Решение № 159 от 15.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Ловеч, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500405 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Постановено е съдебно решение №260118/21.06.21 г. по гр.д.

№2141/20 г.. по описа на ЛРС, с което е признато за установено по отношение на „ОББ“ АД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.***, че ЦВ. СП. П. ЕГН ********** постоянен адрес гр.*** не дължи на взискателя „ОББ“ АД в качеството му на кредитор по договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.08.2015 г. обезпечен с поръчителството на ЦВ.

СП. П. сумата от 2 942,63 лв. главница, 143,84 лв. договорна лихва за периода 26.06.2011 г. до 8.03.2012 г. 84,89 лв. наказателна лихва за периода 26.09.2011 г. до 8.03.2012 г. ведно със законната лихва, начиная от 9.03.2012 г. до окончателното изплащане на вземането по извлечение от счетоводните книги към 8.03.2011 г. както и сумата 345,60 лв. разноски по делото, от които 63,43 лв. ДТ и 282,17 лв.адвокатско възнаграждение на основание изтекла погасителна давност, започнала да тече от момента на извършване на последното валидно изпълнително действие по ИД №309/12 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч, налагане на възбрана с постановление на ДСИ от 1

29.05.2013 г. върху ½ от недвижимия имот и изтекла на 29.05.2018 г. за главницата и на 29.05.2016 г. за лихвите, осъдена е ОББ-София да заплати на адвокат И.М. от ВтАК сумата в размер на 452 лв. представляващ адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2 във вр. С ал.1 т.2 във вр.

С чл.36 ал.2 от ЗА и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковете. С определение №260286/3.08.21 г. постановено по гр.д.№2141/20 .

ЛРС е изменил на основание чл.248 ал.1 пред.1 от ГПК по молба с вх.

№26001/6.07.21 г. от адв.Мъзлев само в диспозитива на решение №260118/21.06.21 г. постановено по гр.д.№2141/20 г. на РС-Ловеч в частта за разноските, като е осъдена ОББ-АД-София да заплати на ЦВ. СП. П. сумата от 265,29 лв. разноски по делото-ДТ.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№262972/2.07.21 г./п.кл.1.07.21 г./ о т „„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК **********, представлявано от Т.М. -изпълнителен директор и С.А. Г. -изпълнителен директор, чрез пълномощника им ЕЛ. Г. - юрисконсулт в Дирекция "Събиране на проблемни вземания'",съдебен адрес за призоваване: гр. *** като счита постановеното решение за допустимо, но неоснователно и неправилно.

На първо място, счита, че ЛРС не се е съобразил със задължителната практика по т.д. № 1325/2018г. по описа на ВКС - търговска колегия, според което плащанията на дълга прекъсват безспорно давността, а с плащания по вземането му, взискателят ОББ АД няма интерес да предприема други изпълнителни действия за реализирането на вземането си, като с това ще влошава все повече своето състояние като кредитор с неизплатени вземания, така и състоянието на длъжниците, като платените разноски за авансови такси, ще се начислят към задължението им. Твърди, че по цитираното т.д. № 1325/2018г. върховните съдии в Определение №731/13.12.2018г. разсъждават, че „Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС съгласно чл.116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение .., като в т.10 от Тълкувателното решение са изброени примерно действия по принудителното изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка 2 на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Твърди, че съобразно задължителните разяснения в Тълкувателното решение, в изпълнителния процес давността е прекъсвана многократно - с постъпването на всяко плащане в изпълнение на наложения запор. Счита, че по своята същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя. Твърди, че постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. Счита, че в този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес но този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Сочи, че в съдебната практика е прието, че дори доброволните плащания прекъсват давността, напр. в решение от 19.11.2018 г,, постановено по ч.гр. дело № 13571/18 г. СГС, VI-4 състав. Изтъква, че на следващо място, ако не бъдат уважени възраженията му, моли да бъде разгледал и въпросът от кога се счита, че започва да тече погасителна давност по отношение на задължението. Сочи, че още с подаване отговора на исковата молба, са оспорили твърденията, направени от ищеца за изтекла погасителна давност.

Изтъква, че давността категорично не е текла в периода преди 26.06.2015г., като дотогава се е прилагало Постановление №3/18.11.1980г. на пленума на ВС, което е отменено едва с TP 2/26.06.2015г. по тълк.дело 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Самият ВКС, IV гражд. отделение, по гражд. дело № 2382/2017г. дава отговор на въпроса: „от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС?": „Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни, ... като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им и затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ... " и „С оглед на горното извършената т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото в т.10 на TP 3

№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. "

Прави извод, че погасителна давност тече едва след 26.06.2015г., а не от момента на налагане на последното изпълнително действие, предхождащо този момент. До този момент тя не е изтекла.

Сочи, че в периода, в който е било валидно Постановление №3/18.11.1980г. на пленума на ВС, взискателят ОББ АД се е съобразявала с него, като е разчитал, че погасителна давност по отношение на вземането му не тече, а на още по-голямо основание - по изпълнителното дело постъпват периодични плащания в следствие запор върху получаваната от длъжника пенсия -факт, който и жалбоподателят признава.

Изтъква, че ищецът Ц.П. твърди и че срещу нея не са налагани изпълнителни действия, прекъсващи давността и перемирането на изпълнителното дело след 14.05.2013 г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение, от което са правени ежемесечни удръжки.

Последният превод е от дата 08.05.2019г.

Счита, че в случая взискателят не е бездействал, а е разчитал на периодичните постъпващи плащания, макар и в малък размер, от удръжки от получаваното трудово възнаграждение на длъжника Ц.П.. Сочи, че по преценка на взискателя е въпросът кога и какви изпълнителни действия ще поиска, както и не са искали действия, които да начисляват допълнителни авансови такси, които ще бъдат в тежест на длъжника.

Според него е неправилен и направения извод, че молбата на ищцата, приложена към изп.дело 309/2012г. на стр. 173 по описа на ДСИ към PC Ловеч, и с вх.номер 1521/09.05.2016г., не представлява конклудентно признаване на дълг от ищеца Ц.П., тъй като тя се е позовала пред ДСИ орган, изпълняващ публични функции, на направени удръжки от трудовото й възнаграждение, но не е предприела действия, с които да се противопостави, въпреки знанието си. Счита за неправилен и извода на ЛРС, че присъединяването на кредитора НАП на дата 19.11.2015г., е действие, което е направено, след като изп.дело е перемирано по право, тъй като в този период продължават плащанията от удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца.

4

Сочи, че дори да бъде прието, че делото вече е било перемирано по право, следва да се вземе предвид и разсъжденията на ВКС, отразени в гр.дело 1747/2020г., че: „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дищиплинарно нарушение на съдебния изпълнител,... "

Ето защо счита, че ако изпълнителното дело е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то съдебният изпълнител е бил длъжен да прогласи настъпилата перемпция и да образува ново изпълнително дело, за да не бъдат изправени пред ситуацията взискателят ОББ АД да търпи вреди от бездействието на съдебния изпълнител.

Счита също така, че ако ищецът е считал изпълнителното дело, е имал възможност да направи искане пред ДСИ при Районен съд Ловеч да прогласи настъпилата перемпция и да прекрати изпълнителното дело.

Твърди, че Обединена Българска банка АД, в качеството на ответник, не е получила възможността да вземе отношение във връзка с писменото становище на ищеца, депозирано от адв. М. с вх.№261295/09.03.2021г. На основание чл. 9 от ГПК, прогласяващ равенство на страните и чл. 8 от ГПК за състезателно начало, счита, че съдът следва да даде равни възможности на страните да упражняват правата си и ето защо, щом ищецът изразява писмено становище, въпреки, че не се явява в откритото по делото заседание, такава възможност следва да бъде дадена и на ответника ОББ АД, за да представи писмено становище, след като се запознае с това на другата страна по делото.

На следващо място твърди,че съдът не е разгледал и искането на ОББ АД, направено още с отговора на исковата молба, длъжникът да представи 5 банкова сметка за евентуално доброволно заплащане на присъдените разноски в нейна полза по аналогия на закона, и визираната хипотеза в чл.

127, ал. 7 от ГПК, като дори искането му да не е основателно, това не изключва задължението на съда да го разгледа и остави без уважение.

На основание гореизложеното, моли съда да отмени като неправилно и необосновано решение №260118/21.06.2021 г. постановено по гр.дело 2141/2020г. по описа на Районен съд Ловеч, като вместо него постанови ново, с което да отхвърли установителния иск на ищеца ЦВ. СП. П..

Моли в случай, че уважи подадения иск, да укаже на ищцата, респ. адвоката, да посочи своя актуална банкова сметка, за доброволно плащане от ОББ АД на евентуални присъдени разноски, по аналогия на закона, и визираната хипотеза в чл. 127, ал. 7 от ГПК.

Моли да му присъди направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

Моли, в случай, че представител на ОББ АД, не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа в негово отсъствие.