Определение № 364 от 31.05.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. Ловеч, 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500250 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: ****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Е.К., срещу Разпореждане № 928/10.04.2024 г.. на Районен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. №557 по описа на съда за 2024 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците Н. К. Б. и Г. Д. Г. Позовава се на действието на чл.12т.3 от ОУ към договора, съгласно който при просрочие на две или повече вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление. Изтъква, че в конкретния случай на посоченият от длъжника адрес е изпратено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, но то е непотърсено, тъй като той не е открит на адреса. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си да уведоми кредитора за промяна на адреса и заявителя не може да носи отговорност за непотърсените книжа. Счита, че съдебният акт е неправилен, тъй като в заповедното производство съдът не разполага с правомощия да се произнася по въпроса за възникване на предсрочната изискуемост на вземането. Позовава се на практика на ВКС в производствата по чл.422 от ГПК, че при настъпил краен падеж съдът е длъжен да присъди падежиралите вноски, като твърди, че в казуса съгласно анекс №1 към ДПК погасителният план изтича на 1.05.24 г. и е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника.

В този смисъл моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да бъде 1 разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за цялата претендирана сума. Претендира и заплащане на 15 лв. заплатена ДТ и 50 лв.юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 15.04.2024 г., а жалбата е подадена на 22.04.2024 г. против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.

№ 557/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е претендирал, че Н. К. Б. и Г. Д. И. от **** дължат солидарно заплащане на общо сумата 4287,69 лв, от които неплатена главница в размер на 1628,88 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 567,77 лв. дължимо за периода 1.12.2022 г. до 5.12.2023 г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет закупена и използвана услуга Фаст в размер на 516,37 лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 524,98 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, начислени на 16.07.2022 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лв. начислени на 07.03.2023 г., 382,98 лв. лихва за забава от 2.07.2022 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 5.12.2023 г./датата на предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 136,71 лв. дължима до 5.12.2023 г. датата на предсрочна изискуемост до 27.03.34 г. датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането на длъжника по договор за потребителски кредит №4000778****/31.01.2022 г. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, по силата на който Н. Б. и съдлъжника Г. И. са се задължили да погасят задължението за срок от 24 месеца с месечни вноски в размер на 180,98 лв. и падеж всяко 1 число на месеца, посочени в т.VІ от Договора. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 567,77 лв. за периода от 1.12.2022 г. до 5.12.2023 г. Твърди се, че длъжниците не са изпълнили задължението по договора, като са платени само 6 погасителни вноска и са изпаднали в забава съгласно погасителния план. Начислена му е и мораторна лихва в размер на 382,98 лв. за периода на изпадане в забава от 2.07.2022 г. до 5.12.2023 г. Излага, че страните са сключили споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, към договора за потребителски кредит №4000778****/31.01.2022 г, като става изискуемо с подписването му. Сочи, че страните са се договорили, това възнаграждение да се разсрочи във времето, като се погасява от клиента в рамките на погасителния план и в случая то е в размер на 516,37 лв.. за услугата Фаст и 524,98 лв. за услугата Флекси. Претендира и 2 заплащане на начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в остатъчен размер на 500 лв. Излага, че след като длъжниците не са изпълнили задължението си по договора, не са внесли всички вноски, то са изпаднали в забава и кредитът след като срокът на погасителния план е изтекъл на 1.05.2024 г. заявителят претендира неплатените и падежирали вноски по договора.

След като се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост, заявителят твърди, че клиентите дължат следните суми: остатъчна непогасена главница в размер на 1628,88 лв, непогасено договорно възнаграждение в размер на 567,77 лв. дължимо за периода 1.12.2022 г. до 5.12.2023 г. неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст516,37 лв, 524,98 лв, неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв, начислени на 16.07.2022 г./изпадане в забава по-голяма от 14 дни/, непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит-500 лв начислени на 7.03.2023 г. лихва за забава в размер на 136,71 лв, от 5.12.2023 г. дата на изпадане на длъжника в забава до 27.03.2024 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените съдебно деловодни разноски в размер на сумата 85,75 лв. ДТ и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени освен пълномощно и документ за внесени ДТ, договор за кредит с неговите приложения и ОУ.

С разпореждане № 809/28.03.2024 г. РС-Ловеч е оставил без движение подаденото заявление с вх.№3510/28.03.2024 г. и е указал на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението, като наведе твърдения относно размера на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от претендираните вземания, как е изчислена лихвата за забава, като се посочи поотделно размера й върху претендираната главница и върху възнаграждението за допълнителни услуги, извършвани ли са плащания от длъжниците, в какъв размер и по кои вземания, както и кога и по какъв начина са уведомени длъжниците за твърдяната предсрочна изискуемост. Това разпореждане е връчено на заявителя на 1.04.2024 г.

Подадена е уточнителна молба с вх.№3791/4.04..2024 г. с която заявителят уточнява, че длъжникът е направил 6 пълни и една непълна погасителни вноски, уточнени в табличен вид 6 по 180,98 лв. и една от 8,61 лв., отпуснатата главница по кредита е в размер на 2000 лв, като от нея са заплатени 371,12 лв. и остават 1628,88 лв, договорно възнаграждение в размер на 567,77 лв, което е начислено само върху главницата без предоставените допълнителни услуги, посочена е цената на двете допълнителни услуги общо 1400 лв, от които 700 лв. за услугата Фаст и 700 лв. за Флекси, като приема за платени 183,63 лв. по услугата Фаст и 175,02 лв. по услугата Флекси и съответно дължими остават 5,16,37 лв. по първата услуга и 524,98 лв. по втората услуга., като уточнява, че не се дължи договорно възнаграждение върху тези допълнителни услуги и те са по желание на клиента. Сочи, че периодът, за която се претендират двете услуги е от падежа на първата вноска 1.12.22 г. до датата на предсрочна изискуемост 5.12.2023 г.. Уточнява, че на основание чл.17т.4 от ОУ към договора дължими са и 30 лв. такси по тарифа и на основание чл.11 от тарифата са 3 дължими и още 500 лв. Конкретизира, че обезщетението за законна лихва е както следва: върху вземането 68,77 лв, върху договорно възнаграждение 23,97 лв, върху услугата Фаст 21,80 лв, върху услугата Флекси 22,16 и законна лихва от датата на входиране на заявлението до изпащането й, както и лихва в размер на 382,98 лв, както следва лихва върху вземането 192,66 лв, лихва върху договорно възнаграждение 67,15 лв, лихва върху услугата Фаст 61,07 лв и лихва върху услугата Флекси 62,09 лв.

С разпореждане №928/10.04.24 г. постановено по ч.гр.д.№557/24 г. РС-Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Н. К. Б. с ЕГН ********** с настоящ адрес **** и Г.

Д. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес **** при условията на солидарна отговорност и е указал на основание чл.415 ал.3 вр.ал.1 т.3 от ГПК на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.

В мотивите си районният съд е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като тя не е обявена на длъжниците.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая, след като длъжниците имат качеството на потребители, съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за потребителя.

Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от ЗЗП, според която норма неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Настоящата инстанция споделя доводите на заповедния съд, че уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост не е доведено до знанието на длъжниците. От представените писмени доказателства се установява, че на длъжника Н. К. Б. няма данни да изпратено респ. да е получено уведомление, а на Г. Д. И. е изпратено уведомление на несъществуващ адрес, тъй като, видно от писмото с обр.разписка, то е изпратено в ****, а неговият настоящ и постоянен адрес е в ****. Следователно и предвид постановките на т.18 от ТР №4/14 по т.д.№4/13 г. на ОСГТК не може да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, след като тя не е доведена до знанието на длъжниците преди подаване на заявлението пред съда.

В случая настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане като резултат е правилно и по други съображения. Съставът на съда приема, че въпреки дадените в разпореждане №928/10.04.2024 г. указания, то заявлението е останало нередовно. От тази молба не става ясно как е начислен размера на ГПР-48,82%, тъй като липсват данни дали при определянето му взет ли е предвид размера на възнаграждението за допълнителни 4 услуги и по този начин съдът не би могъл да прецени дали е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, имайки предвид, че предоставената реално сума на длъжника е 2000 лв, а общо задължението по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза на 4343,45 лв.