на Прокуратурата извън предвидените в НПК процесуални способи за доказване на извършените деяния. Поддържа се, че описаните от него претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатите му обвинения, не са доказани, както и че липсват доказателства органи на прокуратурата да са разпространявали информация за воденото разследване, която да е отразявана в медиите. Поддържа се, че за действията на трети лица ответникът не следва да отговаря, както и че няма доказателства казусът да е станал достояние на широк кръг лица по причина на обвинението, поради което и искането за присъждане на обезщетение за увреждане и засягане на авторитета на ищеца е необосновано, а и няма доказателства за репутацията му преди твърдяното накърняване.

Сочи се, че не се твърдят и не са ангажирани доказателства за вреди над обичайните, които се презумират при незаконно обвинение. Възразява се, че размера на претендираното обезщетение е силно завишен, както и че претенцията на ищеца не е съобразена с продължителността на наказателното производство– досъдебното производство по дозн.№ 82/2006 г. на ГДБОП е приключило за 8 месеца, а досъдебното производство по дозн.№ 134/2007 г. на ГДДП – МВР е продължило около 4 месеца, след което са внесени в съда с обвинителни актове, като в съдебна фаза производството е преминало през пет инстанции, а взетата по отношение на ищеца най-лека мярка за неотклонение „подписка“, не е довела до ограничаване на правата му. Излага се, че за преценката на продължителността на разследването е от значение усложнената фактическа и правна обстановка и изясняването на съпричастността на няколко лица, събирането на голям обем доказателства, а отражението на воденото наказателно производство срещу ищеца следва да бъде съобразено и с обстоятелството, че срещу него е водено и друго наказателно производство, като интензитетът на причинените му неимуществени вреди е по-нисък в сравнение с този при човек, срещу когото никога не е водено наказателно производство преди това.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за 3 обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лв., от които 5 000 лв. за вреди, претърпени от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, и 55 000 лв. за вреди от незаконно повдигнатите обвинения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.08.2020 г. до окончателното й плащане. Исковата претенция е отхвърлена за остатъка до 300 000 лв.

Настоящият въззивен състав на Апелативен съд – София, в изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК, намира обжалваното решение за валидно, като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискуемата от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по предявения осъдителен иск.

Относно правилността на обжалваното решение въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивните жалби доводи, при което намира следното от фактическа страна:

По делото не е спорно,че постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение „Подписка“ от 13.11.2007г. във връзка с прокурорска преписка № 9640/2006 г. по описа на СГП, дознание № 82/2006 г. по описа на ГДБОП – HCII В. Б. А. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 82/2006 г. за извършване на престъпления по чл.321, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.212, ал.5 вр. ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. По внесен на 21.07.2008 г. от СГП обвинителен акт във връзка с ДП дознание № 82/2006 г. по описа на ГБОП – НСП и пр.пр. № 9640/2006 г. по описа на СГП е образувано НОХД № 2227/2008 г. по описа на СГС, НО, 19 състав, по което с присъда от 30.06.2010 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години, което да изтърпява при първоначален „строг“ режим. С посочената присъда е лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с получаване на средства от европейски фондове, за срок от 3 години. Постановена е и конфискация на 1/2 от имуществото му. Присъдата е отменена с решение № 266/02.08.2012 г., постановено по ВНОХД № 461/2021 г. по описа на САС, като делото е върнато на прокурора за отстраняване на противоречия, непълноти и пропуски в обвинителния акт. В Специализирания наказателен съд е внесен нов ОА, въз основа на който е образувано НОХД № 1586/2013 г. по описа на СпНС, 6 състав, което поради отвод на съдията е разпределено на 9 състав на СпНС. С разпореждане от 11.04.2014 г. по НОХД № 1586/2013 г. по описа на СпНС, 9 състав, съдебното производство е прекратено и върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила спрямо част от обвиняемите, сред които и ищецът, довели до ограничаване на правото им на защита. Въз основа на внесен нов ОА по пр.пр.№ 402/2013 г. е образувано НОХД № 770/2014 г. по описа на СпНС, 9 състав, като на ищеца са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.321, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.212, ал.5 вр. ал.3, пр.2 вр. ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.