Решение № 13963 от 15.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13963 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110114537 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. М. ......... против .................

Ищецът твърди, че от 2001 г. до 14.03.2022 г. е заемал различни длъжности в структурата на МВР, като от 30.03.2015 г. до 01.02.2017 г. е заемал длъжността началник група .......... в сектор .......... към отдел ........... при ................, явява се държавен служител по ЗМВР, поради което на основание чл.181, ал.1 ЗМВР, вр. чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР има право да получава левовата равностойност на неосигурена храна в размер на 4 320 лв.

Сочи, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е бил той след 01.10.2020 г., независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът му се урежда от ЗДСл. Сочи, че с ежемесечната заплата не му е заплащана левовата равностойност на полагащата му се и неосигурена от ответника храна, чиято стойност за периода 14.03.2019 г. – 14.03.2022 се равнява на сумата от общо 4 320 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ................, с който оспорва иска. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С протоколно определение от 17.05.2023 г. е допуснато намаление в размер на иска до сумата 2 880 лв. за периода 14.03.2020 г. – 14.03.2022 г.

За разликата до пълния предявен размер и период е заявен отказ от иска, с оглед на което с протоколно определение от 17.05.2023 г. производството е прекратено, на основание чл.233 ГПК, за сумата над 2 880 лв. до 4 320 лв. и за периода 14.03.2019 г. – 13.03.2020 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, 1 съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че от 2001 г. до 14.03.2022 г. ищецът е заемал различни длъжности в структурата на МВР.

Представен е акт за встъпване в длъжност от 30.03.2015 г. на ищеца, преназначен на длъжност началник група .......... в сектор .......... към отдел ........... при .................

Със заповед от 03.02.2017 г. ищецът е назначен на длъжност началник на сектор ........... към Отдел .......... при ................, считано от 01.02.2017 г.

Със заповед от 07.12.2021 г. ищецът е преназначен на длъжност главен експерт в сектор ........... към Отдел ............. при ................, считано от 08.12.2021 г.

Със заповед от 20.03.2022 г. е прекратено служебното му правоотношение като главен експерт в сектор ........... към Отдел ............. при ................, считано от 14.03.2022 г.

Безспорно е между страните, че през исковия период ищецът е полагал труд.

Безспорно е между страните, че в рамките на исковия период на ищеца не е заплащана левовата равностойност на храната.

Със заповед № 8121з-1464/31.12.2019 г. (в сила от 01.01.2020 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2020 г. в размер на 120 лв. месечно.

Със заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. (в сила от 01.01.2021 г.), издадена от Министъра на вътрешните работи, се определя левова равностойност на служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.1 ЗМВР през 2021 г. в размер на 120 лв. месечно.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявен иск с правно основани чл.181, ал.1 ЗМВР.

Според чл.61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова (в посочения смисъл – решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение № 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.). В настоящия случай орган по назначението на ищеца като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.

2 ЗМВР е Министърът на вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности е в ................. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР Главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица.

Следователно работодател по служебното му правоотношение е ................ и именно тя е задължена към служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в т. ч. и процесните такива за левовата равностойност на храна.

2

Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца на наличието на следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при него като държавен служител; 2. основанието за дължимост на претендираната сума; 3. нейния размер.

При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже твърдените от него възражения срещу основателността на исковата претенция.

Безспорно е между страните, че от 2001 г. до 14.03.2022 г. ищецът е заемал различни длъжности в структурата на МВР.

Установи се от представените писмени доказателства, че от 30.03.2015 г. ищецът е заемал длъжност началник група .......... в сектор .......... към отдел ........... при ................; считано от 01.02.2017 г. е назначен на длъжност началник на сектор ........... към Отдел .......... при ................; считано от 08.12.2021 г. е преназначен на длъжност главен експерт в сектор ........... към Отдел ............. при ................, като със заповед от 20.03.2022 г. служебното му правоотношение като главен експерт в сектор ........... към Отдел ............. при ................ е прекратено, считано от 14.03.2022 г.

Съдът приема, че правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР в т. ч. и ищецът се урежда както от общия ЗДСл, така и от специалния ЗМВР.

Действително, в чл. 142, ал. 4 ЗМВР се посочва, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, но тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с изричния текст на специалния закон, а именно: чл. 1 ЗМВР, който има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват за закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него. Посочената разпоредба представлява общо положение, като дава основание останалите текстове в него да се тълкуват във взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, според която статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл, също следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР. Следователно, общите разпоредби относно статута на държавните служители ще се прилагат и по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗДСл само и единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното му поле би било в противоречие с основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.

Съгласно чл.181, ал.1 ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. С оглед липсата на изрично разграничение в посочената норма, следва да се приеме, че такова право имат всички служители на МВР.

В случая, този извод не се опровергава от уредбата в специалната Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, която в чл. 1 от предвижда, че определя условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на МВР по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР и по § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР. Това е така, тъй като законът не делегира на Министъра на вътрешните работи да определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181 ЗМВР/. В този смисъл за отговор на въпроса кои лица имат право на безплатна храна или левовата равностойност следва да се изходи единствено и само от 3

ЗМВР. Нещо повече, дори да се приеме, че е налице противоречие между разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и специалния ЗМВР, до какъвто извод съдът не достига, то следва да се приложи разпоредбата на акта от по-висока степен, т.е. чл. 181, ал. 1 ЗМВР. На следващо място, освен буквалното и граматическо тълкуване на посочената разпоредба, следва да бъдат съобразени и принципите на управление на държавната служба в МВР и най-вече тези за забрана за дискриминация и обективност, тъй като в противен случай дългогодишни държавни служители от системата на МВР биха били поставени в неравностойно положение спрямо другите служители на МВР, които са назначени по трудово, респ. по служебно правоотношение по ЗМВР. Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения се осигурява храна или се изплаща левовата равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – не. Нещо повече, според § 69 от ПЗР на ЗМВР /в сила от 01.02.2017 г./ служебните правоотношения на държавните 3 служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИД на ЗМВР, и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образоване, с изключение на тези от Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане на този закон в сила.

Следователно, на служителите, чиито правоотношения по силата на закона се преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, или – изрично ЗМВР урежда, че в хипотези на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Такова следва да бъде разрешението и и при сключването на служебно правоотношение по чл.

142, ал. 1, т. 2 ЗМВР предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и с оглед справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на МВР.

Изложеното обосновава извод, че обстоятелството, че ищецът е имал качеството на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР поражда правото на същия да получи от работодателя си храна или левовата равностойност, предвидени в специалните разпоредби, уреждащи правния статут на лицата, работещи в системата на МВР.

Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи, служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.