Определение № 2215 от 16.10.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………… гр.Варна …………2020г.

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа адм. д. № 2104/2020 г. по описа на

АС-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на С.П.И. ***, против мълчалив отказ на Министерски съвет на Република България да се произнесе по молба от 6.08.2020 г. за отмяна на отчуждаване.

В жалбата се сочи, че И. е подала молба до Министерски съвет с искане да бъде отменено отчуждаване на лозе с площ от 2 дка, находящо се в землището на гр. Варна, местност „Араб тапия“, собственост на наследодателя й П. П. Счита, че направеното искане е за издаване на индивидуален административен акт. В срока по чл. 57 от АПК административния орган не е издал искания акт. Правно основание за искането е разпоредбата на §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно нормата МС следва да отмени отчуждаванията, извършени за държавни нужди, когато отчуждените земеделски земи не се използват по предназначение или държавната нужда е отпаднала. С разпореждане № 2007 от 30.12.21962 г. са отчуждени в полза на ГНС Варна 21 дка. лозя, овощни градини в землището на с. Галата, /сега кв. „Галата“ в гр. Варна/ за нуждите на Промкомбинат „Атанас Александров – Герчо“. Имотът на наследодателя на И. попада в отчуждените 21 дка, които са били отредени за пясъчна кариера. След отчуждаване на имота е бил актуван като държавен с акт № 7543/19.03.21965 г., в самия АДС изрично е посочено, че имота е бил собственост на Петър Петров.

Отчуждения имот не е бил използван по предназначение и затова държавната нужда от отчуждаването е отпаднала, но отмяна на отчуждаването не е било постановено до приемането на § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли да се отмени мълчаливия отказ на Министерски съвет на Република България за издаване на индивидуален административен акт, с който да бъде отменено отчуждаването и да се задължи ответника да издаде искания акт.

Ответника, чрез процесуалния си представител сочи, че искането за отмяна на отчуждаването е регистрирано с вх. № 03-1583/5.12.2019 г., а жалбата срещу мълчаливия отказ е депозиран по пощата на 11.09.2020 г., поради което е просрочена. Поддържа, че нормата на §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда МС в едномесечен срок от влизане в сила на закона да отмени отчужденията извършени за държавни нужди.

Към настоящия момент имота сочен от И. не е държавна собственост, а е актуван с акт за частна общинска собственост от 2014 г. Поддържа, че срокът в § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ е преклузивен. Отделно от това излага доводи, че с промяната на ЗДС от 1996 г. е регламентиран нов ред за придобиване и разпореждане с имоти държавна собственост, включително и отмяна на отчуждавания, с промяната в закона обществените отношения вече не се уреждат с § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита, че е налице спор за материално право между Община Варна и заинтересованите лица.

Ответника е събрал необходимата информация и е изготвил становище, изпратено до И., поради което не е налице мълчалив отказ.

Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

На 5.12.2019 г. е депозирана молба от С.И. до Министерски съвет на Република България, с която е направено искане на осн. §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ да се отмени отчуждаването , извършено за държавна нужда на лозе от 2 дка., находящо се в землището на гр. Варна, местност „Араб Тапия“.

Съгласно удостоверение за наследници от 13.08.2019 г. С.И. е наследник на П. И. П.

С разпореждане № 2007/30.12.1962 г. на осн. чл. 101 от

Закона за отчуждаване в полза на ГНС за нуждите на Промкомбинат „Ал.

Александров – Герчо“ за разширение на пясъчна кариера са отчуждени 21 дка лозя и овощни градини, находящи се в местност „Араб тапия“, съгласно списък, в който е включен и Петър Иванов Петров. Към преписката е приложен и доклад до председателя на МС на НРБ от 1962 г., писмо до ГНС, писмо до Министерство на финансите от 22.10.1962 г. С решение на ВГНД от 10.01.1963 г. е постановил Петров да бъде обезщетен със сумата от 280 лв. за отчуждения имот.

Видно от заявление вх. № 30158/1992 г. наследниците на

Петър Петров са направили искане за възстановяване на собствеността върху лозе с площ от 2 дка, в местност „Араб тапия“, парцел 161. С протокол № 560 от 8.10.1998 г. ПК - Варна е отказала да признае право на възстановяване с план за земеразделяне на имот с площ от 2 дка., в местност „Араб Тапия“.

С акт № 6729 за частна общинска собственост на осн. чл.2 ал.1 т2 от ЗОС ПИ № 4169, с площ от 48024.20 кв.м. е актуван като частна общинска собственост. Съгласно акт № 7815 от 2014 г. ПИ с идентификатор ***, с площ от 48 024 кв.м. е актуван като частна общинска собственост.

От приложено по делото удостоверение от Областна администрация на област Варна, че установява, че имот бивша собственост на Петров представляващ лозе първа категория, с площ от 2000 кв.м. е отреден за пясъчна кариера за нуждите на ГНС Варна. Имата е държавна собственост с АДС № 7543/19.03.1965 г.

От писмо изх. № РД-19-0300-220/1/ от 13.12.2019 г. изготвено от областен управител на област Варна се установява, че с АДС № 7543/1965 г. имот лозе с площ от 2000 кв.м. находящ се в м. „Араб Табия“ Аспарухово, с бивш собственик П. П. е актуван като държавна собственост, като в акта е посочено, че отреждането на имота е за Градски промкомбинат за пясъчна кариера. С разпореждане № 2007 от 1962 лв. от ЗС се отчуждава в полза на ГНС за разширяване на пясъчна кариера 21 дка. недвижими имоти, лозя, овощни градини, находящи се в землище на с. Галата.

Имотите са собственост на трети лица, измежду които и П. С.И. е депозирала искане по §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По преписката няма данни отчуждаването да е отменено от МС, поради неизползване на земеделските земи по предназначение, и защото е отпаднала държавната нужда, в срока определен в правната норма.

Приложено е и писмо рег. № РД19023183ВН-008ВН от

10.03.2020 г. от община Варна, видно от което след извършена проверка е констатирано, че с разпореждане № 2007:1962 г. са отчуждени в полза на държавата 21 дка. лозя, сред които попада и имота на Петър Петров, наследодател на С.И.. Отчуждаването не е отменено. След влизане в сила на ЗСПЗЗ Бистра И. един от наследниците на П.П. е депозирала заявление до Поземлена комисия – Варна за възстановяване правото на собственост на одържавеното лозе от 2 дка. С протокол № 560 от 8.10.1998 г. е отказано да бъде признато право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне. Постановения акт е обжалван от заинтересованите лица, изпратен е по компетентност на ВРС, но няма данни да е постановен съдебен акт. Със заявление от 24.08.1992 г. подадено от наследниците на П.П. е направено искане до кмета на Община Варна за възстановяване правото на собственост върху отчуждения имот по реда на ЗВСВНОИ. С решение № 2028/2.12.1003 г. кмета на Община Варна на осн. чл. 3 от ЗВСВНОИ не е възстановена собствеността на имота.

Административния акт е обжалван от Б. И.. Образувано е дело пред ВОС, като производството е прекратено на осн. чл. 100 от ГПК, вр. чл. 45 от ЗАП, а жалбата е върната. Определението е влязло в сила. След проверка е установено, че имота попада в местност „Боровец север“ за която има одобрен КП от 1996 г.

Със Заповед № Ра-18/20.02.2011 г. Кмета на район „Аспарухово“ е одобрил попълването по КП на СО „Боровец север“ за имот 4169. Имота е актуван като частна общинска собственост, по силата на АОС № 6729/23.12.2011 г. Площта на ПИ 4169 е 48024.20 кв.м. и имотът е част от имота, посочен в заявлението на И.. През 2008 г. са одобрени КККР за административен район Аспарухово, в това число и за кв. „Галата“, имота е с идентификатор *** , частна общинска собственост. Имотът попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има одобрен ПНИ от 2012 г. Една част от имотите по ПНИ са земеделски земи, а останалите попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по §4 ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ПКП и Таблица за изчисляване на дължимото обезщетение, част от имот № 4169 с ползвател Община Варна, попадат в стари имоти, голяма част от които са записани на неидентифицирани собственици, а части са записани с ползвател – Община Варна. Направен е извод, че постановения акт от Поземлена комисия и решението на Кмета на община Варна, с което е отказано възстановяване на правото на собственост са влезли в сила.

От общинската администрация са преценили, че са налице индиции за спор за материално право, който може да бъде решен по съдебен ред.

След анализ на събраните доказателства е изготвено писмо от Главния секретар на МЗХГ до Министерски съвет, в което е посочено, че имота е отчужден по реда на чл. 101 от ЗС и възстановяването му не е по реда на ЗСПЗЗ. Относно компетентността на МС за отмяна на отчуждаването по §41 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е посочено, че срокът е изтекъл и към настоящия момент МС не може да отмени отчуждаването, към настоящия момент имотът попада в урбанизирана територия.

На 31.03.2020 г. е изготвено писмо до С. Иванов, в която е уведомена, че в резултат на сигнала са предприети действия за проверка, като са изпратени отговорите от Областна управа Варна, Община Варна и МЗХГ.

На 6.08.2020 г. С. П. е депозирала молба вх. № ОЗ-1583/19 с която е направила искане Министерски съвет да се произнесе с нарочен акт по искането за отчуждаване на осн. §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съдът след като взе предвид така събраните доказателства и становищата на страните, прецени следното:

Настоящото производство е по повод депозирана жалба против мълчалив отказ на Министерски съвет на Р. България да се произнесе по молба вх. № ОЗ-1583/19 от 6.08.2020 г.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбите на чл. 159, т.1 от АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, е наличието на административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.„ С оглед разрешаването на настоящия административноправен спор, следва да се посочи, че съгласно правната доктрина и съдебна практика мълчалив отказ е налице тогава, когато компетентният административен орган е задължен по силата на законова регламентация да се произнесе в предвидения срок, като в този случай, при липсата на произнасяне, е налице мълчалив отказ.

В случая от И. е поискано Министерски съвет да отмени отчуждаване на осн. §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съгласно §41 от ПЗР на

ЗСПЗЗ Министерски съвет в едномесечен срок от влизането в сила на този закон да отмени отчужденията, извършени за държавни нужди, когато отчуждените земеделски земи не се използвани по предназначение или държавната нужда е отпаднала. Тази норма е прието с ДВ бр. 28, от 3.04.1992 г., т.е. времевата компетентност на Министерски съвет да извърши отмяна на отчужденията по този ред е изтекла още през 1992 г. След изтичане на този срок, компетентността на Министерски съвет е отпаднала, към момента на подаване на заявлението не е било налице задължение на административния орган да се произнесе по направеното искане и не е налице формиран мълчалив отказ.

Следва да се посочи, че през 1992 г. е приет и Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, който урежда реда за отмяна на отчуждаванията, включително и тези направени по реда на чл. 101 от Закона за собствеността, какъвто е имота на жалбоподателката. От представените по делото доказателства е видно, че такава процедура е проведена.

Предвид липсата на мълчалив отказ, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, Варненският административен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба депозирана от С.П.И.,*** против мълчалив отказ на Министерски съвет на Република България по молба вх. № ОЗ-1583/19 от 6.08.2020 г.