Решение № 2185 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2185 гр. София, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20221100105782 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищците С. И. Д. и К. С. Д. поддържат в исковата молба и в уточнителна молба с вх. № 42851/06.07.2022г. твърдението, че ответниците М. Ш. и Д. Ш. са формално легитимирани, в качеството на кредитори на ищците за парично вземане. Това качество било обективирано от изпълнителен лист от 06.03.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 10434/2014г. по описа на СРС, 35 с-в, който бил издаден в полза на „Централна кооперативна банка“ АД В резултат от осъщественото частно правоприемство, основавайки се на Постановление от 16.09.2016г., издадено по изп. дело № 20169260400027 по описа на ЧСИ В. Ц., двамата ответници се легитимирали в качеството на кредитори в хипотезата на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, понеже погасили част от общия солидарен дълг на „Ин Прес БГ“ АД и солидарно задължените С. И. Д. и К. С. Д. към кредитора „Централна кооперативна банка“ АД. В резултат от това, ответниците придобили правото да си суброгират в правата на удовлетворения кредитор срещу двамата ищци - за сумата от 35 126 лева, която се равнявала на 2/3 части от общия размер на погасения дълг. Суброгацията породила своите 1 правни последици на 16.09.2016г., а по- късно и с цел осигуряване на практическа възможност за принудителното събиране на паричното притезание - изпълнителното дело на ответниците срещу ищците било прехвърлено на друг съдебен изпълнител и образувано под нов номер като изпълнително дело № 20228990400535 по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899 при КЧСИ. С Постановление от 29.03.2022 г. на ЧСИ И.Ц., рег. № 899, посоченото по- горе новообразувано изпълнително дело № 20228990400535 било прекратено, поради възприетия от съдебния изпълнител извод за настъпила перемпция. По- късно, по молба на същите взискатели т.е. на ответниците в настоящия процес М. Ш. и Д. Ш. - било образувано ново изпълнително дело № 20228990400674 по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899 при КЧСИ, а изпълнителните действия отново били насочени срещу двамата ищци, макар според техните твърдения, вземането вече да било погасено и по давност, поради това, че спрямо ищците фактически не били извършвани никакви изпълнителни действия - в периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2021г. В ход на предприетите изпълнителни действия, на 13.04.2022г. съдебният изпълнител изпратил до всеки от ищците (в качеството му на длъжник по изпълнението) нова покана за доброволно изпълнение, насочвайки изпълнението върху посочен в поканата недвижим имот и насрочвайки опис на имота за 04.05.2022 г. При изложените фактически твърдения, ищците мотивират правния си интерес да оспорват чрез иск правото на принудително изпълнение на посочените вземания, като претендират да бъде признато за установено несъществуване правото на принудително изпълнение, за парични задължения в общ размер на 35126 лева, представляващи част от вземанията, посочени в Постановление от 16.09.2016г., издадено по изп. дело № 20169260400027 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 926 при КЧСИ, поради погасяване по давност в периода от 16.09.2016г. до предявяване на иска 03.06.2022г. С оглед очаквания положителен за тях изход от процеса ищците претендират да бъдат осъдени ответниците да им заплатят направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от двамата ответници М. Д. Ш. и Д. А.

Ш.. В становището си пред съда, двамата ответници поддържат тезата, че предявените искове са допустими, но оспорват същите като неоснователни.

Сочат, че процесното вземане подлежи на принудително изпълнение, доколкото не е било погасено по давност, при посочените в исковата молба 2 обстоателтва, а за да подкрепят тезата си, ответниците излагат следната фактическа обстановка: Посочват на първо място, че те имат качеството на взискатели по изпълнително дело № 27/2016 съгласно описа на ЧСИ В. Ц., с peг. № 926, което по- късно било преобразувано в изпълнително дело № 535/2022 по описа на ЧСИ И.Ц., peг. № 899 и още по- късно било преобразувано в изпълнително дело № 674/2022г. по описа на ЧСИ И.Ц., но не оспорват тезата а ищците, че трите изпълнителни дела са образувани за принудително реализиране на едно и също притезание. В същите изпълнителни производства участвала и Националната агенция за приходите, в качеството на присъединен взискател. Качеството на длъжници по изпълнението в същото изпълнително производство имали ищците в настоящия процес К. С. Д. и С. И. Д., както и третите за настоящия процес лица „ИН ПРЕС БГ“ АД /в несъстоятелност/, „Т.“ ЕООД. Изпълнителните дела били образувани въз основа на различни изпълнителни основания: изпълнителен лист от 06.03.2014г. по ч.гр.д. № 10434/2014г. по описа на 38 св при СРС, изпълнителен лист от 27.03.2019г. издаден от Врачански окръжен съд, изпълнителен лист от 06.07.2020г. на Врачански окръжен съд и изпълнителен лист от 13.05.2022г. издаден от Врачански окръжен съд.

Ответниците не спорят, че били конституирани в процесуалното качество на взискатели по изп. д. № 27/2016 на ЧСИ В. Ц., въз основа правните последици на Постановление от 16.09.2016г. издаденото на основание чл. 429 ГПК.

След конституирането на ответниците в качеството на взискатели в споменатото изпълнително дело № 27/2016г. по описа на ЧСИ В. Ц. – изпълнителното производство било преместено на основание чл. 427, ал. 1, т.

1 ГПК и насочено при ЧСИ И.Ц., с peг. № 899 и район на действие Врачански окръжен съд. Причината за това било насочването на принудително изпълнение върху недвижими имоти на длъжника „ИН ПРЕС БГ“ АД /в несъстоятелност/, след успешно проведено исково производство по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. При ЧСИ И.Ц. било образувала изп. д. № 535/2022 г., което е било прекратено с постановление от 29.03.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Възприетият от съдебния изпълнител извод за перемиране на вземането, според ответниците обаче бил напълно необоснован - тъй като се твърди, че неизвършването на изпълнителни действия по изп.д. № 27/2016 на ЧСИ В. Ц. не било резултат от пасивност и бездействие на взискателите, а на факта, че в периода от м. 10.2016 до м.

3

07.2019г. между взискателите и длъжниците били водени няколко съдебни производства, включително и друго производство, имащо за предмет иск за отричане съществуване на процесните вземания.

В релевираната пред съда своя процесуална теза, ответниците в настоящия процес М. Ш. и Д. Ш. сочат, че на практика, съществуването на процесното тяхно вземане и било оспорено и едва в резултат от правните последици на влязлото в сила на 08.03.2018г. Решение № 917 от 17.04.2018г., постановено по гр.д. № 3248/2017г. съгласно описа на Софийски апелативен съд те били безспорно легитимирани в качеството на кредитори на ищците К.

Д. и С. Д.. В тази връзка са релевирани съображения, че по отношение на процесното оспорено вземане бил воден един продължителен съдебен процес, обхващащ периода от 13.10.2016 г. до 08.03.2019г., когато с влязъл в сила съдебен акт за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, било приключило съдебното производство по т.д. № 111/2016г. по описа на Врачански окръжен съд.

Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането, ответниците генерално отричат тезата на ищците за изтекъл срок на погасителна давност, приемайки, че погасителната давност не е текла в посочения по- горе период от време, докато е траел съдебният процес и следователно – вземането не било погасено по давност. Допълнителен аргумент на ищците в тази насока, според твърденията им бил фактът, че било допуснато обезпечение на споменатия по- горе иск, което осъществявало пречка за извършване на изпълнителни действия. Посредством обезпечителна заповед от 05.12.2016г. по т.д. № 111/2016г. на ОС- Враца била определена обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Обезпечителната мярка била отменена значително по- късно, след приключване на съдебния процес и с Определение № 260135/02.11.2020г. по т.д. № 111/2016г. на Врачански окръжен съд.

В тази връзка са изложени съображения, че погасителната давност е започнала да тече на 16.09.2016г., на която дата ответниците са били конституирани като взискатели по изп.д. № 27/2016 на ЧСИ В. Ц., но на 13.10.2016г. срокът на изтичане на погасителната давност е бил спрян, в хипотезата на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД - с подаване на искова молба, въз основа на която е образувано т.д. № 111/2016 на Врачански окръжен съд. Понеже 4 споменатото дело приключило с Определение № 100/08.03.2019 г. по т.д. № 2397/2018г. на ВКС, I т.о., ответниците твърдят, че в периода от 13.10.2016 г. до 08.03.2019г. не е текла погасителна давност. В посочените по- горе период съдебният изпълнител не е извършвал действия по принудително изпълнение единствено поради правните последици на издадената обезпечителна заповед.

По изложените съображения, двамата ответници молят за отхвърляне на предявените искове и претендират за осъждане на ищците, да им заплатят направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като писмени доказателства документи, съдържащи се в приобщения към делото препис от изпълнително дело № 20228990400535 по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899 при КЧСИ и район на действие Врачански окръжен съд, мотивират следните фактически изводи:

Изпълнителното производство по това дело е продължение на образуваното първоначално като изпълнително дело № 27/2016 на по описа на ЧСИ В. Ц., въз основа на изпълнителен лист от 06.03.2014г., издаден на „Централна кооперативна банка“ АД срещу длъжниците К. Д., С. Д. и „ИН ПРЕС БГ“ АД.

След извършената публична продан на недвижим имот, собствен на длъжниците по изпълнението М. Д. Ш. и Д. А.

Ш., съдебния изпълнител е издал Постановление за възлагане от 05.07.2016г.

/стр. 275 от настоящото дело/ и след това, по молба на споменатите длъжници /стр. 282 от настоящото дело/ е издал Постановление от 16.09.2016г. /стр. 282 от настоящото дело/, с което е конституирал длъжниците по изпълнението М.

Д. Ш. и Д. А. Ш., на основание чл. 429, ал.1 от ГПК в качеството на взискатели в същото изпълнително производство, за притезание за плащане на сумата от 49841, 10 лева.

С молба от 18.02.2022г. /стр. 303 от настоящото дело/, адресирана до ЧСИ И.Ц. и до ЧСИ В. Ц. - взискателите М. Д. Ш. и Д. А. Ш. са поискали прехвърляне на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 427 от ГПК.

С Решение № 55/09.05.2017г. по т.д. № 111/2016г. на Врачански окръжен съд /стр. 46- 49 от настоящото дело/, отменено с Решение № 917/17.04.2018г. постановено по гр.д. № 3248/2017г. по описа на Софийски апелативен съд 5

/стр.50-52 от настоящото дело/ и с Определение № 100/08.03.2019г. постановено по гр.д. № 2397/2018г. на ВКС на РБ /стр. 53 и 54 от настоящото дело/, съдът е бил сезиран да се произнесе относно съществуването на правото на суброгация на М. Д. Ш. и Д. А. Ш. в правата на първоначалния кредитор „Централна кооперативна банка“ АД по изп. дело № 20169260400027 по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. № 926 при КЧСИ. Искът е предявен от К. С. Д. и С. И. Д., по чието искане е било допуснато обезпечение, чрез обезпечителна заповед от 05.12.2016г. /на стр. 55 от настоящото дело/е било постановено спиране на изпълнението по изп. дело № 20169260400027 по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. № 926 при КЧСИ. Предявеният отрицателен установителен иск е бил отхвърлен.

Не се установяват данни за представяне на обезпечителната заповед пред частния съдебен изпълнител, тъй като липсват данни за прилагането на обезпечителната заповед в изпълнителното дело- препис от което е приобщен към преписката по настоящото дело.