Решение № 111 от 11.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ловеч, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254300600180 по описа за 2025 година

С присъда № 6/26.03.2024 г., постановена по НОХД № 370/2022 г.

Луковитският районен съд е признал С. А., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 170 ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК и му е наложил наказание от една година лишаване от свобода. Със същата присъда А. е осъден и за извършване на престъпление по чл. 144 ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода ,чието изпълнение е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал А., поради което чрез процесуалния си представител го обжалва в предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Сочи, че подзащитният му не е ходил на процесното място и в процесното време , като не е прониквал в чуждо жилище и не е отправял заплахи срещу никой, поради което обективно невъзможно е да е осъществил престъпленията. В допълнение към жалбата е посочил,че по делото не са се събрали безспорни и непротиворечиви доказателства , от които да може да се направи извод ,че подсъдимият е извършил престъпленията за които е предаден на съд. Изтъква, че съдът се е позовал единствено на заинтересованите и противоречиви показания на лица, с които С. А. е в трайно влошени отношения и които са осъществявали нападения спрямо него. Излага подробни съображения в тази насока. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и да 1 постанови нов, с който да признае А. за невиновен по всяко едно от деянията.

В съдебно заседание представителят на прокуратура моли настоящата инстанция да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Служебно назначения на А. адвокат М. – ЛАК в съдебно заседание поддържа направените с жалбата възражения и моли да бъде постановена присъда , с която същия да бъде признат за невиновен . Изтъква ,че постановения от първата инстанция съдебен акт почива на предположения.

Налице са и редица противоречия в показанията на свидетелите , включително и относно обстоятелствата, налице ли е проникване в чужда жилище, както и реално дали е имало заплаха по отношение на пострадалото лице.

Въззивникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса и след като сам провери изцяло правилността на постановения съдебен акт, приема за установено следното:

Въззивникът А. имал постоянен адрес в гр. Л., но не пребивавал на същия /характеристична справка л. 25-л. 26от ДП/. Живеел на ******** ******* със свидетелката Л. М. и двамата отглеждали *** деца.

Свидетелят Д. И., на когото викали „Д.“ живеел в с. Б., област Ловеч, община Луковит. Работел в гр. С. и през почивните си дни се връщал в гр. Л.

,като пребивавал в къща в ***. Същата била собственост на майка му – свидетелката Р. М. Р.. Била на два етажа. В нея на първия етажа живеел свидетеля А. И., брат на Д. И., заедно с жена си – свидетелката Р. А. М. и *** ********* ** дъщеря. Пострадалия И. живеел на втория етаж от къщата до който се стигало по външна стълба. Вратата на стаята първоначално имала ключ ,след което пострадалия Д. И. й служил „пиронче“ и го използвал като райбер за затварянето й.

През лятото на 2021 г. свидетелят Д. И. заживял на съпружески начала със свидетелката Л. М.. Същата напуснала дома си и двамата с И. отишли да живеят в гр. С.. Това довело до влошаване на отношенията между И. и А..

На 04.12.2021 г. свидетелят А. И., свидетелката Р. А. М. и ********* *** дъщеря, след като вечеряли си, легнали да спят на първия етаж.

Свидетелят Д. И. се качил на втория етаж. Около 02.00 часа на 05.12.2021 г. последният се събудил от шум на автомобил. През прозореца на стаята видял, че пред къщата е спрял лека автомобил марка „Ф. Г.“, от който слезли две лица. В единият от тях разпознал въззивникът А. . Последният носел дървен кривак и започнал да крещи „Д., излез да те убия“. Това държание на въззивника породило страх у свидетеля Д. И., който веднага излязъл през прозореца на стаята в която се намирал и се скрил на намиращата се тераса. От своя страна въззивникът А. влязъл в двора на къщата, изкачил се по външните стълби, ритнал с крак вратата и влязъл вътре, търсейки Д. И., продължавайки да отправя заплахи по отношение на него да излезе да го убива и псувал. След като не намерил Д. А. в стаята се върнал обратно, слизайки по стълбите, като там срещнал свидетелката Р. А. М., която се била събудила от виковете на 2 въззивникът А.. Възприела, че последният „носеше топоришка ли беше, не можах да видя. Нещо като топоришка, като прът“. Въззивникът решил, че Д.

И. не е в къщата и си тръгнал. От своя страна свидетелят Д. И. излязъл от скривалището си, отишъл при тях и се обадил на телефон 112.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема ,че въззивникът А. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 170 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, като на 05.12.2021 г. около 02.00 часа в с. Б., област Ловешка, влязъл в жилище – дом на ***, собственост на Р. М., като деянието е извършено нощем и е употребил сила.

От обективна страна А. е осъществил изпълнителното деяние като е влязъл в посоченото по-горе жилище около 02.00 часа на 05.12.2021 г., като с ритник отворил вратата. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелката Р. А. М. огласената разпечакта от РЦ 112 Монтана и показанията на свидетеля Д. А.. Същите не са противоречиви и взаимно се допълват. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Л. М., тъй като същите не се подкрепят от показанията на свидетелите М. и А. и поделото не са събрани такива. Следва да се посочи, че тази свидетелка към момента на извършения разпит отново е живеела с подсъдимия А., поради което нейните показания следва да се преценяват и от тази гледна точка. Съдът не кредитира и показанията на свидетеля А. И., поради обстоятелството, че свидетелят Р. А.

М., с когото живее на ******** ******* в показанията си посочва ,че той е спял и се е събудил, след като А. си е тръгнал. Дава вяра на показанията на свидетелката Р. М. М./майка на А. и Д. И.и/ дадени на досъдебното производство. Безспорно от показанията на свидетеля Д. И. и свидетелката Р.

А. М., както и от приобщения веществено доказателство по делото едни брой СD, представляващ електронен носител на данни на телефон 112 се установява, че престъплението е извършено през нощта и за да влезе в жилището А. е употребил сила.

С оглед на гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията направени с жалбата, че въззивникът А. на 05.12.2021 г. около 02.00 часа през нощта не се е намирал пред дома на свидетелката Р. М. М..

От субективна страна въззивникът А. е осъществил състава на престъплението при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от доказателствата по делото.

Въпреки наличието на противоречия в показанията на свидетелката Р. А.

М. и А. И. съдът приема ,че от посочените по-горе доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка безспорно се установява основния факт, че А. е осъществил състава на престъплението по чл. 170а л. 2 във връзка с ал.

1 от НК.

При определяне на вида и размерът на това наказание първоинстанционния съд е наложил на въззивникът А. наказание от една година лишаване от свобода, като е съобразил чистото му съдебно минало , 3 добрите характеристични данни за него, влошеното му здравословно състояние . Настоящата инстанция счита, отчитайки мотивите за извършване на престъплението и посочените по-горе факти, че е налице невисока обществена опасност на дееца и сравнително висока на самото деяние.

Посочените по-горе факти по отношение на А. – чисто съдебно минало, влошеното му здравословно състояние представляват смекчаващи вината обстоятелства. Към настоящия момент следва да се отчете и разумния срок за разглеждане на делото. Видно от приложените материали то е продължило повече от две години и половина, включително една година за изготвяне на мотивите. Съобразявайки посоченото по-горе обстоятелство настоящата инстанция приема ,че са налице основанията на чл.55 ал. 1,т. 1 от НК/наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства/ поради което следва да се измени постановения от първата инстанция съдебен акт като се приеме, че престъплението е извършено при условията на този текст от закона и се намали размерът на наложеното наказание на А. от една година на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

От приетата за установена по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция приема ,че въззивникът А. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК, като на 05.12.2021г. около 02.00 часа в с. Б. , област Ловешка , дом на *** се заканил с убийство на Д. М. И. с думите „Д. излез да те убия“ като носел в ръка кривак, от което би могло да се възбуди основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна А. е осъществил изпълнителното деяние, като отправил по отношение на Д. И. думите „Д. излез да те убия“, носейки кривак.

Доказателства в тази насока са показанията на последния, както и показанията на Р. А. М.. В тази връзка е и безспорно установеното обстоятелство, че поведението на А. е накарало И. да напусне стаята, в която е пребивавал и да се скрие. Съдът дава вяра на същите тъй като се безпротиворечиви, взаимно се подкрепят, като в тази връзка е и приобщения към делото като веществено доказателство диск от телефон 112 и от тях може да се направи извода, че действията на А. са породили основателен страх у И., че може да осъществи отправената заплаха.

С оглед на тези доказателства съдът счита за неоснователни възраженията направени с жалбата, че А. на посочената по-горе дата и час не се е намирал пред дома на ***.

От субективна страна А. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянието ,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.

При определяне на вида и размерът на наказанието, което следва да се наложи на въззивникът А. съдът приема ,че освен чистото му съдебно минало, влошеното му здравословно състояние, начина на извършване на престъплението и мотивите за същото, следва да се вземе под внимание и продължителността на разглеждане на делото/като бе посочено по-горе поведе 4 от две години и половина/. С оглед на това съдът приема ,че следва да измени постановения от първата инстанция съдебен акт като се намали размерът на определеното за това престъпление наказание от шест месеца на четири месеца лишаване от свобода ,чието изпълнение се отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК следва да се определи едно общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Настоящата инстанция счита, че така определеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 3 от НПК, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 6/26.03.2024 г., постановена по НОХД № 370/2022 г. на Луковитският районен съд, като преквалифицира престъплението по чл.