Решение № 474 от 28.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Стара Загора, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530100581 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е конститутивен иск за намаляване на завещателно разпореждане с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН.

Ищцата Н. С. А. твърди, че с ответника В. С. А. са брат и сестра, като заедно с братовчедка им Е. А. П. са наследници по закон на техния дядо В. А.

И. починал на ******** г. Тъй като бащата на ищцата С. В. А. починал през 2005 г., т.е. преди баща си, то на основание чл. 10, ал. 1 ЗН страните по делото, като негови единствени деца, го замествали в наследяването на дядо им В. И., а по същия начин братовчедка им Е. А. П. замества своя баща А. В.

А., който също е починал преди дядо им.

Със саморъчно завещание от ********* г. В. А. И. е направил универсално завещателно разпореждане в полза на ответника, като му е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си и го обявява за свой универсален наследник.

Саморъчното завещание било обявено с Протокол за обявяване от ******** година на нотариус ************, нотариус рег. №*** с район на действие Старозагорски Районен съд и вписано в Службата по вписванията в ******* вх. peг. № ***/********** г., акт № ****, том 1-ви, книга ВПИСВАНИЯ.

1

Разпореждайки се с цялото си имущество в полза на единия от своите законни наследници - ответника, наследодателят В. А. И. е накърнил запазената част на ищцата, която се равнявала на 1/6 от имуществото му към момента на неговата смърт /така разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН/. Тъй като завещателното разпореждане, обективирано в саморъчното завещание от ********* г. било универсално и с него наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, то съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН лицето, в полза на което е направено, придобивало не само всички права на наследодателя, на и ставало отговорно за всички негови задължения. В тази хипотеза когато наследник по закон, който притежава запазена част упражни това свое право като поискал намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част, не било нужно да бъде образувана маса по чл. 31 ЗН, а намалението следвало да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон. В моя полза на ищцата нямало извършени никакви завети нито дарения от наследодателя В. А. Д.. Конкретният правен интерес да заведе настоящият иск по чл. 30, ал. 3 било висящото пред Окръжен съд Стара Загора въззивно гр.дело № 614/2023 г. с предмет разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен през 2012 г., с който В.

А. И. прехвърлил на ищцата и на ответника 4/6 от апартамент, находящ се в град Стара Загора, по което дело В. А. И. бил ищец. След смъртта му, която настъпила по време на производството пред втората инстанция, а впоследствие ВКС отменил решението й и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Стара Загора, със задължителните указания съдът да изиска препис от обявеното завещание и в случай, че го намери за редовно от външна страна да конституира като ищец по делото лицето, посочено в завещанието като универсален правоприемник, а не наследниците по закон, като „в случаите когато е налице хипотезата на чл. 14, ал. 2 ЗН и със завещанието е нарушено правото на запазена част, наследниците с право на такава, трябва да искат възстановяването й по исков ред - чл. 30 ЗН“, като „В този случай съдът ще трябвало да спре производството пред него на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което следвало от обстоятелството, че това кой е действителният правоприемник на починалото лице предопределя кой е надлежна страна в спряното производство, поради което била налице обусловеност на второто производство от първото. Последният спор не можел да бъде разгледан в първото производство, доколкото правоприемникът и оспорващите лице се конституират в едно и също процесуално качество, поради което било невъзможно предявяването на инцидентен установителен или насрещен иск, както и нямат качеството на главна страна и неин помагач, което прави недопустимо и предявяването на обратен иск.

В допълнение сочи, че В. А. И. имал участие в собствеността на следните пет земеделски имота, находящи се в землището на село *********, община ************, а именно: поземлен имот с идентификатор ************ и номер по предходен план ******, представляващ нива, 6-та категория с площ от ***** кв.м.; поземлен имот с идентификатор 2

*********** и номер по предходен план ******, представляващ нива, 6-та категория с площ от **** кв.м.; поземлен имот с идентификатор *********** и номер по предходен план ******, представляващ нива, 9-та категория с площ от **** кв.м., поземлен имот с идентификатор ********** и номер по предходен план ****, представляващ нива, 4-та категория с площ от **** кв.м.; поземлен имот с идентификатор ********* и номер по предходен план*****, представляващ нива, 4-та категория с площ от ***** кв.м.

Имотите били възстановени на наследниците на Н. И. Д. с решение на ПК по чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ № **** от ******** г., издадено от ПК ************, а съгласно приложеното удостоверение за наследници на Н. И. Д. № ************ г., издадено в село *********, община ************, В. И. бил негов племенник и наследник. От приложения договор за наем на земеделски земи от ******* г., вписан в СВ ******* вх.рег. № ********** г., акт. № ****, том 1-ви, книга ВПИСВАНИЯ се установявало, че В. А. И. еднолично е отдал тези земи под наем. Вторият договор за наем № *****, том 3-ти, рег.

№***** от ******* по регистрите на СВ *******, посочен в скиците е договор за пренаемане.

Моли съда да постанови решение, с което да намали извършеното от В.

А. И. починал на ********г. в град Стара Загора, в полза на В. С. А., универсално завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от ******** г., обявено с Протокол от ******** година на нотариус ************, нотариус рег. № *** с район на действие Старозагорски Районен съд и вписано в Службата по вписванията в град ******* като акт № ****, том 1-ви, книга ВПИСВАНИЯ, вх. № ***/********** г., до размер на 1/6 идеална част и да възстанови запазената ми част от наследството, оставено след смъртта на В. А. И., починал на ******** г. в град Стара Загора в размер на 1/6 идеална част.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който заема становище за допустимост и основателност на иска, като признава същия. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства отговаряли на действителните. С ищцата били брат и сестра, като заедно с братовчедка им Е. А. П. са наследници по закон на В. А. И., починал на ******** г. Към датата на неговата смърт тяхната баба и негова - съпруга е починала. Починали са и двамата му сина-нашият баща С. В. А., както и чичо ни А. В. А.. Наследници по заместване били страните и братовчедка им Е. П..

В. А. И. действително оставил универсално завещателно разпореждане в полза на ответника, като му завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Саморъчното завещание било обявено с протокол на нотариус ************ и вписано в Служба по вписвания гр. *******, така както е посочено в исковата молба.

Правилно била изчислена и запазена част на ищцата от имуществото, което общият наследодател е притежавал към датата на неговата смърт посочена -1/6 идеална част.

3

Изложената фактическа обстановка и вярно изчислената запазена Част водят до извода, че евентуално оспорване на иска щяло да бъде необосновано и правно несъстоятелно, поради което: заявява, че признавам предявения от ищцата, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаление на завещателните разпореждания на общия ни наследодател В. А. И., до размера необходим за допълване на нейната запазена част.

В проведеното на 30.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото, ищцата заявява, че поддържа исковата молба, като е направила искане за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защитата срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло иска в отговора на исковата молба. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско съС.ие или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал.2 ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал.3, нито в друго предвидено в закона изключение.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата. С оглед обстоятелството, че предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е неоценяем /така определение № 67/19.03.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 385/2015 г., II г.о., определение № 533/21.11.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 327/2011 г., II г.о., вж. и Цанкова, Ц, Матеева, Е., Марков, М., Петров, В., Танев, Д, Георгиев, И., „Закон за наследството. Научноприложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, Първо издание, София: ИК Труд и право, 2016 г., стр. 512/ следва, че на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение би бил 1000,00 лв. В случая съгласно договора за правна защита и съдействие от 30.01.2024 г. /л. 43 от делото/ за процесуално представителство на ищеца по делото е била договорена и заплатена сумата от 800,00 лв., което е под посочения минимум от 1000,00 лв. Действително 4 налице е задължение на националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /поради противоречието й с чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС/ - вж. подробни мотиви в определение № 1001/06.03.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 553/2024 г., III г.о., определение № 563/11.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 188/2024 г., II т.о., определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1908/2022 г., I т.о., но в тези определения на ВКС се приема, че Наредбата може да служи като ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение. Именно това е налице в настоящия случая – делото не се отличава с по-висока или по-ниска правна и фактическа сложност от обичайната, адв. М. е изготвила исковата молба и други документи по движение на процеса, явила се е в откритото съдебно заседание. Действително ответникът е признал иска, но това негово процесуално поведение не може да остави без значение положения адвокатски труд и от друга страна чл. 78, ал. 1 ГПК не провежда разлика в размера на дължимите разноски в зависимост от процесуалното поведение на страна по делото. Поради това няма причина за намаляване на адвокатското възнаграждение, което и така присъдено е под минимума на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следа ответникът да бъде задължен да възстанови на ищцата и сумата за държавна такса от 80,00 лв.