Присъда № 18 от 05.02.2025, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №18/05.02.2025г. по НЧХД №1507/2023г. на СлРС , изготвени на 25.03.2025г.

Делото е образувано по внесена от частната тъжителка С. М. Ж. против подсъдимия К. К. К. частна тъжба, с която му е повдигнала две обвинения за извършени от него престъпления по чл.130, ал.2 от НК и по чл.144, ал.1 от НК.

В съдебно заседание частната тъжителка, редовно и своевременно призована се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвиненията срещу подс. К. К. така, както са повдигнати. Счита ги за доказани по безспорен начин. Пледира съдът да признае за виновен подс. К. К. по повдигнатите му обвинения като предлага за престъплението по чл.130, ал.2 от НК да му бъде наложено наказание според предвиденото в закона, а именно „Лишаване от свобода“ до ШЕСТ месеца или „Пробация“, или „Глоба“ от 100 до 300 лева. За престъплението по чл.144, ал.1 от НК предлага наказание „Лишаване от свобода“ до ТРИ години. На основание чл.23 от НК предлага на подс. К. да се определи общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок съгласно разпоредбата на чл.66 от НК. Към това общо наказание предлага да се присъедини наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и „Обществено порицание“. Претендира с подадената тъжба направените съдебни разноски.

Тъжителката изразява становище, че е съгласна с адвоката си.

В съдебно заседание подсъдимият К. К., редовно и своевременно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение. Моли съда да го оправдае. Защитникът на подс. К. К. счита, че деянията, за които са повдигнати обвинения са недоказани като излага становището си относно събраните по делото доказателства. Моли подс. К. К. да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Претендира направените съдебни разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителката С. Ж. и подс. К. К. са собственици на съседни вилни имоти в местността „Лозарски връх“, в землището на гр. С..

На 28.02.2022г. частната тъжителка Ж. подала сигнал по електронната поща на ОД на МВР- С., затова че сутринта кучето на подс. К. К. е влязло в техния имот и ги е нападнало. В сигнала тъжителката С. Ж. посочила, че е подала сигнал на телефон 112, но подс. К. К. заявил пред полицаите, че кучето не било негово и заплашил тъжителката С. Ж. да не подава сигнали, защото ще й се случи случка, без да конкретизира каква.

На 09.03.2022г. вечерта тъжителката С. Ж. отново установила, че кучето на подс. К. К. било в двора й. Тя подала сигнал на тел. 112 в 20,54 часа с 1 искане за бъде изпратен дежурен екип, защото кучето отново било в техния двор като съпругът й отишъл да пресрещне полицейските служители. През това време докато той чакал да дойдат полицейските служители до вратата на двора на частната тъжителка отишли съпругата на подсъдимия, св. М. К. и дъщеря й, св. Й. К. К.. Частната тъжителка през цялото време крещяла и обиждала двете. При нея бил синът й, св. И. Ж., който тръгнал да се прибира към къщата. Свидетелката М. К. се опитала да я успокои, но не успяла. През това време дъщеря й вързала кучето и се прибрала в дома им. Като видял дъщеря си подсъдимият К. излязъл и отишъл до съпругата си и частната тъжителка. Той бил с телефона си, който частната тъжителка през дворната им врата го блъснала и той паднал в техния двор. Тъй като вратата била заключена подсъдимият К. я прескочил, взел си телефона и по обратния път излязъл от двора на съседката си, която през цялото време се опитвала да го възпрепятства. След това подсъдимият и съпругата му се прибрали към дома си. На мястото дошли съпругът на частната тъжителка, св. И. Ж. и полицейските служители, свидетелите Д. К. и И. И.. Подсъдимият и съпругата му, св. М. К. били извикани. Служителите на реда поискали от всеки от тях информация за случилото се като частната тъжителка е твърдяла едно, а подсъдимия и съпругата му друго. През цялото време имало словесни нападки между подсъдимия и частната тъжителка. Не установили видими наранявания по тялото на частната тъжителка. Уведомили я, че може да отиде в болницата и да бъде освидетелствана. След това полицейският служител, св. Д. К. съставил протокол за предупреждение на подс. К. К., който отказал да го подпише. Свидетел по съставянето на протокола за предупреждение и удостоверяващ отказа на подсъдимия станал колегата му, св. И. И..

След тръгването на полицейските служители, тъжителката С. Ж. посетила Спешното отделение при МБАЛ „Д- р И. Селимински“- гр. С., където бил констатиран оток в областта на дясното слепоочие.

На 10.03.2022г. тъжителката С. Ж. посетила съдебен лекар като в резултат на извършения преглед й било издадено Съдебно- медицинско удостоверение №80/2022г. от съдебния лекар д- р Ч..

На 21.04.2022г. била подадена тъжба от тъжителката С. Ж. срещу подс.

К. К. по повод, на която е образувано НЧХД №458/2022г. по описа на С.ски районен съд.

От приложеното по делото заверено копие от Съдебно- медицинско удостоверение №80/2022г., издадено от съдебния лекар д- р Ч. се установява, че на 10.03.2022г. в 08,39 часа тъжителката С. Ж. е била прегледана като при прегледа и освидетелстването на пострадалата са били установени болезнена подутина в областта на дясната половина на лицето и в областта на гръбната повърхност на дясната ръка. Посочено е, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в предварителните сведения. Отразено е, че описаните увреждания са причинили на освидетелстваната „Болки и страдания“.

2

От приложеното по делото заверено копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП- С. от 06.04.2022г. се установява, че преписката е била образувана по повод подаден сигнал от тъжителката С. Ж., както и че в резултат на събраните при проверката данни наблюдаващият прокурор е преценил, че с действията си подс. К. К. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, нанасяйки лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания на тъжителката С. Ж.; както и че били налице данни и за осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.1 от НК от страна на същото лице- закана с престъпление срещу личността на тъжителката С. Ж., която не касае убийство като двете деяния съставлявали престъпления от частен характер и се преследвали по тъжба на пострадалия до съда. В постановлението наблюдаващият прокурор е посочил още, че нямало данни за извършено престъпление от общ характер, в това число не бил осъществен съставът на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и престъпление по чл.325в от НК.

От приложеното по делото заверено копие от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО при МБАЛ „Д- р И. Селимински“- гр. С. се установява, че на 09.03.2022г. от 21,50 часа до 22,40 часа тъжителката С. Ж. е била в лечебното заведение с основна диагноза: „Повърхностна травма в окосмената част на главата“ като в анамнезата е посочено, че е снета по данни на пациента и е отразено следното: „Преди около половин час е нанесен побой от познато лице. Удряна в областта на главата с юмруци и твърд предмет. Оток в областта на дясно слепоочие. Не е губила съзнание. Контактна и адекватна“, както и че в графата изследвания е посочено- рентгенография на череп.

От приложените по делото заверени копия от писма, подадени по електронната поща на ОД на МВР- С. се установява, че тъжителката С. Ж. е подавала сигнали относно кучето на подс. К. К. на 28.02.2022г.- два броя, както и на 10.03.2022г.- относно инцидента на 09.03.2022г.

От приложеното по делото заверено копие от Протокол за предупреждение от 09.03.2022г. се установява, че подс. К. К. е предупреден по ЗМВР, но същият отказал да подпише протокола.

От приложеното по делото писмо от „Районен център 112“- Бургас се установява, че тъжителката С. Ж. е подавала сигнали на 28.02.2022г. в 09,24 часа, както и на 09.03.2022г. в 20,54 часа, а подс. К. К. е разговарял с оператор на 09.03.2022г. в 21,19 часа и в 21,22 часа.

От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение, издадено на 04.07.2022г. от ОД на МВР- С., сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ (КАПОЧР) се установява, че към 01.07.2022г. няма въведени данни за подавани жалби и/или сигнали срещу тъжителката С. Ж. от подс. К. К. за периода от 01.01.2019г. до 01.07.2022г.

От приложеното по делото заверено копие от Съдебно- медицинско удостоверение на живо лице №83/2022г. издадено от д- р Т. Пасев- специалист съдебен лекар в гр. С З. се установява, че на 11.03.2022г. в 15,40 часа бил извършен преглед на подс. К. К., при който било установена двустранна невросензорна загуба на слух; пълна загуба на слух с дясното ухо и силно 3 намален слух на лявото ухо. Посочено е още, че описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в предварителни сведения. Отразено е още, че тези травматични увреждания на този етап са причинили трайно отслабване на слуха.

От приложеното по делото заверено копие от Амбулаторен лист от 10.03.2022г., издаден от д- р К. Кръстев се установява, че на посочената дата в 09,00 часа подс. К. К. бил прегледан и му била поставена основна диагноза:

„Двустранна невросензорна загуба на слуха“ като в анамнезата е посочено, че е снета по данни на пациента и е отразено следното: „вчера при инцидент е бил ударен в главата и в областта на ухото, оплаква се от шум и намаление на слуха в дясно ухо“, както и че в графата изследвания е посоченоаудиометрично изследване на слуха.

От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР- С., сектор „КАПОЧР“ се установява, че тъжителката С. Ж. е подала срещу подс. К. К. два сигнала по електронната поща на 28.02.2022г. и на 10.03.2022г.

От приложената по делото служебна справка от РУ на МВР- С. се установява, че за периода 01.01.2020г. до 31.12.2022г. няма регистрирани жалби от подс. К. К. срещу тъжителката С. Ж..

От приложеното по делото заверено копие от Удостоверение, издадено от началника на РУ на МВР- С. се установява, че срещу подс. К. К. на 06.08.2020г. е бил подаден сигнал от Държавна агенция закрила на детето по повод получена информация от К. И.а за нелегална детска градина; както и че на 28.02.2022г. и на 10.03.2022г. са подавани сигнали от тъжителката С. Ж..

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

От показанията на разпитания по делото св. С. Д. се установява, че той е чул лай на кучета, излязъл да види какво се случва и чул да се разговаря на висок тон от двора на тъжителката; приближил се и чул тъжителката С. Ж. да разговаря със съседите си- подс. К. К. и съпругата му, след което чул сина на тъжителката С. Ж. да вика за помощ и го видял да бяга към дома си като тъжителката С. Ж. също викала за помощ. От показанията на св. С. Д. се установява още, че след като стигнал до пътеката между двата двора забелязал, че вратата на двора на подс. К. К. била отворена и видял гърба му, а той се прибирал в своята къща. Видял вратата на двора на тъжителката С. Ж., че била затворена и същата била подпряна на оградата, държала си главата, била разрошена и плачела. От показанията на св. С. Д. се установява й, че я е попитал какво се е случило и тъжителката С. Ж. му обяснила, че подс. К. К. я удрял с пръчка по главата; както и че след като дошли полицейските служители и съпругът на тъжителката той си тръгнал. Съдът кредитира показанията му дотолкова, доколкото от тях става ясно, че е разговарял с 4 частната тъжителка Ж.. В останалата част показанията му не се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства. Докато подсъдимият и съпругата му, св. М. К. са били до вратата, а впоследствие подс. К. и в двора на частната тъжителка той не ги е видял и не е бил на разС.ие, от което е можело да ги види. В тази част показанията му противоречат на показанията на св. М. К. и на обясненията на подсъдимия. Те и двамата твърдят категорично, че докато са били там св. С. Д. не е присъствал. Освен това и двамата служители на реда, свидетелите Д. К. и И. И. са категорични, че като са пристигнали освен подсъдимия, съпругата му, частната тъжителка, нейния съпруг и техния син друг не е имало на мястото. Съдът счита, че дори да се приеме, че св. С. Д. се е придвижил и е стигнал до местопроизшествието, то това се е случило след като е бил приключил самия инцидент и подсъдимият и съпругата му вече не са били на мястото. Както твърди св. Д., че е било тъмно и е чувал гласове, но не може да определи с кого е разговаряла частната тъжителка като мислел, че това е св. М. К. и освен това следва да се обърне внимание, че пътеката, по която се е движел в съседния на частната тъжителка имот е на около 30- 40 метра от тяхната входна врата в северна посока и при положение, че е тъмно няма как да види кой какво прави, единствено е можело да разговаря след като е приключил инцидента с частната тъжителка Ж. и да приеме за чиста монета това, което тя е казала.