Решение № 160 от 14.06.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Монтана, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20231600100216 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ във вр. с чл.386 КЗ за сумата 25 000 лв. ,частичен иск от 266 151,99 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 26.06.23г./датата на предявяване на исковата молба/ и обезщетение за забавено плащане в размер на 20098 лв. за периода 01.07.22г. до 25.03.23 г.

Ищецът твърди , че на 08.07.2021 г. е сключил договор с ответника за застраховка на имущество „Административни и търговски обекти” с адрес на застрахованото имущество: гр.*. кв.*. двора на бившето *, представляващо „*". Съ с т а в е н а е застрахователна полица № */08.07.2021 г, като размерът на застрахователната сума е 300 000 лв. /триста хиляди/ лева. а покритите рискове съгласно класификацията на ответника са: 01, 01-1,02, 02-1, 03, 04, 05 и 08,като при слюбване на договора заплатил и застрахователната премия в размер на 214.20 лв. На основание чл.325А от КЗ е съставена и подписана и Декларация- въпросник, в която е описана сградата, съгласно изискванията на застрахователя. В 16:45 часа на 10.05.2022 г. в *е избухнал пожар вследствие на късо съединение, за който са сигнализирали съседи и който е потушен от органите на противопожарна зашита. При пожарът е повредена и частично унищожена застрахованата сграда със степен на унищожаване около 70 %. За настъпилото застрахователно събитие своевременно е уведомил застрахователя на 11.05.2022 г и на 13.05.22 г. представител на същия е съставил Протокол за оглед на щета № * ,в който са описани причинените щети. На 27.05.2022 г получил уведомление от ответника, че следва да представи допълнително документи във връзка с предявената претенция за изплащане на обезщетение,като същите били представени в указания срок . На 16.11.2022 г. получил по банков път от застрахователното дружество застрахователно обезщетение в размер на 33 840,01 лв.,а на 23.02.2023г. получил 5 000 лв. съгласно полицата за почистване и извозване на отпадъците от пожара. Ищецът твърди,че така определения размер не съответства на действително претърпените вреди предвид обстоятелството,че за възстановяването на сградата е получил две оферти за над 390 000 лв., освен това не е станало ясно как ответникът е определил 1 същите. Въпреки опитите си да получи обезщетение в реален размер, ответното дружество е приело,че така изплатените суми покриват изцяло претърпените загуби и е отказано изплащане на допълнително обезщетение.Предвид гореизложеното моли съда да уважи 1 исковата претенция,като му бъдат присъдени и направените в производството разноски.

Ответникът ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК: *чрез своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Административни и търговски обекти" по отношение на процесния недвижим имот,но оспорва исковата претенция по основание и размер. На първо място се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция ,като се твърди,че настъпилото събитие не представлява покрит застрахователен риск по полицата за застраховка „Административни и търговски обекти”, и ЗД „Б.И.“ АД не следва да заплати претендираното застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от ищеца на поети по застрахователния договор задължения за правилното експлоатиране на застрахованото имущество и предприемане на необходимите мерки за намаляване или ограничаване на вредите, липса на покрит риск - причиняване на пожара от късо съединение, и завишаване на размера на претендираното обезщетение, който не отговаря на действителната стойност на твърдените вреди.В тази насока са изложени подробни съображения. На второ място ответникът твърди наличие на съпричиняване собственикът на увреденото имущество е допринесъл в значителна степен за възникването на пожара, тъй като пожарът е възникнал от късо съединение и от собственика не е била спазена Наредба № 1з - 1971 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Поддържа,че ел. инсталация на обекта е била стара и не е била добре изолирана и обезопасена, което е довело до късо съединение и възникването на пожара. От представеното удостоверение от РСПБЗН - *се установява,че няма данни за извършвана дейност в застрахования обект, както и не са извършвани проверки от РСПБЗН - *за пожарна безопасност и по този начин с поведението си ищецът е създал предпоставки за възникването на пожара и настъпилите от него вреди. На трето място ответникът оспорва и размера на предявения иск,като твърди,че с изплатеното обезщетение е изпълнил изцяло застрахователния договор.Твърди, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и материали, които не са били увредени от пожара,освен това има останали запазени части и остатъчната стойност е в размер на 9 117 лева според оценката застрахователния експерт на ЗД „Б.И.“ АД.С отговора са представени писмени доказателства и е направено искане за допускане на свидетел в режим на призоваване - С. Ц., на адрес: гр. *, ул. „*“ № *.

Доказателствата по делото са писмени и гласни,като за изясняване на същото от фактическа страна са назначени и извършени съдебно-техническа и пожаротехническа експертиза.

Съдът,като обсъди по делото доказателства във връзка със становището на страните,приема следното:

На 08.07.2021 г. е сключ ен договор между страните за застраховка на имущество „Административни и търговски обекти” с адрес на застрахованото имущество: гр.*. кв.*. двора на бившето *, представляващо „*". Съставена е застрахователна полица № */08.07.2021 г, като размерът на застрахователната сума е 300 000 лв. /триста хиляди/ лева. а покритите рискове съгласно класификацията на ответника са: 01, 01-1,02, 02-1, 03, 04, 05 и 08,като при слюбване на договора заплатил и застрахователната премия в размер на 214.20 лв. На основание чл.325А от КЗ е съставена и подписана и Декларация- въпросник, в която е описана сградата, съгласно изискванията на застрахователя. В 16:45 часа на 10.05.2022 г. в *е избухнал пожар вследствие на късо съединение, за който са сигнализирали съседи и 2 който е потушен от органите на противопожарна зашита. При пожарът е повредена и частично унищожена застрахованата сграда със степен на унищожаване около 70 %. За настъпилото застрахователно събитие своевременно е уведомил застрахователя на 11.05.2022 г и на 13.05.22 г. представител на същия е съставил Протокол за оглед на щета № *,в който са описани причинените щети. На 27.05.2022 г получил уведомление от ответника, че следва да представи допълнително документи във връзка с предявената претенция за изплащане на обезщетение,като същите били представени в указания срок . На 16.11.2022 г получил по банков път от застрахователното дружество застрахователно обезщетение в размер на 33 840,01 лв.,а на 23.02.2023г. получил 5 000 лв. съгласно полицата за почистване и извозване на отпадъците от пожара.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена и не се оспорва между страните.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже: 1)възникване на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, по което застрахователи са ответниците; 2). настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователите носят риска; 3) причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4) размер на вредите.

В настоящата хипотеза предвид изложената фактическа обстановка първото основание за възникване на отговорността на застрахователя е безспорно налице.

По отношение на останалите основания от ответника са направени няколко основни възражения,които съдът намира за неоснователни по следните съображения:

На първо място ответникът твърди,че в настъпилото събитие не представлява покрит застрахователен риск,тъй като ищецът не е спазил Наредба № 1з-1971г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност по пожар,а именно ел.инсталация била страна,не е била изолирана и обезопасена,освен това в близост до сградата са се намирали чували с тор,които също са могли да станат причина за пожара.

Това твърдение на ответника се опровергава изцяло от извършената пожаротехническа експертиза.В своето заключение вещото лице е категорично,че пожарът е възникнал в складовота помещение, където се намират кошарите за малки прасенца и главното ел. табло на сградата, в зоната около металната, кръгла колона, разположена в средата на помещението,като най- вероятна причина за пожара е възникнал авариен режим ( електрическо късо съединение) в електрическата инсталация на обекта./ за да отговори на този въпрос,вещото лице е ползвало комплексната пожаротехническа и електротехническа експертиза на ГД “РСПБЗН“, град *с p e r. №198300-5298/29.07.2022г./ Вещото лице е категорично също така,че от направения анализ на изискванията на Наредба 1з-1971 за строително технически правила и норми за усигуряване на безопасност при пожар няма нарушения на същата,както и че ел. инсталацията в обекта съответства на изискванията на Наредба 1з1971 за строително технически правила и норми за усигуряване на безопасност при пожар.От заключението на експерта се установява също така,че предвид установяване на огнището на пожар е отпаднала вероятността пожарът да е възникнал поради външна намеса ,а въпросните пожари с тор са се запалили впоследствие.Съдът кредитира изцяло експертното заключение като дадено обективно и компетентно, освен това същото кореспондира и с останалите писмени доказателства.

На второ място ответникът въвежда като основание за липса на застрахователен риск попълнената от ищеца декларация при сключване на договора за застраховане,в който последният е заявил,че обектът е постоянно обитаван,има СОТ ,но в деня на възникване на пожара не е имало хора или сключен договор за СОТ.

3

Това твърдение също е неоснователно .

Действително, в декларацията е посочено изрично,че обектът се обитава постоянно,има СОТ. Ищецът не е представил доказателства,които да установяват тези факти.Съдът намира,че неизпълнението на това договорно условие не може да обуслови неплащане на застрахователното обезщетение,като съображенията за това са следните:

Съгласно постоянната практика на ВКС – решение № 102 от 02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 207 от 13.01.2017г. по т.д. № 3394/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 124 от 04.08.2015г. по т.д. № 440/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 77 от 16.07.2015г. по т.д. № № 1048/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 185 от 05.03.2014г. по т.д. 350/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 211 от 06.12.2012г. по т.д. № 1029/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя.

Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер - такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Прието е, че прилагането на чл.408,ал.1,т.3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, както и че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а следва да се докаже в процеса от застрахователя.В случая това не е направено, поради което и съдът не възприема възражението на процесуалния представител на ответника в тази насока.Следва да се има предвид също така,че очевидно самият застраховател е приел,че е налице застрахователно събитие,като е изплатил част от претендираното обезщетение.