Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2100 от 30.09.2019, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 955/2019
Вид
Определение № 2100
Подписан
30.09.2019
В сила
07.10.2019
Състав
НЕЙКО НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 234, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 291 · Наказателен кодекс

П Р О Т О К О

Л

Година: 2019 Град

К.

Районен съд-К. пети граждански състав

На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕЙКО НЕЙКОВ

СЕКРЕТАР: Детелина Д.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Нейков гражданско дело № 955 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 09,45 часа, се явиха:

ИЩЕЦ: Л.М.Б. като законен представител на Т.М. Б. – нередовно призована, не се явява, за нея се явява се адв. М., АК-С., преупълномощен от адв. К., редовно упълномощен от по-рано.

ОТВЕТНИК:

З. „О.“ АД - нередовно призовани, за тях се явява адв. М. Д., АК-С., представя пълномощно.

ВЕЩО

ЛИЦЕ -

Т.Т.С., редовно призован, явява се лично.

ВЕЩО ЛИЦЕ - Х.Г.Х., редовно призован, явява се лично

АДВ.

М.: Да се даде ход на делото, не възразявам за нередовното ни призоваване.

АДВ.Д.:

Да се даде ход на делото, не възразявам за нередовното ни призоваване.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото, предвид което и на осн чл.142, ал.1 от ГПК

ДОКЛАДЧИК: Производството по делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 по съгласие на страните.

С вх. № 9907/24.07.2019 г. е постъпила молба от ответника, с която изразява желание за сключване на спогодба с ищеца.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД

НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДЧИК:

Постъпило е с вх. № 6995/27.05.2019 г. по описа на РС-К. заключение по назначената от съда съдебно - автотехническата експертиза, изготвена от вещо лице Х.Г.Х..

ДОКЛАДЧИК:

Постъпило е с вх. № 6996/27.05.2019 г. по описа на РС-К. заключение по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д.р Т.Т.С..

На осн. чл. 146 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДСТАВЯ

Проекто доклад по делото.

Производството е образувано по искова молба от адв. П.К., САК, пълномощника на Л.М.Б., ЕГН ********** в качеството на майка и законен представител на Т.М. Б., ЕГН ********** с адрес *** против З. „О.“ АД, *** с правно основание чл. 45 ЗЗС и чл. 432 КЗ.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на ПТП били причинени телесни увреждания на детето Т.М. Б., на 9 години. На 23.05.2018 г., около 10:30 ч.. в гр. К., по ул. „*******“ на кръстовището с ул. „*******“ при движение на МПС - т.а. „********“, с рег. № ********, водачът Г.И.Г., ЕГН ********** нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра изпреварване отнел предимството на велосипедиста Т.М. Б. и го блъснал. В резултат на реализираното ПТП били причинени телесни повреди на Т.М. Б..

Твърди, че на виновния водач Г.И.Г., бил съставен АУАН от РУП - гр. К.. Причина за настъпване на процесното ПТП и вредните обществено опасни последици от него било виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Г.И.Г., който поради недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка блъснал правомерно движещия се участник в движението.

Сочи, че за увреждащия т.а. „********“, с рег. № ********, управляван от водача Г.И.Г., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 23.05.2018 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018 г.

Сочи, че пострадалият предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „О.“ АД и представил всички документи, с които разполагал. По случая било заведена преписка, по която застрахователят не се бил произнесъл в законоустановения за това срок.

След инцидента на 23.05.2018 г. пострадалото дете Т.М. Б. било прегледано от екип на ЦСМП - К. и освободено за амбулаторно лечение, след което било прието в УМБАЛ „*******“ АД, с оплаквания от контузия по главата, загуба на съзнание. Извършени му били клинични прегледи, консултация със специалиста -педиатър, направили му лабораторни и образно-диагностични изследвания и било проведено медикаментозно лечение. На 26.05.2018 г. бил изписан от болницата с окончателна диагноза: contusion capitis. Commotio cerebri. На

29.05.2018 г. пострадалият бил прегледан от специалист - съдебен лекар, съгласно Съдебномедицинско удостоверение № 141 / 2018 г. При прегледа му била поставена диагноза сътресение на мозъка, охлузвания на челото, лява предмишница, двете колена и върху проекцията на бодилото на дясна хълбочна кост, като било установено, че описаните травматични увреждания, с изключение на претърпяното мозъчно сътресение, били причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Твърди, че вследствие на уврежданията, Т. за дълъг период от време бил лишен от обичайния си начин на живот и дълго време следвало да спазва предписаният му режим, след инцидента живота му бил напълно променен, за дълъг период от време не можел да играе с връстниците си и да спортува, бил лишен от обичайния си начин на живот. Към настоящия момент пострадалият не бил възстановен от получените телесни увреждания.

Сочи че в резултат на процесното ПТП пострадалото дете претърпяло и имуществени вреди в общ размер на 50.00 лв., които също следвало да му бъдат възстановени.

Разходите били направени за заплащане на такса за преглед и копие от диск.

Моли съда да осъди ответника З. „О.“ АД, да заплати на Л.М.Б., в качество й на майка и законен представител на Т.М. Б. - сумата от 10 000 лв., частичен иск от сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 50 лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатена за преглед и копие от диск. Претендират законна лихва върху сумата, считано от 31.05.2018 г. – датата, на която изтича срока по чл.

429, ал. 3 от КЗ, вр.чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и необосновани. Счита същите за недължими и завишени.

Оспорва вината на водача Г.Г. за причиняване на вредоносния резултат. Твърди, че ПТП-то е настъпило единствено по вина на велосипедиста Т. Б.. И на двамата водачи бил съставен АУАН. Твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Т. Б., предвижвал се с велосипед на място, където не било обозначено и не било разрешено това – върху платното за движение на МПС, когато това не било безопасно и преминаващите МПС не са имали видимост.

Пострадалият не се движил възможно най-близко до дясната граница на платното за движение. Сочи, че велосипедистът предприел маневра завой наляво без да се убеди, че никой не го изпреварва и без да сигнализира за предприемане на маневрата. Посочва практика на Върховния съд– Постановление № 17/63. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, оспорва пряката причинно-следствена връзка между описаните травми и процесното ПТП, както тяхната продължителност и интезитет.

Оспорва исковете по основание и размер. Счита ги за завишени, противоречащи с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Сочи, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението следвало да бъде намалено. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва.

Моли съда да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло.

Съдът намира, че исковата молба и писменият отговор са редовни, представените доказателства са допустими, относими и необходими за решаване на спора.

В тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения.

В тежест на ответника е да докаже твърдяното в отговора на исковата молба.

Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 23.05.2018 г., около 10:30 ч.. в гр. К., по ул. „*******“ на кръстовището с ул. „*******“ при движение на МПС - т.а. „********“, с рег. № ********, водачът Г.И.Г., ЕГН ********** при извършване на маневра е блъснал велосипедиста Т.М. Б..

АДВ. М.: Да се приеме докладът, не възразявам по него.