Решение № 31 от 01.04.2026, Районен съд - Трявна
- Съд
- Районен съд - Трявна
- Дело
- Гражданско дело 340/2025
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 01.04.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Вяра Петракиева - Велинова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Трявна, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. Иванова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100340 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от О. Н. К. против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба се сочи, че: На 19.11.2007 г. между ищеца (като кредитополучател) и „Кредибул“АД (като кредитор, със сегашно наименование „Пайнетикс“АД) е сключен договор за кредит. В производство по гр.д. №4275/2008 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист от 20.01.2009 г., с който е разпоредено ищецът да заплати на „Кредибул“АД следните суми: 1078,80 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 15.02.2008 г. до окончателното изплащане на вземането; 740,62 лв. – договорена печалба за кредитора; 246,82 лв. – разноски по делото.
Впоследствие е образувано изпълнително дело №241/2009 г. по описа на ЧСИ З. П. В., в хода на което вземането е прехвърлено на ответника по делото.
Твърди се в исковата молба, че вземането по издадения в производството по гр.д. №4275/2008 г. по описа на СРС изпълнителен лист е погасено по давност, с изтичане на две години от последното валидно изпълнително действие, считано от 18.03.2011 г.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на 1 ответника следните суми: 978,80 лв. – главница, останала неплатена след частично плащане, ведно със законната лихва върху нея от 15.02.2008 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че предявеният иск е основателен - вземанията към ищеца са погасени по давност, тъй като последното изпълнително действие по изпълнителното дело е запор на МПС на 22.10.2014 г. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска и за възлагане на ищеца на разноските по делото, на основание чл.78 ал.2 ГПК – поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения от него адв. С. А., поддържа предявения иск и прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът, чрез писмено становище на юрисконсулт Н. П. – А. като процесуален представител, заявява, че предявеният иск е основателен, тъй като процесното вземане е погасено по давност.
С оглед направеното от ответника признание на иска и искането на ищцовата страна за постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК, с протоколно определение от 10.03.2026 г. съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.
Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно - ответникът е признал иска, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е признато право, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намери, че предявеният по делото иск с правно основание чл.439 ГПК е изцяло основателен и доказан.
Следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи, както следва: сумата от 500,45 € - главница, представляваща част от вземане по договор за кредит от 19.11.2007 г.; сумата от 970,43 € - лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2008 г. – 10.09.2025 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №4275/2008 г. по описа на Софийски районен съд – поради погасяване на вземанията по давност.
2
Относно разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски по делото. Разноските по делото включват ДТ в размер на 74,10 € и адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 €.
По отношение на направените от ищеца разноски по делото ответникът е направил искане за приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК. При условията на евентуалност е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат.
Съдът намира искането на ответника за приложение на разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК за неоснователно. Съгласно чл.78 ал.2 ГПК, разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая ответникът е признал иска, но не може да се приеме, че не е дал повод с поведението си за завеждане на делото. С предявения по делото иск за недължимост на исковите суми е упражнено субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност, което може да бъде реализирано само в исков процес и това е единствената възможност за защита на длъжника в хипотезата на изпълнително производство срещу него, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на ответника, конституиран като взискател (в с.см. определение №242/31.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. №2061/2018 г., IV г.о., определение №694/25.09.2023 г. на ВКС по ч.т.д. №1325/2023 г., II т.о. и др.).
Ето защо съдът счете, че в случая по делото не е налице втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.78 ал.2 ГПК.
По направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения от ищеца адв. С. А., съдът следва да се съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, и обема на осъщественото процесуално представителство от адвоката. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на упълномощения адв. С. А. е в размер на 613,55 €. Предвид цената на предявените два обективно съединени иска и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адвоката работа (включваща изготвяне и депозиране на искова молба и писмени становища във връзка с провеждане на две о.с.з. по делото), 3 съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение не е прекомерно.
С оглед изложеното по-горе, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 687,65 € – направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ЖК Люлин - 10, бул. „Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от З. С. Б., че О. Н. К. , с ЕГН **********, от гр. Т. ,ул. ***** № * (със съдебен адрес: гр.
С. ,бул .******** № **, партер, чрез адв. С. А.), не дължи, както следва:
СУМАТА от 500,45 € (петстотин евро и 45 цента) - главница, представляваща част от вземане по договор за кредит от 19.11.2007 г.; СУМАТА от 970,43 (деветстотин и седемдесет евро и 43 цента) - лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2008 г. – 10.09.2025 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №4275/2008 г. по описа на Софийски районен съд – поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с
ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ЖК Люлин - 10, бул. „Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от З. С. Б., да заплати на О. Н. К. , с ЕГН **********, от гр. Т. ,ул. ***** № * (със съдебен адрес: гр. С. ,бул .******** № **, партер, чрез адв. С. А.), сумата от 687,65 € (шестстотин осемдесет и седем евро и 65 цента) - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Трявна, 01.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. Иванова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100340 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от О. Н. К. против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба се сочи, че: На 19.11.2007 г. между ищеца (като кредитополучател) и „Кредибул“АД (като кредитор, със сегашно наименование „Пайнетикс“АД) е сключен договор за кредит. В производство по гр.д. №4275/2008 г. по описа на СРС е издаден изпълнителен лист от 20.01.2009 г., с който е разпоредено ищецът да заплати на „Кредибул“АД следните суми: 1078,80 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 15.02.2008 г. до окончателното изплащане на вземането; 740,62 лв. – договорена печалба за кредитора; 246,82 лв. – разноски по делото.
Впоследствие е образувано изпълнително дело №241/2009 г. по описа на ЧСИ З. П. В., в хода на което вземането е прехвърлено на ответника по делото.
Твърди се в исковата молба, че вземането по издадения в производството по гр.д. №4275/2008 г. по описа на СРС изпълнителен лист е погасено по давност, с изтичане на две години от последното валидно изпълнително действие, считано от 18.03.2011 г.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на 1 ответника следните суми: 978,80 лв. – главница, останала неплатена след частично плащане, ведно със законната лихва върху нея от 15.02.2008 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че предявеният иск е основателен - вземанията към ищеца са погасени по давност, тъй като последното изпълнително действие по изпълнителното дело е запор на МПС на 22.10.2014 г. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска и за възлагане на ищеца на разноските по делото, на основание чл.78 ал.2 ГПК – поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения от него адв. С. А., поддържа предявения иск и прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът, чрез писмено становище на юрисконсулт Н. П. – А. като процесуален представител, заявява, че предявеният иск е основателен, тъй като процесното вземане е погасено по давност.
С оглед направеното от ответника признание на иска и искането на ищцовата страна за постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК, с протоколно определение от 10.03.2026 г. съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.
Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно - ответникът е признал иска, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е признато право, с което страната може да се разпорежда.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намери, че предявеният по делото иск с правно основание чл.439 ГПК е изцяло основателен и доказан.
Следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи, както следва: сумата от 500,45 € - главница, представляваща част от вземане по договор за кредит от 19.11.2007 г.; сумата от 970,43 € - лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2008 г. – 10.09.2025 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №4275/2008 г. по описа на Софийски районен съд – поради погасяване на вземанията по давност.
2
Относно разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски по делото. Разноските по делото включват ДТ в размер на 74,10 € и адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 €.
Разпечатката съдържа 55 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ddc749af-f6f5-450a-bf07-35c99bebca6b